Няма да имат традиционните сто дни толеранс. Няма и сто секунди да имат

Ако продължават да залагат на дърдорене и крамоли, напрежението ще избуи

Ако нещо стана ясно в деня на избора на правителство, то е, че явно Сицилиевата долина е ошфорка. Но докато ние се шегуваме с лапсусите и интелектуалната нищета на този или онзи, който работи седяч на парламентарна банка, тя държавата взе, че най-после оформи правителство. То не е голяма гордост това обаче. Необходимо е политиците да са наясно, че сформирането на правителството далеч не беше трудната работа. Това беше лесната част от уравнението. Трудното тепърва предстои. И дано го осъзнават.

Какво се случи в крайна сметка? Със солидното мнозинство от 132 гласа, включително с два знакови гласа от ДПС - тези на Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски - правителството беше избрано. Коалицията между ГЕРП-СДС и ППДБ е факт. След две години на противоречия, скандали, крамоли, арести и всякакви други екстремисти, днес най-големите антагонисти на политическия терен вече са коалиционни партньори. От една страна създаване на правителство беше необходимо. Време беше да излезе държавата от дълбоката криза, в която беше вкарана в последните години. От друга страна можеше да не се прави толкова дървено.

Ситуацията ми напомня на нещо, което привидно няма нищо общо със случващото се, но всъщност има сходности. Под ръководството на Джо Байдън Америка се оттегли от Афганистан. Това беше жизнено необходимо - Америка затъна в Афганистан много по-дълго от необходимото. Очевидно, че излизането от страната не трябваше да се отлага повече. По това, впрочем, имаше и двупартиен консенсус. От Тръмп до Байдън нямаше важен политически човек в Америка, който да искаше САЩ да продължи с военното си присъствие в Афганистан.

Байдън обаче проведе напускането по един безобразен начин. В паника първо изтегли военните, с което оголи цивилния корпус, който остана абсолютно беззащитен. Помним баталните сцени на излитащи самолети, гонени от стотици хора, които бяха изоставени на произвола на съдбата. Това беше едно от най-големите унижения в най-новата история на Америка. Извън това в ръцете на талибаните бяха оставени оръжия за милиарди. В момента талибаните, които веднага възстановиха варварското екстремно религиозно управление, са един от най-големите дилъри на оръжие в света. 22000 бронирани джипове “Хъмви”, 8000 камиона, 42000 джипа и коли, 700 бронетранспортьори, над 350 000 автомата, над 160 000 пистолета, 176 артилерийски оръдия, хиляди картечници и прочие, и прочие. Въоръжение достатъчно да въоръжи талибаните 10 пъти повече, отколкото им е необходимо.

Та, къде е сходството? И напускането на Афганистан, и създаването на правителството тук бяха необходими. Но и напускането на Афганистан, и създаването на правителство беше направено несръчно. Лошото изпълнение на една добра идея е почти толкова лошо, колкото доброто изпълнение на лоша идея. Почти. Разбира се, напускането на Афганистан е много по-голяма тема от нашето си тука политическо дърдорене. Но по същество и двете бяха правилни работи с лошо изпълнение. И двете ще имат дългосрочни последици за участниците в тези процеси. Но, нека изолираме големите процеси, а да обсъдим какво можем да очакваме на локално ниво.

Първо, иска ми се дебело да подчертаем, че не бива да губят никакво време да се тупат по гърбовете за добре свършената работа. До момента са свършили почти нищо. Оформянето на едно управление не е голямото геройство. Голямото геройство ще е да го направят това управление работещо. Имат изключително много работа и няма време за губене. Няма да имат традиционните сто дни толеранс. Няма и сто секунди да имат. Управлението е заредено с недоверието на самите избиратели на двете, а защо не и трите (включвайки ДПС) формации. Отделно всички останали партии също са недоволни, че не са в играта. Президентът и той е недоволен. Всичкото това е рецепта за напрежение.

Второ, имат много, много, много работа. Трябва да се приеме бюджет. Трябва да се направят стъпки за приемането ни в Шенген. Трябват активни действия за включване в еврозоната. Най-важният императив за мен е възстановяване на парламентарното управление. Две години без работещ парламент са твърде много. Демокрацията е много крехко явление и трябва да си го браним с цената на всичко. Не можем да продължим да си заравяме главата в пясъка - факт е, че две години без системно и постоянно работещ парламент нанесе щета върху държавата. Негативните ефекти трябва да се неутрализират. В допълнение има и още един важен въпрос - България трябва да се върне с авторитетно присъствие на международната сцена. Необходимо е да започнем активно да участваме в процесите по формиране на политиките на Европейския съюз и НАТО.

Всичко това до момента - престъпените обещания, излъганите избиратели, несръчните договорки - могат да бъдат забравени. Има един-единствен начин това да се случи обаче. Трябва да се свърши работа. Времето за приказки приключи. Време е за действие. Правителството е обречено да ходи по живите въглени на общественото недоволство. Те могат да се превърнат в пожар, който да помете държавата. Но може и да загасне и изчезне. Зависи от действието на тези, които седят покрай огъня. Ако продължават да залагат на дърдорене и крамоли, напрежението ще избуи. Ако се хванат за работа и започнат да постигат резултати, жаравата ще изгасне и ситуацията ще се успокои. Както казват Илф и Петров, спасението на давещите се е ръцете на самите давещи се.

Впрочем, аз не съм от онези, които смятат, че това управление е обречено. Напротив. Ако се вземат в ръце, могат и много работа да свършат и дълго време да се задържат. Нищо не предпоставя животът на кабинета да е кратък. Всичко е въпрос на работа и на отметнати задачи. Извън непосредствените задачи, описани по-горе, има и други важни въпроси за решаване. Например трябва да се изберат важните за държава органи - КЗК, КПКОНПИ, ВСС и други. Трябва да се сформира Държавната агенция за хората с увреждания - в момент на турболенции винаги хората с увреждания биват забравяни. Това трябва да се прекрати. Държавната агенция е важна и трябва да се създаде, защото хората с увреждания са важна част от обществото и е хубаво да спрем да ги забравяме.

Предстоят трудни времена. Време е да се въздигнем на висотата на времето и да забравим дребните си боричкания и разделения. Оставете поводите за разделение. Такива винаги ще има. Хванете се за работа. Това е важното. Другото е от лукавия.