Османците строяли малки пунктове, наречени табии

Изследването за военноотбранителната система е на д-р Илия Вълев, д-р Димитър Харбалиев и Стефан Стефанов от Регионалния исторически музей в старата столица

Три укрепления са пазили Търново през периода на османското владичество през втората половина на XIX век. Мащабно проучване на военноотбранителната система през този период, когато е избухнала и Кримската война, е на д-р Илия Вълев, д-р Димитър Харбалиев и Стефан Стефанов от Регионалния исторически музей в старата столица.

„Местоположението на града и географските дадености около него са едни от най-сериозните фактори, указващи влияние върху укрепителната система на селището. Освен естествената защита, през годините в помощ на неговата отбрана се изграждат и различни фортификационни съоръжения. Едно такова е табията на хълма Гарга баир, което датира от втората половина на ХIX век и е единственото запазено подобно укрепително съоръжение от този период“, обяснява д-р Илия Вълев. Той уточнява, че това е периода, когато Търново все още е в рамките на Османската империя. Укреплението пък показва на какво е залагала империята в охраната и отбраната на важни за нея селищни или други инфраструктурни обекти.

„Малко известен факт е, че Османската империя в стратегията си за охрана и отбрана на гранични зони, на важни пътни артерии, както и на отделни населени места е разчитала на доста по-евтина за поддръжка укрепителна система, която няма нищо общо със старото крепостно строителство. Османците са строели няколко самостоятелни и не много големи землени укрепления, наречени табии, които имат пряка видимост едно към друго. Те са единични и напълно самостоятелни, които са можели да действат, както автономно едно от друго, така и съгласувано.

По този начин не само се е търсела възможност за взаимно прикриване в случай на нападение, но и се е постигала по-ефективна и широкообхватна охрана и отбрана на прилежащите райони“, казва д-р Димитър Харбалиев.

Според проучвателите по тази вече изпитана военноотбранителна стратегия, империята изгражда три табии около Търново на хълмовете Картала, Гарга баир и Света гора. Изследванията показват, че те са построени заради избухването на Кримската война през 1853 г., като използването им е продължило не повече от 20-30 години. Функционирали ли са непосредствено до Освобождението на България от османско владичество. След това табиите са изоставени, а впоследствие две от тях са напълно заличени. До наши дни е запазено единствено това на Гарга баир, което днес е известно с названието Араб табя.

Анализът на събраните материали сочи, че разположението на трите табии не е случайно. От Гарга баир, Картала и Света гора не само добре се подсилват, но и се контролират подстъпите към града, които са били четири. Единият е от север през Дервентската порта -по съвременната живописна улица „Опълченска“, вторият е от запад - през Горната порта -при днешния Паметник на обесените въстаници през 1876 г., третият е от югозапад - през Долната порта при ъгъла, образуван от сегашните улици „Хаджи Димитър“ и „Гурко“. Четвъртият подстъп пък е от изток - по пътя за Осман пазар /б.а. град Омуртаг/. Локацията на трите укрепления дава отлична възможност за защита и отбрана при евентуално нападение над населеното място и неговите околности.

„Събраните сведения и материали, както и теренният обход, който направихме, доказват, че табиите около Търново се различават една от друга по големина, по тип строеж и планировка, по начин на отбрана и разположение на фронтовете. Съоръжението на хълма Картала има фронтова защита на север и северозапад, докато това на Гарга баир е с кръгова отбрана. Освен това табията на Картала заема голяма площ и е от типа полузатворени землени укрепления, а калето на Гарга баир е от изцяло затворен тип“, поясняват изследователите.

Установили са, че табията на Гарга баир има квадратна форма и е с приблизителни външни размери 55 м/ 55 м. От четирите страни е обградена с ров, който от юг и от север е изцяло изкопан в скалата, а източната стена в средата е зидана с камъни без спойка. На четирите ъгъла има заравнени участъци, които са били оръдейни площадки. Това означава, че укреплението е разполагало с минимум четири оръдия и 40 войника постоянен състав, който да ги обслужва. Разчетът на едно оръдие пък е бил между 8 и 10 човека.

„Във вътрешността пък ясно личат и очертанията на четири полувкопани укрития, които са били използвани за съхраняване на мунициите и за почивка на гарнизона. По наши изчисления той е наброявал около 150-200 войника, сред които са артилеристите, обслужващи оръдията, така и стрелците от пехотните части, които са въоръжени с леко стрелково оръжие. За съжаление най-неизяснен стои въпросът за табията на Света гора. При урбанизирането на района и строежа на парка в началото на XX в. тя е била напълно унищожена. За нейния изглед и за точното u местоположение няма никакви други данни освен откъслечни спомени на преки свидетели на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.)“, изтъква д-р Вълев.

Търновецът Коста Панайодов съобщава, че с наближаването на руските войски до Търново турците напускат табиите на северните височини - Гарга баир и Картала и се оттеглят при укреплението на Света гора, но и на това място дълго не издържат и поемат на изток. „От събраните сведения от обхода в района, предполагаме, че табията на Света гора е защитавала и намиращия се в Марно поле турски военен лагер. Принадлежала е към затворения тип землени укрепления и е използвана за кръгова отбрана. Имала е възможност да защитава и прикрива всички подстъпи към града“, уточнява д-р Харбалиев.

Според историците подобна на табиите на Света гора и Картала е напълно заличена някъде през 30-те години на XX век, но за нейното точно разположение и параметри може да се съди по аерофотография от 1926 г. От тази снимка се вижда, че съоръжението на Картала принадлежи към типа полузатворени землени укрепления. То има неправилна, многоъгълна форма със защитен вал и ров, намиращи се от северната и северозападната му страна.

„Заради разположението си до ръба на платото, укреплението е не само естествено защитено в източна и югоизточна посока, но в действителност това му осигурява и отлична видимост и по-добро прикриване на пътя в Дервентския пролом и на табията на Гарга баир. Единствената страна, която изглежда неукрепена, е южната. Там съоръжението е широко отворено, което позволява и по-лесна проходимост. Сравнявайки този обект с други подобни, може да се твърди, че достъпът до вътрешността е ставал по малки коридори, образувани от отделни, несъединени помежду си преградни стени“, споделят учените.