Изборната география е ключов политически въпрос в САЩ, който е в правомощията на отделните щати и се решава най-често от щатските парламенти

Очакванията са той да се активизира като “президент в сянка", засилвайки критиката към неубедителното управление на Байдън

Преди броени дни, докато Доналд Тръмп се преместваше за летния период от гореща Флорида в по-прохладното градче Бедминстър, Ню Джърси, Бюрото по преброяванията в САЩ обяви произтичащите от националното преброяване промени в американската изборна география. По конституция конгресните избирателни райони, в които се избират членовете на долната камара на федералния Конгрес, се актуализират на всеки десет години, съобразно демографската динамика. Някои щати остават с по-малко представителство в Камарата на представителите, ако населението им намалява, а други го увеличават съответно на демографския прираст. 

По правило това облагодетелства или ощетява някоя от двете партии – било защото налага заличаване на избирателен район, който традиционно гласува за едната партия, или пак защото налага създаването на нов район, чиито граници понякога се очертават целенасочено така, че да дадат предимство на дадена партия. Изборната география е ключов политически въпрос в САЩ, който е в правомощията на отделните щати и се решава най-често от щатските парламенти (главно в “червените" щати, доминирани от републиканците) или – в по-малко случаи и главно в “сините" щати, доминирани от демократите – от независими комисии. Двете партии често се обвиняват взаимно, че манипулират избирателните райони, така че да се облагодетелстват. 

В американската конституционна и политическа наука има и специален термин за това – “джеримандеринг". Произходът му се корени още в 1812 г., когато в щата Масачузетс, тогавашният губернатор, а по-сетне и вицепрезидент на САЩ, Елбридж Джери от Демократично-Републиканската партия (предтеча на днешната Демократическа партия на САЩ) създал избирателен район, който бил с толкова странна форма, приличаща на саламандър, само и само да гарантира успеха на неговата партия, като изключи територии, в които живеят повече привърженици на другата партия. Така от комбинацията на неговата фамилия Джери и митичното същество саламадър, възниква терминът “джеримандър".

По оценка на водещи политически анализатори отвъд океана, резултатите от последното преброяване обективно са в полза на Републиканската партия. Седем щата губят по един конгресмен, като в пет от тях на последните избори победи Джо Байдън. Сред тях е и тъмносинята Калифорния, чието население за първи път от десетилетия намалява, тъй като много хора и бизнеси се изнасят оттам, подгонени от високите данъци и извращенията на политическата коректност, налагани от либерал-прогресисткото управление. Други сини крепости – щатите Ню Йорк и Илинойс също губят по един мандат. Останалите в тази група са Мичиган, Охайо, Пенсилвания и Западна Вирджиния.

От демографските промени печелят общо шест щата, четири от които са червени крепости и гласуваха за Тръмп. Като Тексас, който получава два нови мандата. По един допълнителен конгресмен ще имат Флорида, Северна Каролина и Монтана, както и сините щати Орегон и Колорадо. На базата на тези промени до есента на щатско ниво предстои да се извърши прерайониране. По оценки на анализаторите от Cook Political Report само от това републиканците автоматично ще спечелят в три или четири нови района догодина. Настоящата преднина на демократите в долната камара е само седем мандата. В съчетание с отчетливата политическа традиция по средата на всеки президентски мандат, партията излъчила действащия американски президент да губи мнозинство в Камарата на представителите, това засилва очакванията, че през 2022 г. републиканците ще си върнат мнозинството в долната камара. Догодина предстои избор и на 34 сенатори, като от тях 14 са демократи и 20 републиканци. При равенството 50:50, което е налице в Сената сега, вероятността републиканците да надделеят и в Сената е повече от реалистична. И в двата случая това ще блокира голяма част от либерал-прогресистката политика на високи данъци, “зелена сделка" за два трилиона долара, извлечени от данъкоплатците и “отворените врати" за незаконната имиграция.

Всичко това без съмнение е силен попътен вятър за стратегията на 45-я президент Доналд Тръмп. Още в края на февруари в статията ”Доктрината “Тръмп": презареждане", публикувана в “Труд", очертах трите етапа в неговата нова стратегия след излизането от Белия дом. Първо, пълно овладяване на Републиканската партия от страна на тръмпистите и отстраняване на остатъците от неоконсервативното и глобалистко течение, което доминираше партията в продължение на десетилетия преди възхода на Тръмп през 2016 г. Второ, връщане на мнозинството в Конгреса догодина. И, трето, победа през 2024 г. лично или чрез лоялен към доктрината “Тръмп" президентски кандидат от типа на сенатор Тед Круз или губернатора на Флорида Рон ДеСантис.

Първите успехи в изпълнение на тази стратегия вече са факт. Лиз Чейни (дъщеря на една от емблемите на неоконсерваторите от ерата на Буш-син Дик Чейни), която гласува в подкрепа на проваления противоконституционен опит за импийчмънт на Тръмп, беше отстранена с внушително мнозинство от лидерската си позиция в Камарата на представителите. Нещо повече, с личната подкрепа на Тръмп на нейно място беше избрана твърдата тръмпистка Елиз Стефаник. Самата Лиз Чейни на практика приключи кратката си политическа кариера, след като Републиканската партия в Уайоминг, откъдето е избрана, сне доверието си от нея. В изолация е и сенатор Мич Макконъл, който също се изправи срещу Тръмп по време на драматичните събития около последните президентски избори. В ключови щати като Джорджия и Флорида пък бяха приети закони, с които се ограничава безконтролното гласуване по пощата, което доведе до манипулации през 2020 г. Същото предстои и в Тексас, а по всяка вероятност и в Пенсилвания и други щати. 

Влиянието на Тръмп в партията не само не отслабва, а все повече се консолидира. Цари единодушие, че без активна негова подкрепа догодина, не може да се разчита на изборен успех. Мнозинството иска да го види и на арената за президентския вот през 2024 г. Очаквано, засега Доналд Тръмп се въздържа от категоричен ангажимент за кандидатиране. Но дава достатъчно знаци, че е на предизборна вълна и ще прецени дали да потърси реванш на следващите президентски избори в зависимост от успеха на очертаната дотук политическа стратегия. 

В няколко медийни изяви той определи вероятността да се кандидатира, като “повече от сериозна". Неслучайно за юни се планира началото на нов цикъл от емблематичните митинги, с които Тръмп енергизира и мобилизира своята електорална база. Очаква се и да се активизира като “президент в сянка", засилвайки критиката към неубедителното управление на Джо Байдън. По думите на хора от неговия екип, в момента усещането сред републиканците е, че САЩ имат две политически “столици" – Белия дом и офиса на Тръмп.
Въобще, голямата битка в САЩ съвсем не е приключила, а Тръмп отново държи печеливши карти. Дали ще успее да ги изиграе успешно, ще научим най-рано на законодателните избори в САЩ след малко повече от година.