Най-честата причина да се губят пари - като инвестираш в нещо по емоционални, а не по рационални подбуди

Германия е четвъртата най-голяма икономика в света след САЩ, Китай и Япония (в този ред). Бидейки най-голямата икономика в Европа, често Германия бива оприличавана на мотора на европейската икономическа машина. В този смисъл не е без значение какво се случва там, защото то неминуемо влияе на всички по веригата. В последната година Германия е в много сложна ситуация, която с всеки ден става все по-сложна и по-сложна. Вдигането на лихвите от страна на Европейската централна банка заби най-големия пирон. В необходимостта си да овладее инфлацията в еврозоната, ЕЦБ вдигна лихвите до тавана. А там първата жертва е имотния пазар.

Имотите съставляват седем на сто от БВП на Германия и имат съществено значение за банковия сектор, логистиката и редица други производства пряко или косвено свързани със строителството. Не е за подценяване случващото се в сектора. А какво се случва? Нещо просто, но с огромни потенциални последици. В момента ситуацията е такава - имотният пазар в Германия лети с главата надолу към дъно, което не е виждано от десетилетия. За второто тримесечие на миналата година цените са паднали с десет на сто, което е най-големият спад от 2000-та година насам. Данните за останалия период до края на годината ще са по-лоши. На практика няма търсене на имоти, ама почти никакво търсене няма. Което принуждава строители и инвеститори да намалят цените ударно, за да успеят все пак да си продадат стоката.

Всичко това иде да каже нещо много просто - инвестициите в недвижими имоти не са Светия Граал, както ги третират мнозина. „Цените на имотите никога не падат“. „Имотите са сигурна инвестиция“. „Ще си купя имот, защото там парите ми са гарантирани“. Всички сме чували тези заклинания, които имат по-скоро психологически и емоционален фундамент, отколкото са базирани на реалността. Истината е, че имотният пазар, като всички други пазари, носи риск. Да, в търговията с други стоки рисковете сигурно са по-големи, а променливите повече, но това не означава, че няма риск в имотите. Означава просто, че рискът се разпростира върху по-големи интервали от време, а ликвидността на имота се определя от евтиния банков ресурс. Когато хората могат да си позволят да теглят евтини кредити, а банките стимулират такова поведение, тогава имотите растат. Когато това се промени, имотите се сриват. С други думи имотния бизнес е повече въпрос в сферата на финансите, отколкото е бизнес зависим от реалната икономика.

Смятам, че е важно да се кажат няколко неща, които според мен трудно се разбират у нас. Причините са много - психологически, поведенчески, исторически, както и липса, разбира се, на инвестиционна култура и опит. Масовият американец инвестира в борсата, масовият българин в недвижими имоти. Проблемът е, че когато около 85 на сто от българите имат собствено жилище, а считаният за най-предпочитан инвестиционен инструмент са имотите, това поражда големи опасности от надуване на балон. Затова нека някои азбучни истини да си кажем. Това са все факти, които всеки, който е имал досег до инвестиции, ще може да потвърди. Проблемът е, че към имотите погледът рядко е безпристрастен, а хората често си инвестират парите там, водени от желанието да ги запазят. Което е най-честата причина да се губят пари - като инвестираш в нещо по емоционални, а не по рационални подбуди.

Първо, няма стока, чиято цена да не се променя. А имотите са точно това - стока. Вещ. Щом стоката се търгува, цената u се променя. Понякога ще е нагоре, понякога ще е надолу, причините за движението u са много, но никога стоката не е статична или само във възходящ/низходящ тренд. Когато човек реши, че един пазар е „гарантиран“, той винаги намира как да ти поднесе изненада. Може да изкараш пари, докато изненадата дойде, но това не означава, че тя не те дебне зад ъгъла. Всеки пазар е обречен на флуктуации, както и на обръщане на тренда. Сигурно е само едно - никога, никой пазар, никъде в историята на човечеството не е бил безусловно и само нагоре винаги и по всяко време. Щом се движи нагоре, значи може и надолу. Не значи, че ще бъде винаги надолу, винаги ще се намери момент отново да започне да расте, но обикновено хората и бизнесите фалират именно в чакане нещата да се подобрят. Което може да отнеме години, а пък ти живееш и имаш разходи всеки ден.

Второ, няма такова нещо като „сигурна“ инвестиция. Това е дървено желязо. Инвестицията е по дефиниция par excellence рискова. Има по-малко рискови, повече рискови, много рискови, но безрискови няма. Щом правиш нещо с парите си, винаги има риск да ги загубиш. Даже не съм прав - щом имаш пари, значи винаги има риск да ги загубиш. Дори и нищо да не ги правиш, пак може да ги изяде инфлацията. Мнозина помнят с горчилка как бяха занулени спестяванията на стотици хиляди хора по време на Виденовата хиперинфлация. Парите винаги могат да отлетят и да се загубят. Сигурност няма, това е илюзия.

Единственият сигурен и гарантиран начин да няма риск да си загубиш парите е да нямаш пари въобще. Което бързо се случва, когато „инвестираш“ в неща, от които не разбираш. Купуването на имот с цел да си „запазиш парите“ е нонсенс. В момента, в който си изхарчиш парите, за да си купиш нещо - имот, кола, дъвка - вече си си рискувал парите, няма ги да работиш и разполагаш с тях. Имаш инвестиция, но кеш вече нямаш. Тази инвестиция може да е печеливша, може да е губеща, но тя вече си живее собствен живот и твоя контрол върху нея често е минимален.

Трето и най-важно - когато си болен и имаш нужда от лечение, отиваш на лекар и искаш той да е специалист. Когато ти се счупи колата, отиваш на автомонтьор и искаш той да е специалист. Не ставаш сам лекар или автомонтьор, за да си решиш създалия се проблем. Но същевременно, когато си харчиш парите си готов да го правиш без да си специалист. Каква е логиката? Наличието на активи (финансови и други) е вид проблем, който може да се реши добре, може да се реши и зле.

Инвестициите имат за основна цел да запазят и увеличават благосъстоянието на инвеститорите. Но това е цел и никога не е гарантирано нейното постигане. Затова, когато се правят инвестиции, трябва да се подхожда отговорно. Не емоционално, не ирационално, не импулсивно. У нас нямаме култура по инвестиране, а инвестиционните компании са малко и не се ползват с широки клиентски бази, просто защото у нас всеки си мисли, че разбира от тази работа и тя е проста и лесна. Това е рецепта за крах. Дано ни се размине немският сценарий, но едно е ясно - в инвестициите в имоти, като във всички други инвестиции, има рискове и трябва да се внимава. Гаранции няма.