Бившият президент е в състояние да дразни силно политизирания IT бизнес

Въпреки поражението си в президентската надпревара и позора в американското медийно пространство, Доналд Тръмп дори и не се замисля да смени основният си политически прийом, а именно контролирания скандал. На 7 юли бившият президент на САЩ по време на пресконференция в собствения си голф клуб в Ню Джърси обяви че завежда дело срещу трима от водещите IT магнати на нашето време: Марк Зукърбърг (собственик на Facebook), Джак Дорси (създател на Twitter) и Пичай Сундар (ръководителят на Google). По време на януарските изстъпления на тръмпистите във Вашингтон, именно тази тройка на новия американски капитализъм изключи Доналд Тръмп от политическия процес, като блокира акаунтите на бившия президент в техните дъщерни социални мрежи. С едно щракване на чуждите пръсти, г-н Тръмп загуби своя директен контакт с електората. Президентите, както настоящи, така и минали, не забравят подобни обиди.

Същността на иска, който е подаден в щата Маями, е за нарушение на Първата поправка на Конституцията на САЩ, с която се гарантира свободата на словото. „Нашият случай ще докаже, че такава цензура е незаконна и противоречи на конституцията, и това е напълно неамериканско“, каза г-н Тръмп на същата пресконференция на 7 юли. В допълнение към изискването за пълно деблокиране на акаунтите на бившия президент, искът предвижда и да се признае раздел 230 от Закона за етиката и комуникациите на САЩ като противоконституционен. Де юре, този раздел освобождава собствениците на социалните медии от отговорност за съдържанието, публикувано от потребителите. Външно прозрачен и разбираем, раздел 230 обаче позволява на IT гигантите да тълкуват това тънко, а не напротив, да изтеглят конкретни политически програми без никакви задължения. Бившият президент не е съгласен с тази ситуация и затова неговото съобщение за предстоящите процеси е войнствено: „Няма да преговаряме! <...> Не знам какво ще се случи в бъдеще, но няма да се разделим мирно".

Строго погледнато, иска на г-н Тръмп е прецедент и на практика е битка с вятърни мелници. Американските частни компании за социални медии, независимо от техния размер и политическа им програма, имат картбланш в областта на съдържанието, публикувано на тяхната площадка за съдържание. „Това дело на практика няма шанс“, потвърждава безсмислието на предстоящия съдебен процес, Брайън Фицпатрик, професор по право в университета Вандербилт. Но за г-н Тръмп подобни преки действия срещу разпасалите се технологични капиталисти са единственият му начин да защити собствената си и на електората си чест. И докато опитът е обречен на провал, тази последна кавалкада на краля на консерватизма може да вдигне достатъчно пушилка, за да консолидира защитниците на истинския американски начин на живот.

За съжаление, Доналд Тръмп няма на кого да разчита и няма къде да бъде изслушан, освен в собствения си голф клуб или в съда. Блогът на бившия президент "От бюрото на Доналд Дж. Тръмп", открит през май тази година, продължи своя живот по-малко от месец заради ниската си популярност. Опитът на бившия прессекретар на Тръмп Джейсън Милър да създаде пряк конкурент на Twitter със социалната мрежа Gettr е толкова далеч че прилича на разликата между двойкаджията от десницата и отличника левичар и това са разликите между републиканската и демократическата платформа и те са трудни за откриване дори с пистолет. Освен това, още в ранните дни на работата на Gettr, тя беше хакната: проверените акаунти за ръкостисканията на Тръмп (например с Майк Помпео, със Стив Банън или с гореспоменатия Джейсън Милър) имаха пришити към тях едни и същи съобщения за кратко време с шеговития призив да се даде свобода на Палестина. А на 5 юли на хакерски форуми беше възможно да се намери базата данни с личните данни за 90 000 потребители и това съвсем не беше време за шеги. И накрая, управлението на Gettr блокира официалния акаунт на движението на Black Lives Matter, като същевременно остави акаунта на противоположното на него движение White Lives Matter вътре в платформата. Доналд Тръмп е достатъчно умен политик, за да не се окаже на дъното и да дискредитира своя авторитет, като се свързва с маргинализираните американски десни, които си избиват уискито и живеят в мазетата на къщите на своите родители.

Затова в крайна сметка, без платформа и без достатъчно разумно обкръжение, г-н Тръмп избра единствения път, който следваше преди и по време на своето президентство, а именно пътя на скандала. На фона на безкрайните изтичания на информация, че Facebook, Twitter и Google събират информация за собствените си потребители без разрешение, Доналд Тръмп е в състояние силно да дразни политизирания IT бизнес, с който не може да установи диалог. В допълнение, дори и претърпи съдебна загуба в този случай това може да означава репутационна победа, тъй като образът на разобличител на монополите ще бъде фиксиран само върху г-н Тръмп, а стигмата за компаниите, "които бяха изправени пред съда", ще остане в ума на средния американец за много, много дълго време.

Реалностите на съвременна Америка са такива, че всяко твърдение за здрав разум се възприема като популизъм. Има ли наистина значение кой точно ви забранява да говорите - държавата или гигантската частна корпорация? Никой няма правото да ограничава свободата на словото, а Доналд Тръмп от тази гледна точка, и въпреки всичката своя политическа корист, иска едни напълно разбираеми неща: да може всеки да говори и да бъде чут.

Превод за "Труд": Павел Павлов