Търновската патриаршия - “Великата църква майка”

Снимка: Архив "Труд"
Патриаршеската катедрала Възнесение Христово

Преди въстанието на Петър и Асен бъдещата столица Търновград е в диоцеза на Охридската архиепископия „... на цяла България...”

След 1235 г. Търновската патриаршия е автокефалната църка с най-висок ранг и авторитет в православния славянски свят

Днес е Разпети Петък в самото навечерие на Възкресение Христово, наричано от нашия народ от векове и “Великден”. Нека във връзка с големия празник на вярата хвърлим поглед към Търновската патриаршия - “Великата църква”, “Майката на всички български църкви” за средновековните ни предци.

Още при възстановяването на Българското царство през 1186 г. Петър и Асен дават да се разбере, че българите скъсват не само с “ромейската” политическа власт, но и с чуждата духовна опека. В Търново не само е възкресена българската държавност, но и автокефалната българска църква - акт, който на пръв поглед е най-малкото странен. Та нали в онази епоха съществува архиепископията на „... на цяла България...”, чийто престол от времето на цар Самуил е в Охрид?! При големите въстания на Петър Делян и Георги Войтех духовната юрисдикция на Охридската архиепископия явно не е оспорвана, но век по-късно е очевидна липсата на доверие към силно “повизантийчения” църковен престол в някогашната столица на Първото българско царство. При това от Охрид явно е било невъзможно да бъде коронясан български цар и по политико-географски причини.

Обикновено се приема, че през 1186 г. в Търново е отхвърлена църковната власт на Константинополската патриаршия, но дали е така? Според охридския архиепископ Димитър Хоматиан, съвременник на събитията, преди 1186 г. градът е в неговия диоцез! С други думи, подчинени на Охрид в духовен план са били не самото земите в днешна Македония, София, Ниш, Видин и т. н., но и онези между Стара планина и Дунав. Изключение е митрополията в Доростол/Дръстър (Силистра), преминала неясно кога и как към Константинопол.

При обявяването на въстанието Петър и Асен заставят трима владици да ръкоположат своя съмишленик Василий за архиепископ на България. Един от тримата е епископът на Видин, който, когато се опитва да се отметне от решението, е наказан със смърт! Учредяването на епископски престол в Търново, въпреки наличието на ранновизантийска епископия на Царевец през IV-VI в., не е възможно без съгласието на Охрид. Иначе казано, възможно е през XII в. градът вече да е имал епископ. Така или иначе, обявяването на въстанието в църквата “Св. Димитър” е изиграло ролята и на църковно-народен събор. Нямаме данни за реакцията на Охридската архиепископия, но няма как да е била положителна.

До 1202 г. българските владетели се стремят да решат църковния въпрос. Несъгласието на Константинопол, а със сигурност и на Охрид, както и международните обстоятелства, водят до контакти с Рим. Едва през лятото на 1203 г. избягалият от Константинопол император Алексий III Ангел предлага на Калоян да признае царската му титла, а Василий да бъде издигнат в сан “патриарх”. Българският владетел отклонява неочакваната “оферта”, която би въвлякла страната във война с кръстоносците. Преговорите с папа Инокентий III са продължени и завършени с успех. Дадената от Рим титла “примас” на Василий, архиепископ «... на България и Влахия...”, е възприемана от българската страна като равнозначна на патриаршеската, на което папата по същество не възразява. Със сключената на 7 ноември 1204 г. църковна уния тази позиция е официализирана. Авторитетни византийски богослови, какъвто е споменатия архиепископ Димитър Хоматиан, при това институционално засегнат от промените (!), я признават за легитимна. Добавката «... и Влахия...” също е важна, защото така папата признава българската власт на север от Дунав до Карпатите, въпреки претенциите на католическа Унгария. От кореспонденцията на цар Калоян с Инокений III е видно, че българската държава и църква смятат куманите за свой “периметър”, въпреки опитите на католически мисионери да ги покръстят.

