Представихме на комшиите „Антология на съвременната турска поезия” и „Съвременна българска поезия”

Преводач е Ахмет Емин Атасой, достоен син на родна Добруджа

„Трябва да кажем, че толкова приятелски настроени, гостоприемни и отворени за диалог и съвместна дейност колеги ние не сме виждали” - заяви възхитен писателят Боян Ангелов в Турция.

Шефът на Съюза на българските писатели бе на официално посещение в град Бурса, придружен от Анжела Димчева - също утвърден писател и журналист. Двамата са редактори съответно на „Антология на съвременната турска поезия” (Изд. „Български писател”, 2019) и на антология „Съвременна българска поезия” (билигва: български/турски език, издадена в Турция от „Алп яйънларъ”). И двете книги са в превод и съставителство на Ахмет Емин Атасой - най-видният преводач на поезия от и на турски език, изграждащ мостове на взаимно опознаване и сътрудничество между двете съседни култури. През последните 30 години, след като Атасой емигрира в Турция, той е превел творби на повече от 250 български поети; автор е на 24 книги на български и на турски език, съставител е на 7 антологии (български, руски и на Балканските литератури). Това е огромно по обем, разноликост и оригиналност на културните послания творчество, пример за следване в страдащата и разкъсана от противоречия Европа.

Но Ахмет Атасой е не просто посланик на българската култура в Турция. Той милее за тези наши сънародници, които имат нужда от помощ в комуникацията както на турски, така и на български език. Затова извърши истинско чудо, съставяйки „Съвременен българо-турски речник” с обем от 1200 страници (УИ „Св. Кл. Охридски”, 2019).

Точно преди една година делегация от турски писатели гостува на Съюза на българските писатели по повод 105-годишнината на най-старото писателско сдружение у нас. Тогава в галерия-книжарница „София-прес” се състоя презентацията на билингва изданието „Съвременна българска поезия” (илюстрирана от Магдалена Бояджиева).

Съответно Боян Ангелов прие поканата на Гюней Йоскълънч - председател на Сдружението на турските писатели в гр. Бурса, да посети този свързан с българската емиграция град и да представи пред местната културна общественост издадената през тази пролет „Антология на съвременната турска поезия”.

Самото представяне на двете антологии се състоя в сградата на Сдружението на турските писатели. Присъстваха част от включените 75 автори в „Антология на съвремената турска поезия”, които четоха творбите си в оригинал, а Ахмет Атасой ги чете в превод на български език. Беше отбелязано, че тук ще прочетем творби на най-значимите турски автори, придружени със снимки и биографии, а художественото оформление е дело на дизайнерката Емилия Казакова. В словото си той припомни за дългогодишните си близки отношение с видни фигури от нашата литература, цитирайки Любомир Левчев: „Турската поезия е силна поезия, която заема своето достойно място в световната литература”.

Гостите посетиха Историческия музей в Бурса, а на втория ден разгледаха Музея на турската литература, намиращ се на десетина километра в старинното селище Миси. Тук те се запознаха с архивни снимки, вещи, ръкописни свидетелства и издания на най-видните турски писатели от последните 200 години. Подобаващо място в музея е отделено на Назъм Хикмет, който е прекарал 3 години в затвора на Бурса.

Боян Ангелов беше удостоен с Плакет за приятелство и културни връзки, връчен му от Гюней Оскълънч, а за преводите на турски език говори Хилми Хашал - редактор на турското издание „Съвременна българска поезия” и издател на сп. „Елиз”, където почти всеки месец се публикуват стихове от български поети. Той и поетесата Сюрея Акчай бяха неотлъчно до българските гости, за да им покажат екзотиката и съвременната визия на този космополитен град.

Анжела Димчева и Боян Ангелов, придружени от Ахмет Атасой и Хилми Хашал посетиха автентичната Аполония - старинен курортен град на 30 километра от Бурса, намиращ се на брега на Аполонското езеро. Във водите му се оглеждат възвишенията на планината Олимп (част от планинската верига, която продължава и в Гърция). Византийски хронисти са отбелязали, че именно в близост до това езеро, в манастир, скътан в подножието на Олимп, първоучителите Кирил и Методий са работили върху старобългарската азбука. Това не е легенда, а е документирано в исторически извори.

Достойният син на българска Добруджа Ахмет Атасой продължава работа в посока на разбирателството и опознававнето на нашите култури. Предстоят още съвместни проекти. Той живее днес в Турция, но е син на България и поет на света. Защото проекцията на неговия живот е „едно дълго стихотворение, / просто недовършено от простосмъртния”. Той е носител на „Голямата балканска награда за поезия” (Румъния) и на наградата на Академия „Орфеева лира” - „За принос в националната и европейска култура”. Все още българското общество и държавните институции му дължат признание, защото той е рицар на духовността, без маска и копие, но с неуморен словотворчески полет.