Както многократно съм подчертавал, в опазването на околната среда рядко се срещат „сребърни куршуми“ (идеални решения). Масовият натиск за промотиране на т. нар. „зелена“ енергия, вкл. ВЕИ и електромобилност, например има множество странични ефекти. Най-значимият е гигантската нужда от метали - преди всичко мед, алуминий, никел, литий, кобалт и редкоземни елементи. Ако искаме страните да спазят Парижкото споразумение, добивът на тези метали трябва да се умножи многократно през следващите 15 г. А те не падат от небето...

През септември излезе поредното научно изследване, което практически казва: 

За да се задоволи потреблението на метали, натискът на минните компании върху най-богатите на биоразнообразие региони в света ще се увеличи многократно. Всъщност, това ще има толкова голямо негативно въздействие, че спестените въглеродни емисии не си струват. Освен това, и самите ВЕИ имат все по-голямо пряко въздействие върху природата, заради огромните територии, които заемат, за да генерират същата енергия колкото конвенционалните източници.

Тук само добавям, че ползите от спестените емисии и избегнатата промяна на климата са потенциални и имагинерни - изчисляват се на база модели. Докато прякото нарушаване на терени, речни корита и ландшафта от ВЕИ или добива на метални полезни изкопаеми са напълно реални и ясно видими.

*Авторът e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в Denkstatt.