С течение на времето унията изчерпва своя смисъл, при това част от духовенството не я приема. През 1211 г. цар Борил нарича свиканият събор против богомилите “православен”, но все пак не прекратява унията. При Иван Асен II, когато е постигната българска хегемония на Балканите, се стига до нова конфронтация с линеещата Латинска империя и Унгария - “предните постове” на католицизма в региона. Предвид всичко това и църковната политика на Иван Асен от Рим заплашват с отлъчване и кръстоносен поход (!), което се дължи и на неадекватната политика към България от страна на папа Григорий IX.
Иван Асен II, носещ титлата “цар на всички българи и гърци” (“ромеи”), поема ролята на византийските императори, които по традиция са защитниците на православието! В същия дух след 1230 г. търновският цар засилва българското влияние на Света гора Атонска. Връзките с Рим постепенно охладняват и към 1232 г. на практика са прекъснати. България се завръща напълно в православната “орбита”, но епизодични връзки с Рим владетелите и Търновската патриаршия поддържат до самата гибел на средновековната ни държава.

През 1235 г. Иван Асен II възстановява патриаршеския статут на българската църква в съгласие с Цариградската (“Вселенската”) патриаршия, тогава “в изгнание” в Никея. Този акт е потвърден и от древните православни патриаршии в Александрия, Антиохия и Йерусалим. Като прибавим признанието от Рим, фактически Търновската патриаршия е приета като “сестра” от всички църкви от древната “пентархия” - петте църкви-майки на християнската вяра.

 Ролята на Търновската патриаршия в историческата съдба на нашия народ се олицетворява от изтъкнати духовни водачи като св. Йоаким I, Игнатий, св. Йоаким III, Симеон и безспорно най-силно от св. патриарх Евтимий Търновски. В някои случаи търновските първосвещеници решително оспорват църковната политика на Константинопол. Не е случайно, че по време на византийските опити за уния с Рим, свързани с отстъпки пред римо-католическата църква, патриарх Игнатий е наречен “стълб на православието”! През 1276 г. древните патриаршии в Йерусалим и Александрия подкрепят Търново в борбата за опазване на православието предвид униатското поведение на Константинопол.

“Богопазеният Цариград Търнов” е притежавал сакрален пантеон, който го е правел не само политическа, но и свещена столица - въпрос, на който наскоро се спря византологът Кирил Маринов, млад полски учен с български родови корени. Царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II превръщат средновековната ни столица във “втори Цариград - и на думи, и на дело”- признание на константинополския патриарх Калист. От светите мощи, пазени в Търново, можем да посочим онези на светите Иван Рилски, Гаврил Лесновски, Иларион Мъгленски, Параскева/Петка Търновска, Филотея Темнишка, Михаил Воин, Йоан Поливотски, византийската императрица Теофана, на канонизираните от църквата патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III, на 110-те Търновски мъченици (1394/1395 г.), за известно време на св. Сава Сръбски, и др. След победата в Тревненския проход (1190 г.) за около столетие в българската столица са съхранявани някои от най-ценните византийски християнски реликви, вкл. знаменития кръст на равноапостолния император Константин Велики! Авторитетът на Търновската патриаршия и съчиненията на нейните книжовници превръщат редица местни култове в общоправославни.

Търновската патриаршия е най-високопоставената в рангово отношение църква в православния славянски свят.

Признаването на сръбската църква за автокефална архиепископия е одобрено от търновския патриарх Йоаким и цар Иван Асен II. На свой ред издигането є в ранг на патриаршия през 1346 г. става с подкрепата на цар Иван Александър и патриарх Симеон, а през 1352 г. патриарх Теодосий II ръкополага монаха Теодорит за киевски митрополит. Българското духовно влияние в средновековните руски княжества (в днешните държави Украйна, Русия и Беларус), както и във Влахия, Молдова, Литва и други страни, играе значима роля за духовното израстване на техните народи. Всичко това показва, че безценното наследство на Търновската патриаршия може и трябва да бъде пример за днешните ни църква, държава и общество.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи