Търновските патриарси и духовни авторитети от XII-XIV в. по един или друг начин са свързани с манастирите на Атон

Връзките със Света гора Атонска имат важна роля за превръщането на Търново във водещо духовно средище в православния свят

На 16 и 17 октомври във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ под патронажа на неговия ректор проф. Димитър Димитров се проведе международната научна конференция „Света гора Търновска и Света гора Атонска“. Организатори са изследователският център „Търновска книжовна школа“ и Фондация „Агиоретики Естия“ – Солун, с участието на Солунския университет „Аристотел“ и Сдружение „ИКОНА“, както и с подкрепата на Община Велико Търново, Великотърновската митрополия и Народна библиотека „П.Р. Славейков“. Учени от България и Гърция изнесоха доклади, посветени на духовната култура на средновековна България, Византия и православния Изток. Нека накратко проследим връзките на старопрестолния град със Света гора Атонска, средище на вярата, богословската мисъл, литературата и изкуството през онази епоха.

Откриването на международната конференция във Велико Търново на 17 октомври 2023 г.

Благодарение и на своите тесни връзки Атон, в чиито манастири българското монашество е второ по брой и значение след византийското, Търново се превръща във водещ фактор – не само за Второто българско царство, но и за останалите православни славянски държави. Преди създаването си през 1186 г. автокефалната българска църква с център Търново е в диоцеза не на Константинополската патриаршия, както се приема най-често, а на Охридската архиепископия „… на цяла България…“ Според охридския архиепископ Димитрий Хоматиан „Търново беше една от нашите епархии…“ преди въстанието на Петър и Асен. На свой ред в арменската „География на света“ от края на XVIII  в. отбелязно: „В миналото търновският митрополит е бил подчинен на Охридския поради родството му с неговите жители…“ С други думи, най-ранните контакти на Търново с Атон най-вероятно са протичали „през“ Охрид. Друга линия е Солун, в чийто гарнизон във времето на въстанието служат много български войници. Явно с тяхна помощ Петър и Асен се сдобиват с чудотворната икона на св. Димитър Солунски, а прочутият светец е обявен за покровител на въстаналите българи. 

Света гора Атонска неведнъж се радва на подкрепата на българските царе, сред които най-силно се откроява Иван Асен II. След победата при Клокотница и постигнатата политическа хегемония на Балканите, търновският владетел в маниера на византийските императори посещава атонските манастири и им предоставя щедри дарения. Запазена е грамотата му за Ватопедския манастир, а от т.нар. Своден Зографски хрисовул, макар да е по-късна компилация, са видни грижите на Иван Асен за Зографския манастир „Св. Георги“ – главното средище на българите на Атон. Дарители на атонските манастири, както изглежда, са и Калиман I Асен (споменатият хрисовул се приписва на него), Георги I Тертер (неговият личен кръст реликварий се пази във Ватопед), Михаил III Шишман Асен, Иван Александър, навярно и други владетели. Наред с прочутото Лондонско Четвероевангелие на Иван Александър, пазено някога в манастира „Св. Павел“, в „Хилендар“ се съхранява Евангелието на  цар Георги II Тертер. С подкрепата на царската власт атонският „модел“ е пренесен в България. При Иван Асен е началото на уникалната „Света гора в равнината“ със скалните обители по Русенски Лом, Иван Александър подкрепя напусналия Атон знаменит исихаст св. Григорий Синаит да създаде манастири в Парория (Странджа), откъдето започва пътя на светите Теодосий Търновски, Ромил Видински и други „просияли“ духовни водачи. През XIII-XIV в. е създадена „огърлица“ от обители около столицата – Света гора Търновска, а такива, макар и по-малки, се появяват край други важни градове, например софийската Света гора. След падането на средновековна България под османска власт примерът на българските царе е следван от „великите воеводи“ на Молдова и Влахия, а най-значимият дарител на „Зограф“ е молдавският господар Стефан Велики.

