Туристи запленени от църквите и къщите в Арбанаси

Вътрешността на историческата църква е с уникална зография. Стенописите съдържат близо 2000 сцени с над 3500 образа от Стария и Новия завет.

225 511 души са посетили обектите на Регионален исторически музей - Велико Търново за половин година

„Рождество Христово“ е един от храмовете, построени от богати семейства през 16-17 век в Арбанаси

Сред най-посещаваните обекти и експозиции на Регионалния исторически музей във Велико Търново през тази година са средновековната църква „Рождество Христово“ и Констанцалиевата къща в село Арбанаси. За първото полугодие през старинния храм са преминали рекорден брой от 20 423 туристи, от които 17 630 чужденци. Констанцалиевата къща пък е разгледана от 16 624 души като 14 000 от тях са иностранци.

„Можем да кажем, че 2019-а е година на испанските туристи в Арбанаси.Имаме посетители и от Франция, както и представители на страните от цяла Западна и Централна Европа. С круизни кораби по Дунав до старата столица стигат и големи американски групи. Значителен е броят и на гостите от Азия“, споделят екскурзоводи.

Църквата „Рождество Христово“ е една от седемте църкви, които са построени от богати арбанашки семейства в периода 16-17 век в Арбанаси.

„Отвън са без купол и без камбанария. Наподобяват къща- много семпла архитектура. Във вътрешността обаче са запазени уникални стенописи. Най- богато е зографисан храмът „Рждество Христово“. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 м/ 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Зографията му е завършена през 1597 г. През втория строителен етап към вече съществуващата църква са пристроени параклис от север и притвор от запад, обединени от открита, засводена Г-образна галерия от север и екзонартика от запад. Строителните дейности са извършени в периода между 20-те години на XVII в и 1632 г. Цялата вътрешност на църквата е покрита със зография, изпълнението на която е станало на етапи - 1597 г., 1632 г., 1638 г., 1643 г., 1649 г., 1681 г. В рамките на тези близо девет десетилетия възниква уникален стенописен ансамбъл, който няма равен в българските земи по тематична широта и енциклопедичност. Стените са изпълнени с близо 2000 сцени от Стария и Новия завет и съдържат над 3500 образа.

Гидовете подчертават, че седемте арбанашки храма са едни от малкото, които свидетелстват за значимия културен и икономически разцвет на Арбанаси. Те са доказателство за големия просперитет като търговско селище, за богатите семейства, които са го населявали, както и за това, че е било стратегическо място като дервенджийско село.

„Селището има документи, които са запазени и които периодически са били преиздавани от турските власти. Селото е разположено на стратегическо място близо до търговските пътища. Такъв е пътят, който тръгва от древноримския град Нове на Дунав през планинските проходи и продължава към Босфора. Жителите на тези селища са били освобождавани от такси и данъци срещу предоставяне на охрана, ангажиране на пазач, нощувка, храна. Арбанаси има богата история. Знае се, че е съществувало още по времето на Второто българско царство. Основен поминък през 17-18 век били търговията и животновъдството, отглеждали са и буби. По това време в Арбанаси са живели много гръцки фамилии. Според изследователи, гръцките фамилии са били заселени там още от цар Иван Асен II, след като той се оженил за гъркинята Ирина Комнина. Според други - гръцките фамилии се заселват в Арбанаси през 1500 г. след гръцко-албанско въстание“, уточняват екскурзоводите.

В края на 18 век селото е опустошено от кърджалиите и много хора се изселват. През 19 век в Арбанаси се заселват жители от Еленския и Тревненския Балкан. Това е е селище, в което е констатирано съжителството на четири етнически групи - българи, гърци, албанци и власи. Славели са се като много инициативни и много пътували. Заради това арбанашките къщи са изключително интересни сгради, а самото село е феномен- като гражданска архитектура на домовете и като църковна.

„Седемте църкви наподобяват манастирите в Атон, в Метеора и на остров Крит. Седемте храма са били резиденции на търновския митрополит, където са идвали монаси от Синай, от атонските манастири. Гръцки свещеници обичайно са водили богослуженията, а стилът е бил използване на образа, на сцената“, допълват историците.

Друг изключително атрактивен обект в архитектурния резерват е Констанцалиевата къща. Тя е образец на арбанашка архитектура, строена през втора половина на 17 век и е принадлежала на една от най- богатите фамилии.Тя е от къщите- крепости. Няма балкони, прозорците са зарешетени и скрити с капаци. Този тип защитна архитектура е възникнал заради това, че славейки се като много богато, селището често е било нападано, ограбвано и опожарявано.Характерно за тези сгради е, че приземният етаж е от камък, а вторият е от дърво. Вътрешната подредба е със зимни и летни стаи, с богатата, но семпла украса.

„Обичайно къщите в Арбанаси са разположени в средата на обширен двор, обграден с висок двуметров дувар. Имотите са защитени с масивна двукрила порта, а на централното стълбище има площадка с голяма решетка, където е било мястото на пазача.

„Емблематичната за Арбанаси къща носи името на собственика си Атанас Констанцалилиев. Той е бил богат търговец, който през 1910 г. заминава в странство. Къщата е откупена от Леон Филипов, който е един от създателите на търновското археологическо дружество и голям патриот. Не е имал наследници, но като изявен родолюбец и радетел за запазване на културно -историческото наследство, Констанцалиевата къща и къща под крепостта Царевец в Търново по негова воля стават собственост на общината“, припомнят гидовете.

Арбанаси привлича туристи и с двата си женски манастира „Свети Никола“ и „Света Богородица. В светата обител на името на Божията майка се пази чудотворна икона, пред която всекидневно се покланят десетки вярващи.

Общо 225 511 туристи са посетили обектите и експозициите на Регионален исторически музей Велико Търново за първите шест месеца на годината. Регистриран е ръст от 10,95% в сравнения със съшия период за миналата година, когато посетителите са били 203 253. Данните сочат, че 90 601 от разгледалите музеите в старата столица са чужденци. За полугодието 6857 от посетителите са деца до 7 години, 6900 - ученици, 7370 - студенти. Най-посещаваният културно-исторически обект в града продължава а бъде крепостта Царевец, на която за периода са се качили 123 372 туристи, от които 46 676 чужденци, 4490 деца и 3722 студенти. Архитектурно-музейният резерват е бил в маршрута на 25 933 ученици по време на екскурзиите им във Велико Търново.

20 877 души са разгледалите Мултимедийния посетителски център „Царевград Търнов“, а средновековните църкви-музеи в квартал „Асенов“ за периода са приели 14 961 души, 9554 са посетителите на музей „Възраждане и Учредително събрание“, 3734 - на крепостта Трапезица а Археологически резерват „Никополи ад Иструм“ е приел 3021 туристи.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи