Въпрос: Има ли право работодателят да смени работното ми място, без мое съгласие? Законно ли е това?

Д. Костадинов, гр. Пловдив

Отговор: Оказва се, че голяма част от работещите не знаят, че подобни разпореждания и заповеди понякога са в противоречие със закона и те нямат правна стойност поради това обстоятелство.

Важно е да знаете, че общият принцип при изменение на трудовото правоотношение е това да става с изрично съгласие на страните, изразено в писмена форма, независимо дали става дума за определено или неопределено време. С други думи, за да се измени трудовото правоотношение, работодателят трябва да го предложни писмено на работника чрез допълнително споразумение или нов договор, а работникът чрез своя подпис да удостовери евентуалното си съгласие. В закона е определено, че в задължителното съдържание на трудовия договор се посочват мястото на работа и наименованието на длъжността и характера на работата. За да се случи промяна на някой от тези елементи, то писменото съгласие на работника е задължително.

Съгласно Кодекса на труда обаче не се смята за изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място (например - друга сграда, помещение) в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя.

Работодателят или работникът не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите, в които е предвидена възможност за работодателя при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава, както и да възлага на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини.

Производствената необходимост се изразява във временен недостиг на работна сила за изпълнение на определени задачи, като преценката за това е от компетентността на работодателя. Престой е налице при преустановяване на работата на дадено работно място поради организационно-технически причини.

Непреодолимите причини са израз на извънредна обстановка, породена от непреодолима сила (форсмажорни обстоятелства).

Справка: чл. 66, ал. 1, чл. 118, чл. 119, 
чл. 120, ал.1 и 3 от Кодекса на труда

Д-р Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор