Географските карти, които се показват от медиите, свързани с Ердоган, регистрират прекомерните регионални амбиции, според прогнозата на Център BESA No. 1959 от 9 март, 2021 г.

Авторът Джеймс Дорси (Dr. James M. Dorsey) е старши научен сътрудник в Центъра BESA, старши научен сътрудник в Школата за международни изследвания ''С. Раджаратнам'' към Сингапурския технологичен университет Нанян и съдиректор на Института за фен културата към Университета във Вюрцбург.

Националистическият турски тв канал, тясно свързан с президента Реджеп Таип Ердоган, изрови 12-годишна карта, в която сферата на влияние на Турция към 2050 г. се простира от югоизточна Европа на северното крайбрежие на Средиземно море до Либия на южното му крайбрежие през Северна Африка, Персийския залив и Леванта*, и по-нататък стига до Кавказ и Централна Азия.

Вдъхновен от поражението на Армения от Азербайджан миналата година, TGRT, дъщерна компания на Ihlas Holding, медиен и строителен конгломерат, редовно печелил големите държавни търгове, използва картата за рекламиране на политиките, които отдавна са в дневния ред на някои от най-близките съветници на Ердоган.

Излъчената карта е публикувана за пръв път в книга на Джордж Фридман, основател на Stratfor, влиятелна американска корпоративна разузнавателна група, последвала призивите на пантурския ежедневник Turkiye, всекидневника Ihlas (четвърти по тираж в Турция), да се използва победата на Азербайджан за създаването на военен съюз на всички тюркски държави.

В страната заела второ място в света - след Китай - по броя на затворените журналисти, Ihlas Holding няма да популяризира пантюркската, пропита с ислям турска регионална политика, без да има одобрението от правителството, поне мълчаливо.

Ходът на тази медийна група отразява опитите на Турция да се възползва от това, че последния геополитически триумф на Турция, в съчетание с подкрепената от Турция победа, вече дава осезаеми резултати. Военната победа направи Азербайджан и съответно за Турция алтернативния транспортен коридор на Запад, който ще позволи на страните от Централна Азия да заобикалят коридорите, доминирани от Русия или Иран.

Туркменистан, осъзнавайки промяната в геополитическата карта, през януари побърза да прекрати дългогодишния си спор с Азербайджан и да се споразумее за съвместното разработване на петролните находища в Каспийско море. Споразумението беше подписано след декемврийската сделка на Държавната петролна компания на Азербайджан (SOCAR) – става дума за закупуване на 40 000 тона петрол на месец от "ENI Туркменистан".

Споразумението може да ускори завършването на строителството на Транскаспийския газопровод (TКГ). Той ще стане част от наскоро пуснатия в експлоатация Южен газов коридор (ЮГК) и ще заобиколи Русия и Иран, като така ще снабдява Гърция и България с газ.

Миналия месец Азербайджан се договори с Туркменистан и Афганистан да разработят транспортния коридор Ляпис-Лазули, който ще свърже опустошената от войната държава с Турция. Приблизително по същото време Казахстан започна да изнася катодна мед през Азербайджан за Турция като първа стъпка да се възползва от позицията на кавказката страна като транзитен център.

Неотдавнашното проявено предимство на Азербайджан и Турция породи тревога сред руските и иранските анализатори и на техните правителства след излъчването по TGRT на картата на Фридман, която може би беше предназначена главно за разпалването на националистическите настроения в Турция и за проверка на регионалните отговори.

Руските и иранските политици и анализатори изглежда са разбрали това телевизионно предаване в този дух. Те обаче побързаха да отбележат, че прогнозата на Фридман включва мекото подбедрие на Русия в Северен Кавказ, както и Крим. В същото време иранците отбелязаха, че сферата на влияние на Турция ще граничи с Иран на север, юг и запад.

През последните месеци Турция и Украйна се споразумяха да си сътрудничат в разработването на технологии, които имат военни приложения - за двигателостроене, авионика, безпилотни летателни апарати, противокорабни и крилати ракети, радарни системи за наблюдение, роботика, космически технологии и сателити. Турция отказва да признае анексията на Крим от Русия – където живеят кримските татари, и критикува подкрепата на Русия за украинските бунтовници.

Повечето руски коментатори са склонни да намалят значението на тази карта, но това не попречи на Андрей Красов, заместник-председател на комисията по отбрана към долната камара на руския парламент, да изкаже предупреждението: „Ако те (турците) искат да проверят силата на руския дух и нашите оръжия, нека да опитат".

Тъй като Иран е изключен от прогнозите на TGRT и на Stratfor за нововъзникващата сфера на влияние на Турция, иранските официални лица и анализатори до голяма степен не реагират на възкресването на тази карта. Действията на Иран на място обаче подсказват, че Ислямската република отдавна е очаквала подобни действия на Турция, макар тя да беше неподготвена за миналогодишната азеро-арменска война.

Първо, миналата година Иран се опита да засили своето военно присъствие в Каспийско море и да изгради тесни военноморски връзки с другите държави в басейна - Русия, Азербайджан, Туркменистан и Казахстан.

Гледано от Техеран, излъчената от TGRT карта на Stratfor, беше последната от поредицата провокативни действия на Турция.

Тези действия включват изпълненото от Ердоган националистическо стихотворение по време на военен парад в Азербайджан. Този стих призовава за обединението на двете ирански провинции, обитавани от етническите азербайджанци с бившата съветска република. Тези действия включват и публикуваната от арабската служба на турското държавно радио и телевизия карта в Инстаграм, която изобразява богатата на петрол иранска провинция Хузестан с голямо население от етнически араби, отделени от Иран.

Съобщението в Инстаграм се появи няколко дни след разкриването, че Хабиб Чааб - лидерът на ''Арабското движение за освобождение на Ахваз'', е бил отвлечен в Истанбул от иракския кюрдски наркобос в сътрудничество с иранското разузнаване и е докаран в Иран.

Докато висшите ирански служители омаловажават значението на турските провокации, полуофициалната иранска информационна агенция Fars News Agency не оставя съмнение за истинските настроения на Техеран.

„За тези, които гледат с алчни очи към територията от тази страна на река Аракс, е по-добре да изучават историята и да видят, че Азербайджан, особено жителите на Тебриз, винаги са били пионери в защитата на Иран. Ако Иран не ви беше помогнал в нощта на преврата, щяхте да последвате съдбата на бившия египетски президент Мохамед Мурси“, скандираха протестиращите пред турското консулство в Тебриз, столицата на иранската провинция Източен Азербайджан.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

* Левант е общото име за страните от Източното Средиземноморие. Или по-точно - Сирия, Израел и Ливан.