Туристическият бизнес за пореден път настоява за евтини кредити за фирмите от сектора и служителите от тях. Исканията на Алианса на туристическата индустрия в България (АТИБ), обединяващ 15 браншови организации, са отправени към икономическото министерство.

„Туризмът има нужда от подкрепа чрез кредитиране, но не през търговските банки, защото нито една фирма в туризма, няма добър кредитен рейтинг. Необходими са ни специални продукти, които да ни позволяват с оглед на продължителността на Ковид-19 , гратисен период до 3 години и лихвени нива до 2%. Подобни продукти могат да бъдат направени, чрез Фонда на фондовете или ББР“, категорични са от АТИБ.

Търговските банки да предоставят потребителски кредити при преференциални условия и на служители в туристическия сектор, което сега не се случва, защото се приема, че туристическият отрасъл е рисков. В резултат на тази политика служителите се пренасочват към други икономически отрасли, за да поддържат елементарен жизнен стандарт, подчертават от АТИБ.

Те искат и да се осигурят евтини кредити без обезпечение, които да осигурят ликвидни средства на затруднените в резултат на пандемията фирми и да се разсрочат старите задължения. „Въпреки съобщеното от служебния кабинет, че няколко банки вече ще предлагат подобно финансиране, на практика банките продължават да не изявяват подобна готовност, поне що се отнася до туристическия сектор. Дори и тези банки, които евентуално са готови да отпуснат кредити на туристическия сектор,биха го направили при лихвен процент от порядъка на 6-7 на сто, вместо очакваните от бизнеса 1,5-2%, за да се усети помощта на държавата. Така че обещаната като мярка в помощ на бизнеса реално не работи, а представителите на туристическия сектор продължават да са изправени до стената.

Да се вземе спешно решение за гратисен период на обслужване на главницата по старите кредити за срок от 2 до 5 години. И погасителният план да е според възможностите на обслужване на съответния хотелиер“, допълват от АТИБ.

От бизнеса настояват още да се предвидят различни нива на подкрепа, според това доколко е пострадал даденият сектор от наложените мерки и според това дали е частично или изцяло спряна работата му. Подкрепа да се получава само при реализиран спад и колкото по-голям е той, толкова по-висок процент от оборота да е подкрепата, настояват от бизнеса.

По този начин ще бъдат подпомагани сектроите според спецификата им вместо да се раздават пари „на калпак“, подчертават от АТИБ.

Според представителите на организациите е нужно и да се предвидят компенсации и за бизнесите, които се затварят на регионален принцип и според настоящите условия на държавната подкрепа не биха получили финансова помощ, тъй като не са затворени със заповед на здравния министър, а от местните власти. „Ако се въведат подобни рестиракции с цел да се прескочат заповедите за общо затваряне и да не се плащат компенсации, това „хитруване“ на държавата ще доведе до почти сигурни фалити в сектора, а оттам и до по-малко приходи в бюджета, така че държавата в крайна сметка няма да спести пари, а ще загуби“, категорични са от АТИБ.

От Алианса настояват и да се подпомогне бизнесът с гарантиране на суми, които са задържани от доставчици. „Във връзка с междуфирмената задлъжнялост в следствие на Ковид-19 в страната и извън нея, предлагаме да се направи продукт, който да покрива риска от нереализирана предплата. В Европа е направен като застраховка за „трета страна“. Като пример: ако фирма предплати сума към доставчик, във връзка с изпълнение на задължение по договор, след което настъпи събитие във връзка с Ковид-19 или друга подобна криза, то тогава да се изплати тази сума към фирмата или да се даде гаранция пред потребителя, докато се възстанови сумата от доставчика. За целта може да се използва ресурс от ББР за гарантиране на сумите, за създаване на банков инструмент или на застрахователен продукт. Въпрос на достъпност, за да може да стане масов и да има икономически интерес този, който ще го предложи“, се казва в позицията на АТИБ.

От сектора предлагат и да се определи минимален базов доход на глава от населението, но не минимална работна заплата. Това е модел, който се използваше в Европа – 80% от заплатата която е получавал служителя. Така при затворен бизнес се запазва покупателната способност на населението. Персоналът от затворените бизнеси запазва работата и осигурителния си доход.
Сред предложенията на АТИБ са още да се приеме нормативен акт, на базата на който да се разреши общините да освобождават бизнеса 1 година след излизане от пандемията от заплащане на такси, наеми и цени на услуги, вкл. такса битови отпадъци, тротоарно право и др

От бизнеса са категорични, че трябва да се изработи цялостна програма за подпомагане на туризма, като се заимства опит и пример от страни-членки на ЕС – Франция, Австрия, Германия.