Версията за „Килърите“ не е потвърдена, атентатът е наразкрит

Само след месеци е ликвидиран и приятелят му – босът нса ВИС-2 Жоро Илиев

Свидетел сочи Туцо за поръчител

Един пловдивчанин с прякора Мартеницата загива от ръката на килър точно на 1 март. Убиецът измъчвал жертвата си, като първо е стрелял в капачките на коленете. Николай Попов умира минути по-късно и става първият от шестимата босове на футболния отбор „Локомотив-Пловдив“, които са разстреляни от неизвестни убийци.

На 1 март 2005 г. Николай Попов става рано, за да пътува до родния си Пловдив, където е подсъдим по дело за невърнат заем. Процесът е отложен и Мартеницата даже не влиза в съдебната зала. Бизнесменът решава да се помотае из Града под тепетата, в който е израснал и започнал кариерата си. Вечерта тръгва към София, където живее от няколко години в един от крайните квартали на столицата - „Овча купел“. Около 21,20 ч Мартеницата паркира лъскавия си „Мерцедес S-500“ пред кооперацията на ул. Коста Илиев“ 11 и се обажда на братовчед на съпругата си да му отвори вратата на гаража. Той не знае, че вече съдбата му е решена и на метри от него дебне убиец. Килърът напада Мартеницата, когато той излиза от автомобила, но не го застрелва веднага. При аутопсията по-късно ще се окаже, че жертвата първоначално е бита жестоко в главата с тъп предмет, вероятно дръжка на пистолет, след това са простреляни капачките на коленете.

Заради тази жестокост криминалистите смятат, че преди да бъде екзекутиран, Попов е бил притискан да издаде някаква тайна. След изтезанията бизнесменът е убит с три изстрела в главата. Тялото му се свлича край мерцедеса и оставя кървави дири по стъклата. Автомобилът е надупчен на две места от куршуми. Убиецът изчезва в тъмнината. Тялото на Попов е открито от братовчеда на жена му, който притеснен, че Мартеницата се бави пред блока, слиза да види какво става. Без да се бави и секунда, роднината натоварва агонизарщия мъж в надупчения мерцедес и потегля към „Пирогов“. Попов е още жив, но в безнадеждно състояние и умира в болницата, без да дойде в съзнание.

При повторния оглед на 2 март криминалистите откриват 3 гилзи от пистолет, вероятно „Макаров“ - две до колата и една пред кооперацията. Оръжието не е намерено, няма и следа от убиеца. Първоначално полицията работи по няколко версии за разстрела. Първата е  за  дългове. През 2004 г. Мартеницата се изправя пред Темида с обвинение, че 11 г. по-рано е взел назаем 3 млн. неденоминирани лева от бившия вицепрезидент на Българския футболен съюз Михаил Касабов, от Коста Хаджиев и Благой Хаджиев. Обещава им да използва парите за трансфер на футболисти и за купуване на екипи. По-късно отказва да върне заема и не дава никакво обяснение на кредиторите си, които смятат, че им е откраднал парите. Те подават срещу него жалба за присвояване. Първото решение на Районния съд в Пловдив е през декември 2000 г. Съдия Васил Тасев дава на Попов 2 г. и 9 месеца затвор ефективно при първоначален общ режим. Той задължава Попов да плати неустойка по 1000 лева на ищците. По-късно окончателното решение на съда по казуса е 3-годишна условна присъда и Попов да върне взетите пари, но по новия курс на деня.

По време на своето управление на „Локомотив Пловдив“ Мартеницата се прочува със заседанията, които провежда в следствения арест с членове на Управителния съвет. Докато е зад решетките, футболният бос продава мерцедеса си и с парите изплаща част от траншовете и заплатите на играчите.

Мартеницата се чувства всесилен, той не знае, че някой вече го е „поръчал“.

Никой не разбра дали убийството е свързано с боса на ВИС-2 Георги Илиев.

Втората версия, по която работят криминалистите е борба за бизнес територии, а третата - наркотрафик и контрабанда през границата. Доказателства обаче не са открити. По-късно се издига и версия за връзките на Мартеницата с боса на ВИС Георги Илиев, убит само месеци по-късно в Слънчев бряг.

Според приятелите му, Мартеницата не се е чувствал застрашен. Две години преди убийството си Попов се движел със солидна охрана, която освободил месеци преди покушението. Години след разстрела се появява възможност убийството да бъде разкрито.

По време на делото срещу групата „Килърите“ на Пешо Сумиста се появява свидетел, който твърди, че трябвало да убие Мартеницата, но се е отказал. Борислав Йорданов или Боби Кърпата, както е по-известен, е доведен с белезници в залата, тъй като излежава присъда за изнасилване на доведената си дъщеря. 43-годишният мъж е бил 5 г. във френския легион, преди да се завърне в България. Той разказва подробности за това как подсъдимият член на „Килърите“ Янко Попов-Туцо му поръчал убийството на Николай Попов, президент на пловдивския „Локомотив“.

Туцо от „Килърите“ бе сочен от свидетел като поръчител, но доказателства не бяха открити.

„Туци ми показа къде живее Мартеницата, даде ми пистолет „Макаров“ със заглушител и ми поръча да го убия", разказа Йорданов. Той обаче не изпълнил „мократа поръчка“. По признанията му започнал да се мотае и се крил известно време от Туцо. За казаното от Кърпата обаче нямаше никакви други доказателства и „Килърите“ не получиха обвинение за смъртта на Мартеницата. Убийството, както и много други „мокри поръчки“, така и остана неразкрито.

Обвиняват го, че е присвоил автомобил

И съдружниците му са избити

Николай Попов – Мартеницата се захваща с бизнес в началото на 90-те години. Едва 22-годишен започва сам с транспортни и таксиметрови услуги в Пловдив. След месеци заедно с приятелите си Георги Калапатиров-Жоро Италианеца и Петър Петров-Пешо Патерицата регистрира дружество, което е наречено на първите букви от имената им - „Ж. Н. П. Корпорейшън“. Години по-късно и тримата съдружници загинат от ръката на килър. Фирмата им се занимава с производствена, търговска, складова, хотелиерска и информационна дейност. През 1994 г. се появява и дружеството „Мултиспорт“, чрез което неразделните приятели поемат издръжката на „Локомотив Пловдив“ и вицепрезидент на клуба става Николай Попов-Мартеницата. Година по-късно обаче той е арестуван след жалба на пловдивския бизнесмен Благовест Стойков, който го обвинява, че е присвоил колата му. По-късно жалбата е оттеглена, но през април 1999 г. Окръжният съд в Пловдив постановява условна присъда от 6 месеца за Попов.