Цените на новите коли растат заради проблеми с доставките на компоненти и поскъпване на енергийните ресурси

400 млрд. евро годишно са приходите в ЕС от продажби в сектора

Все повече компании предлагат само електрически

Пътническите автомобили представляват основно средство, с помощта на което се осигурява независимост и свобода на придвижване за отделните хора. Възможностите, които осигуряват личните пътнически автомобили, придобиват все по-голяма значимост предвид разстоянията между дома, работното място, образователните институции, магазините и местата за забавления. Чрез тези автомобили се извършват над 70% от пътуванията в рамките на Европейския съюз, те дават възможност за лично участие в обществения и икономическия живот особено за хора, които живеят в по-отдалечени райони, за възрастни и хора с увреждания. Освен това в резултат от продажбите и употребата на такива автомобили бюджетите на държавите от ЕС реализират приходи от около 400 млрд. евро всяка година.

Пазарите на нови пътнически автомобили по принцип са показателни за състоянието на икономиките. Те дават насоки за нагласите от гледна точка на съвкупното търсене и доверието на потребителите, тъй като покупката на нов автомобил е свързана с очакванията за доходите и нуждите на съответното семейство в период от около пет, а понякога и повече години. Те са зависими от условията за финансиране, състоянието на трудовите пазари, склонността към потребление, натрупаните спестявания, съотношението между годишния доход и цената на автомобилите и т. н.

Понастоящем обаче още един фактор влияе силно върху текущото съотношение между търсене и предлагане на нови автомобили. Ограниченото предлагане, породено от проблемите с доставки на компоненти и най-вече на микрочипове, които се влагат при производството на разнообразни асистиращи системи и стават все по-необходим и фактически задължителен елемент, води до траен дисбаланс, при когото търсенето понякога значително превишава производството. Този шок подсилва процеса на покачване на цените поради поскъпването на металите и енергийните ресурси в резултат от експанзивните парична и фискална политика и прекомерните регулации при добива и употребата на тези ресурси.

ЕС - негативни тенденции, спадът продължава

Общият брой регистрирани нови пътнически автомобили през периода януари-май 2022 г. в Европейския съюз се понижава с 13,7% до 3,7 млн. според данните на Европейската асоциация на производителите на автомобили (ЕАПА). По този начин се запазва тенденцията за спад, която започна през юли 2021 г. Най-големите единични пазари отбелязват двуцифрен спад с изключение на Германия (-9,3%), като най-силен е той в Италия (24,3%), следвана от Франция и Испания. Най-голям пазар остава Германия с новорегистрирани над 1 млн. автомобила, следвана от Франция с над 600 хил., Италия - почти 557 хил. и Испания - 318 хил.

Основен фактор за това развитие е забавянето или дори спирането на някои доставки на части, освен това повишаването на цените на автомобилите също оказва влияние. Заедно с това се увеличава значително периодът на изчакване между поръчката на автомобил и неговата фактическа доставка до крайния потребител. Това прави по-атрактивни офертите за налични при дилърите автомобили, тъй като при тях доставката се извършва веднага. Клиентите са склонни да се лишат от някои опции, но да не чакат толкова време. Тези наличности обаче не са големи и в резултат от това възникват дефицити на нови автомобили, които допълнително влияят по посока увеличаване на цените.

Освен това се засилват предпочитанията към употребявани автомобили на възраст до 2-3 години, които биха могли да са в състояние близко до това на нови, все още са в гаранция от производителя, но са налични веднага за разлика от новите.
Интересно е развитието при производителите. Европейските брандове като цяло отбелязват свиване на продажбите и пазарните дялове за сметка на някои от азиатските. Повишава се и делът на компаниите, предлагащи само електрически автомобили. Пренасочването към електрически автомобили представлява основна цел на политиката в ЕС, която намира подкрепа и от потребителите. Все пак обаче цените на тези автомобили все още са значително по-високи от тези с двигатели с вътрешно горене.

Според данните на Асоциацията през първото тримесечие на 2022 г. все още най-голям пазарен дял запазват бензиновите автомобили - 36%. Все по-голям дял заемат хибридите между бензинови и електрически двигатели, чийто дял вече надвишава 25%. Дизеловите автомобили продължават да губят дял и спадат до почти 17%. Електрическите автомобили с батерии достигат 10% от общите продажби, докато зареждащите се от контакта хибриди са около 9%. За разлика от българския пазар относителният дял на задвижваните с природен газ леки автомобили е значително под 1%.

Запазва се тенденцията за относително високо търсене на т. нар. кросоувъри (тоест автомобили със спортни характеристики и по-голям просвет), които обаче се характеризират с повишени емисии на въглероден диоксид и по-високи експлоатационни разходи. В това отношение предпочитанията на потребителите не съвпадат с намеренията на регулаторите.

