Въпрос: Какви са ограниченията за работа на втори трудов договор, ако има такива? Мога ли да сключа втория договор, ако не уведомя работодателя си?

Д. Колев, гр. Девин

Отговор: Добре е работещите да знаят, че в закона има определени изисквания, които трябва да се спазват, когато се сключва допълнителен трудов договор.

В Кодекса на труда са уредени възможности за допълнителен трудов договор при един и същ или при друг (втори) работодател.

Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.

Също така обаче законът позволява и служителят да може да сключи и втори трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време.

Няма ограничения за боря на допълнителните трудови договори, които работникът може да сключи. Те могат да бъда два, три, четири, пет и т. н. на брой.

Следва да имате предвид обаче, че има ограничения, свързани с продължителността на работното време, които са въведени от закона. Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителена работа, без значение от броя на договорите, заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение (т. е по първия трудов договор) при подневно изчисляване на работното време не може да бъде повече от:

- 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;

- 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите на възраст над 18 г. могат да работят и повече от 48 часа.

За да работи повече от 48 часа седмично, работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за това на работодателя, при когото работи и на работодателя по втори (трети, четвърти и т. н) трудов договор.

Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка на работниците, установена по закон. А законът предвижда, че работещия има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

Също така при петдневна работна седмица служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

Справка: чл.110, чл. 111, чл.113, чл.152 и чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда

Д-р Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор