Работната група в Скопие предложи текст на решение за промени в конституцията

Българите са там заедно с още пет „части от народи“, торбешите протестират

Дали това ни харесва или не, вече няма значение. Дори и да имаме против от някакви си наши съображения, темата за включването на българите в конституцията на Северна Македония е най-оборотната, когато става дума за отношенията ни със Скопие. Поне в момента. И като такава се налага да я следим отблизо, а и да си даваме сметка за пропагандния потенциал, който тя съдържа. И който, както ще видим, се използва доста умело от управляващите край Вардар.

Но не толкова да създадат атмосфера за приемането от обществото на конституциионните промени, а за да отрекат някои от основните постулати на българската позиция спрямо Скопие. Като онзи, че ако българите влязат в основния закон като част от българския народ, това означава, че се слага край на идеята „един народ в две държави“. Така твърди премиерът Димитър Ковачевски, а и някои от неговите министри, като вътрешният Оливер Спасовски. 

Може и да са прави, щом като в политическата калкулация за ползите от това българите да бъдат включени в конституцията това съждение играе важна роля. И ако сме искрени, ще трябва да признаем, че по такъв начин българските им колеги им поднесоха на тепсия аргумент, който, за голямо учудване, управляващите в Скопие се осмелиха да пуснат в публично обращение чак сега, когато процедурата за промените в основния закон стартира. Иначе са напълно наясно с плюсовете, които имат като бонус от несръчността и прибързаността на своите опоненти от София. Колко пъти призовавахме за сериозен и аналитичен дебат за това какво губим и какво печелим от записването на едно-единствено изискване към Скопие - да включи в конституцията си като държавнотворен елемент и местните българи.

Дебат нямаше, или ако се случи, неговият резултат бе предопределен. Ситуацията бе докарана до там, че българската дипломация да няма друг полезен ход освен този, още повече, че той стана част от наратива, който политиците ни предлагаха на своите партньори в ЕС като далече по-разпознаваем и приемлив. Да не говорим и за предателството на някои хора от близкото обкръжение на премиера тогава Кирил Петков, данни за което станаха известни тези дни в публичното пространство. Е, и за това предупреждавахме, ама кой да те чуе. Сега виждам опити за защита на въпросната дама, за която стана дума в един парламентарен дебат, като се акцентира на нейния опит и професионализъм. Никой не ги отрича, но тук става дума за нещо друго, а то е, че те са впрегнати в услуга на противниковата страна и в дълбоко различие от българския национален интерес.

И какво се чудим кой бил онзи политик от Северна Македония, който бил консуматорът на информациите на въпросния високопоставен български служител. На какво ви обърнах внимание преди време в текст на това място? Че когато Буяр Османи - външният министър на съседите, дойде в София на работно посещение, за да оправя съсипаното ни двустранно доверие, извън всички официални срещи с представители на българските институции и лидерите на политическите партии, имаше само една неформална приятелска среща. С въпросната дама, разбира се. 

Както и да е. Имаме си органи, които да разследват всичко това и да му дадат правна и политическа оценка. Само че се страхувам, че новата управленска конфигурация, която парламентът ще гласува, има достатъчно капацитет да повлияе и да бутне този случай някъде в дъното на най-долното чекмедже и въпросната личност, не дай си, Боже!, отново да се впусне да оправя отношенията ни със Северна Македония, или пък в някоя друга дестинация. 

Иначе процедурният керван за реализирането на условието за вписването на българите в конституцията на Северна Македония тръгна. Първата стъпка бе вече направена и тя е предложението на работната група към Министерството на правосъдието, в което се изтъква необходимостта от промяна на основния закон. Първата промяна, която групата предлага, е в преамбюла на конституцията, където след „…босненския народ“ да се допълнят думите „българския народ, хърватския народ, черногорския народ, словенския народ, еврейския народ, египетския народ“. Втората промяна, която работната група предлага, е в частта за диаспората, в член 49, алинея 2, след „босненския народ“ се вписват „български народ, хърватски народ, черногорски народ, словенски народ, еврейски народ, египетски народ“.

След като това предложение на работната група се обсъди в правителството, ако то няма поправки, се внася в парламента. Там процедурата предвижда обсъждане в съответните комисии и поне две гласувания в пленарна зала. Първото е за това с мнозинство от 2/3 от гласовете на депутатите - значи, най-малко 80 човека, да се приеме, че има нужда основният закон да се отвори и в него да се нанесат поправки. Второто гласуване вече обсъжда конкретния текст, който трябва да бъде вписанв конституцията. За него също са нужни най-малко 80 депутатски гласа. И да не забравим - при гласуването ще се ползва и правилото „Бадентер“, за което ние у нас почти винаги забравяме. Което означава, че за да бъдат направени промените, освен гласовете на 2/3 от общия състав на Събранието, те трябва да имат подкрепата и на 2/3 от пратениците от най-голямата немакедонска етническа общност в парламента - албанската.

Така подредена, процедурата изглежда тежка, но логична. Във всеки случай, председателят на парламента Талат Джафери не пропусна да отбележи, че нещата няма да се случат от днес за утре и че според него ще са нужни най-малко четири месеца, а вероятно и повече, за да може всичко да приключи, при това ако нещата се развиват нормално. Факторът време ще има също така своята важна роля. Във всеки случай, хоризонтът е някъде около ноември, когато приключва скрийнингът от страна на ЕС на законодателството на Северна Македония. Тогава се очаква да се проведе втората междуправителствена конференция и да започнат да се отварят главите от шесте клъстъра по пътя на процеса за членство в ЕС. Но това ще стане само ако до този момент бъде изпълнено и условието за конституционните промени. 

Оттук нататък предложението на работната група и самата процедура става терен, върху който ще се води политическата битка между управляващи и опозиция. На пръв прочит обаче може да се види опитът на властите да минимизират значението на това, че местните българи ще бъдат вписани в конституцията, щом като заедно с тях фигурират и още пет етнически общности. Както се казва, който не е поискал, той не е бил включен. Е, торбешите, тамошните помаци, не са сред тях и затова вече отправиха протест с основен аргумент, че на преброяването от миналата година като торбеши са се записали над 6000 човека, което е повече от някои други, които са в предложението. 

Засега най-големият проблем си остава съпротивата на опозицията. Без нейните гласове, ако не всички депутати като цяло, но поне няколко от тях, промените не биха могли да минат. Нейни представители не участваха в работната група, която бе съставена на основата на етническото разнообразие в държавата. За утре, 7 юни, се предвижда лидерска среща между премиера Димитър Ковачевски и председателя на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски. Какво ще излезе от нея, тепърва ще видим. Но керванът тръгна.