България - шампион по растеж, на опашката по обем

Пазарът на нови лични автомобили в България се представя значително по-добре от средното за ЕС. През май растежът на годишна основа е 35,2%, което отрежда на страната първо място по този показател в ЕС. Всъщност освен България Кипър, Гърция, Латвия, Румъния и Швеция са пазарите, които бележат растеж спрямо миналата година.

През периода януари-май 2022 г. растежът на годишна база в България е 17,5%, което я поставя на второ място след Румъния (32,9%). Останалите пазари, които се разширяват през посочения период, са Кипър, Ирландия, Латвия и Словакия.

Положителните новини обаче не се отнасят до размера на пазара. От началото на годината са регистрирани едва 11,7 хил. нови автомобила според данните на Асоциацията. Това нарежда България (с население 6,9 млн.) до страна като Литва (едва 2,8 млн.).

Предпочитанията на населението към автомобили втора употреба са ясно изразени. Българите като цяло предпочитат автомобил с пробег, с по-мощен двигател и с повече допълнителни характеристики спрямо нов автомобил от по-нисък клас. Още един от аргументите в полза на такова решение е, че особено през първите години от експлоатацията на нов автомобил обезценяването му като процент от покупната цена е най-голямо.

През 2022 г. се отбелязва растеж спрямо кризисните 2020 и 2021 г., но все още остава далеч от резултатите от 2019 г., която беше най-силната за този пазар след Световната финансова криза. Спадът, предизвикан от пандемията от COVID-19 и мерките за предотвратяване на разпространението є, беше един от най-сериозните в ЕС (кумулативно с 37,5%) и така основен принос за солидния растеж през настоящата година има твърде ниската базова стойност.

Преобладаващите покупки на автомобили с голям пробег и възраст над 10 години означава, че генерираните емисии на въглероден диоксид са прекалено големи. Средната възраст на автомобилния парк в страната е около 20 години, а интересът към електромобилите остава слаб най-вече заради високите им цени.

Производителите и регулациите

Позицията на производителите е, че регулациите относно емисиите на въглероден диоксид и Директивата относно инфраструктурата за алтернативни горива да се разглеждат заедно, тъй като са тясно свързани. Те посочват обаче, че предложенията на Европейската комисия относно някои конкретни показатели не са адекватни на действителните нужди. Според тях капацитетът за зареждане на превозните средства с електрически батерии трябва да бъде 3 KW вместо заложената целева стойност 1 KW, при зареждащите се от електрическата мрежа трябва да бъде 2 KW вместо 0,66 KW, а броят на точките за зареждане трябва да бъде поне 7 млн. вместо 3,9 млн.

Според Асоциацията тези минимални стойности трябва да бъдат достигнати до 2030 г., за да се изпълни поставената цел за намаляване на нетните емисии на въглероден диоксид с 55% от автомобилите спрямо базовата стойност от 2021 г. Целта за намаляване на емисиите от вановете също е прекалено амбициозна и трудно осъществима.

Целта за 2035 г. за намаляване на емисиите от СО2 със 100% фактически представлява забрана на автомобилите с двигатели с вътрешно горене е преждевременна. До момента не са налични необходимите технологии за това, нито скоростта на изграждане на необходимата инфраструктура е достатъчна. Заради това тази цел би следвало да бъде преразгледана. Това може да се обоснове и при провеждането на детайлен преглед, който да се извърши през 2028 г. и след това да бъде окончателно определена дългосрочната цел.

Според Асоциацията 2050 г. може да бъде приета за целева за достигане на нулеви емисии на СО2, като поемат ангажимент да я спазят. По този начин те биха постигнали климатична неутралност през тази година. Разбира се, това би било изпълнено в рамките на настоящото разбиране за неутралност.

Също така е дискусионно дали преминаването към електромобили действително ще означава действително изпълнение на целите за нулеви емисии. Всъщност дори при експлоатацията им зависи какъв е съставът на енергийния микс, който се използва за производството на електроенергията, която е използвана за зареждането им. Освен това производството на батерии според съществуващите технологии генерира значителни емисии. В крайна сметка общите емисии на въглероден диоксид се изравняват при електромобили и автомобили с ДВГ след употреба около 100 хил. км и едва след това се получава действително спестяване на емисии.

Очаквания

Продължителният процес на повишаване на потребителските цени и предстоящото повишаване на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка би следвало да повлияят негативно върху търсенето на автомобили в ЕС и България. Лихвените проценти по автомобилните кредити ще се повишат, което ще увеличи размера на вноските при новите сделки и ще затрудни обслужването на съществуващите. Освен това броят на заетите лица ще се понижи. Поради това в краткосрочен период не може да се очаква подобрение на пазарите на нови автомобили.