Много земеделски стопани извършват сезонна дейност, която ги ангажира само определен период от годината. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това дължат ли се осигуровки за останалите месеци от годината.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Регистриран земеделски стопанин практикува дейност пчеларство всяка година в периода от април до септември. През останалото време от годината прекъсва дейността си, но поради изменящите се условия за производството, не прекратява регистрацията си като земеделски стопанин. Поставен е въпросът има ли задължение да внася осигуровки и за месеците, през които не извършва дейност.

Регистрация на земеделски стопани

“Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители” по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Условията и редът за регистриране на земеделските стопани са определени с Наредба №3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Съгласно чл.3, ал.1 от наредбата на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Регистрацията се извършва в областната дирекция “Земеделие” (“ОДЗ”) по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец или по седалището на юридическото лице въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин (чл.3, ал.4 от наредбата). Въз основа на вписването на земеделския стопанин се издава регистрационна карта и справка от регистъра за декларираната от него дейност (чл.5, ал.2 от наредбата).

Регистрираните земеделски стопани или упълномощени от тях лица с нотариално заверено пълномощно представят ежегодно в срок от 1 октомври до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба №5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ, бр.22 от 2009 г.) актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на тази информация “ОДЗ” заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност (чл.5, ал.3 от наредбата).

При прекратяване на дейността си земеделският стопанин е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на “ОДЗ” за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка. Заявлението за отписване се подава в “ОДЗ” или чрез общинската служба по земеделие. При отписване от регистъра или при пропусната заверка по реда и в сроковете на ал.1 или ал.1б земеделският стопанин може да се регистрира отново през следващата стопанска година (чл.11, ал.7 от наредбата).

Какви осигуровки се дължат

На основание чл.4, ал.3, т.4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са самоосигуряващи се, по смисъла на чл.5, ал.2 във връзка с чл.6, ал.8 от КСО.

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица (лицата по чл.4, ал.3, т. 1-4 от КСО), в т.ч. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Осигурителните вноски за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Регистрираните земеделски стопани, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл.6, ал.10 от КСО). “Непреработена растителна и животинска продукция” по смисъла на §1, т.9 от ДР на КСО е всеки първичен продукт, получен от растения и животни, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.

При определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет (чл.3, ал.3, т.3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).

Кога се дължат осигуровки

Моментът на придобиване качеството на “регистриран земеделски стопанин” може да е различен от момента на реалното започване на дейност. Относим към общественото осигуряване е именно този по-късен момент на полагане на труд и развиване на дейност като регистриран земеделски стопанин, от който за лицето възниква задължението да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в НАП в 7-дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност, с която да заяви началото на трудовата дейност и вида на осигуряването.

Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е изведено в чл.10, ал.1 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването є. Т.е. задължението на регистрирания земеделски стопанин да се осигурява като самоосигуряващо се лице ще възникне, когато то започне да полага труд в това качество.

Предвид изложеното, стопанинът подлежи на задължително осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване само за периодите, през които упражнявате трудова дейност като регистриран земеделски стопанин. При условие, че извършваната от него дейност е свързана с известна сезонност и не налага целогодишна заетост, за месеците на календарната година, през които няма да упражнява дейност, няма да има задължение да внася осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по чл.4, ал.3, т.4 от КСО.