Докато управляващите в Скопие се опитват да консумират похвали за добре организирания форум на ОССЕ, обществото иска оставки на министри

Умение си е да разминеш във времето и пространството Антъни Блинкен и Сергей Лавров

„Лош късмет и неприятности“ е заглавието на един от романите на Лий Чайлд с главен герой Джак Ричър. Който го е чел, знае за какво става дума. В крайна сметка, преодолявайки трудности и неудобства, в това число и лошия си късмет, Ричър отново излиза победител в битката с лошите. Така им се пада.

За това съчетание на лош шанс и за последвали неприятности си спомних, сядайки пред компютъра за поредния си текст за Северна Македония. Управляващите в страната и най-вече министърът на външните работи се къпеха в триумфализъм заради успешно, според тях, приключилото заседание на министрите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, известна с абревиатурата ОССЕ. Домакинството, което се полагаше на страната в края на мандата на едногодишното ротационно ръководство на организацията, от чист протокол и логистика се превърна от властите в триумф на дипломатическите им и политически умения. Съвсем естествено, най-гласовит в това отношение бе шефът на дипломацията Буяр Османи, който и на пресконференцията след срещата, пък и в интервютата, които даде по разни местни телевизии, не спести автопохвалите към себе си, към ръководеното от него ведомство и към правителството. Една много популярна мантра от минали времена, която почти бях забравил, на няколко пъти излезе от устата му, при това свързана с оценката за свършената работа – от Ванкувър до Владивосток всички говорят за успеха на Северна Македония. Някога, помня, като млад журналист (значи е било доста отдавна), това „от Ванкувър до Владивосток“ не слизаше от устата на тогавашните държавни лидери и първи дипломати на европейските държави, САЩ и Канада като блян за създаване на зона на сигурност и сътрудничество, произтичаща от Заключителния акт от Хелзинки от август 1975 г. После се появиха и едни три „кошници“, в които политиците поставиха проблемите на първо място сигурността, във втората разположиха икономическото сътрудничество и в третата – хуманитарните въпроси. Тя, третата, май изигра най-важната роля за рухването на комунизма, защото най-ярките, но и най-опасни яйца в нея бяха онези, които бяха свързани с правата на човека. Ама, хайде, стига спомени!

Османи имаше основание да бъде доволен и от нещо друго. И това трябва да му се признае. Да използваш всички вратички в строгия дипломатически протокол, за да направиш така, че да разминеш във времето и пространството Антъни Блинкен и Сергей Лавров, си е умение. Нито за секунда двамата не бяха едновременно на територията на Република Северна Македония. Нито за секунда двамата заедно не дишаха един и същи въздух над Скопие. И България помогна за това разминаване, май. Но ако питате мен, големият дипломатически майсторлък е по-скоро да успееш да събереш двама човека на една маса, отколкото да гледаш да не ги срещнеш. Но кой съм аз, за да давам такива оценки. Буяр Османи оттук нататък ще продължава да живее с мисълта, че е допринесъл за това Северна Македония да е дала пример за голяма дипломация от една малка държава. Какво пък, нека да си мислят така. Току виж и за президентски кандидат го номинирали от неговия Демократичен съюз за интеграция. Макар че моята лична номинация е друга. Но за нея – по-долу.

И един друг министър, чието име също се върти в барабана за предстоящите през май избори за държавен глава, се самопохвали публично и гордо за добре свършената работа по срещата на ОССЕ. Досещате се – това е вътрешният министър Оливер Спасовски. Наистина, Северна Македония за първи път се срещна с проблемите на организация на международен форум от подобен мащаб. Бил съм свидетел на други подобни форуми, или на визити на политици и държавници от ранг, който изисква много внимателна и старателна работа по гарантиране на сигурността им. Много често, дори това се превърна в практика, старанието да води до престараване. Но и това е част от манталитета на малката държава, която иска да се мери с големите. Османи се похвали също така, че цялата операция е струвала на бюджета само някакви си три милона евро, при положение, че от Виена, където е централата на ОССЕ, им били казали да приговят най-малко пет милиона.

Такъв бил стандартният разход за подобни прояви. Но ето, грижливият външен министър с помощта на своите колеги направил така, че хем два милиона да бъдат спестени, хем членовете на ОССЕ да бъдат доволни, че организацията е спасена.
Но за Спасовски. Човекът си се справил с работата по гарантиране на сигурността на срещата на министрите от ОССЕ. И този път, доколкото разбирам, недоволството на жителите на Скопие от тридневните задръствания и спирания на движението по основните булеварди на града не е било такова, както при други случаи. Може би съзнанието на скопияни вече да е нараснало на такова ниво, че да осъзнават значението на форуми от такъв мащаб за авторитета на своята държава в международното общуване? Може би са си дали сметка, че всеки плюс за дипломацията на Северна Македония дава повече шансове да пробив в някои други посоки, като например, членството в Европейския съюз? Може би пък и полицията си е свършила своята работа добре, защото е била подпомогната от съпричасността  на гражданите на Скопие ? Всичко е възможно.

Само че Спасовски, а донякъде и Османи, нямаха време да консумират напълно триумфа, с който те сами се окичиха. Само часове след като делегациите една по една се изнизаха от Скопие, полицията и прокуратурата откриха трупа на Ваня Гьорчевска, изчезналото преди десетина дни 14-годишно момиче, заедно с още един труп на възрастен мъж. Бяха задържани пет лица, за които се предполага, че са поръчители и изпълнители на убийството. Ваня Гьорчевска изчезна в самото навечерие на срещата на ОССЕ, както става ясно, отвлечена посред бял ден на път за училище. Обществото настръхна, медиите следяха издирването, появиха се инициативи за търсене на девойчето, но така или иначе всичко бе някак си инертно на фона на голямото политическо събитие. И в това се крие обвинението срещу вътрешния министър Спасовски.

Първоначалната експертиза показва, че Ваня е била убита още първия ден след отвличането си, но полицията се активизира в търсенето чак когато срещата на ОССЕ приключи. Означава ли това, че органите на реда са знаели какво се е случило, но не са искали да го обяват поради големия обществен интерес към случая с Ваня? И са следвали препоръката този интерес да не отклони вниманието от важното политическо събитие в Скопие, в което „една малка държава показва пример на голяма дипломация“? И тези „съображения“ на полицията, които очевидно имат политически и пропаганден пълнеж, не са ли причината основният заподозрян като поръчител, да е вече извън държавата? Кога полицията заслужава похвала за добра работа – когато гарантира сигурността и спокойствието на всички над 50 делегации, отишли в Скопие на среща? Или когато своевременно разкрива един криминален случай и – обърнете внимание, информира обществеността навреме за него? Все въпроси, които макар и да не са формулирани още, ще им дойде времето. И то със цялата строгост на общественото негодувание, което вече се надига край Вардар. Няма оправдание за убийството на дете, никаква политическа или каквато и да е друга целесъобразност не го прави допустимо. Както и опитите, които вече започнаха от страна на опозицията, да използва тази драма и трагедия, за трупане на предизборен и антиправителствен актив. Точка.

Иначе задържаните са направили признания, случаят се документира, разследването продължава. На пресконференцията по този повод вчера, понеделник, министърът Спасовски направи специално уточнение, че убийството няма етнически характер, както се е спекулирало в предишните дни. Значи, обичайните заподозрени – албанците, в този случай нямат отношение. Щрих, но характерен!