С Атон са свързани и почти всички търновски патриарси, макар да разполагаме с преки данни само за неколцина от тях. Най-силна е връзката със „Зограф“ с неговото изцяло българско монашеско братство, но и с „Хилендар“, Великата лавра „Св. Атанасий“ и други обители. През 1232 г. архиепископ Василий, първият търновски архиерей, се оттегля на Атон, където най-вероятно някога е бил монах. Св. Йоаким I, първият легитимен патриарх (1235 г.), приема монашеството именно на Атон. С трима свои ученици, също атонски монаси, и с подкрепата на Иван Асен II той поставя началото на манастирите по Русенски Лом с известните скални църкви при Иваново. Монаси в „Зограф“ са били патриарх Симеон  (четиридесетте години на XIV в.) и неговият наследник Теодосий  II, който от Търново изпраща книги на светата обител „… за утешение и за полза, и да поменувате наше смирение…" След 1363 г. бъдещият патриарх и светец Евтимий Търновски  пребивава няколко години във Великата лавра „Св. Атанасий“, където се запознава с преводите и трудовете на т. нар. Светогорска българска школа на „старците“ Йоан, Йосиф, Методий, Закхей Загорянин и др. По-късно Евтимий е в „Зограф“ и кулата „Селина“, където се заема с книжовна дейност, като „… просиял, показвал и поучавал велики неща…“ Видният български монах се ползва с подкрепата на константинополския патриарх Филотей Кокинос, с когото са съмишленици в духа на исихасткото учение. Близък помощник на Филотей е Евтимиевият събрат Киприан, ученик на св. Теодосий Търновски и бъдещ митрополит на Киев и Москва.

В обителите на Атон пребиват и други изявени представители на търновското монашество и интелектуален елит. Такъв е споменатият „философ“ и преводач Закхей Загорянин – в онази епоха под „Загора“ се подразбира Търновското царство. След смъртта на своя учител Григорий Синаит отново на Атон развива своите знания и качества св. Теодосий Търновски. От своя страна, св. Ромил Видински, приел монашеството в търновския манастир „Св. Богородица Одигитрия” и пребивавал в Парория, за около две десетилетия е във Великата Лавра, по-точно в местността Мелана / Черна, където се стичат негови ученици - българи, „ромеи” и сърби. Един от тях е отбелязал заслугите на „... нашия отец и господар кир Ромил старец...“ На свой ред св. Ефрем от „Търновската страна“ постъпва в Хилендарския манастир – обител под егидата на сръбската династия, но и традиционен център на българското монашество. Ефрем пребивава и в Зографския манастир, после в Бачковския, а през 1375 г. е избран за патриарх на Сърбия. Дейността му напомня онази на патриарх Евтимий в Търново и на митрополит Киприан в Москва. На Света гора Атонска за известен период е и друг виден представител на Света гора Търновска – знаменитият писател и бъдещ митрополит на Киев Григорий Цамблак.

Между Атон в Търново има не само движение на хора и идеи в духа на вярата и „благочестието“, но на и характерните за епохата „ереси“. Такъв е случаят с монасите Кирил Босота и Лазар, изгонени от „… събора на атонските свети отци заради тяхната месалианска, богомилска, адамитска и иконоборна ерес...“  В Търново Кирил Босота привлича много хора към „лъжеучението“ си, поради което през 1350 г. цар Иван Александър свиква антиеретически събор. В остра диспут св. Теодосий Търновски оборва „заблудите“ на еретиците, а царят ги изгонва от Търново и българските предели. Както разказахме в броя на „Труд“ от 30 юни 2023 г., в конфликта между исихасти и варлаамити, разгорял се именно на Света гора Атонска, изпъква македонският българин Григорий Акиндин. В България най-последователните противници на варлаамитството са св. Теодосий Търновски и св. патриарх Евтимий, а сред неговите последователи е монахът Теодорит, „... сеятел на хулите на нечестивия Акиндин и на Варлаам ...“ 

Връзките с Атон продължават и във вековете на османската власт, а през Възраждането водачи на българския народ в борбата за църковна независимост и национална еманципация са тясно свързаните с Търново Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, и двамата от братството на Хилендарския манастир на Света гора Атонска.