В уникалното пространство на Музей-галерия „Анел“ в София, в присъствието на бивши и настоящи политици, бизнесмени и дейци на изкуството, беше открита изложбата „Тя, Жената“, която събира нетрадиционния поглед към женското тяло на петима майстори в родното изобразително изкуство: проф. Валентин Старчев, проф. Вихрони Попнеделев, проф. Ивайло Мирчев, Николай Янакиев и Марко Марков. Експозицията ще бъде на разположение на ценителите до 10 март.

Кураторът на изложбата проф. Аксиния Джурова и собственикът на галерията Ангел Симеонов – поет, колекционер и бизнесмен, посрещаха лично гостите. Сред тях бяха проф. Огнян Герджиков, Никола Стоянов – министър на икономиката, Янко Топалов – зам.-министър на икономиката, проф. д.ф.н. Валери Стефанов – председател на Съюза на българските колекционери, Аделина Филева – директор на СГХГ, Снежана Йовева-Димитрова – директор на Държавния културен институт към МВнР,  Валентин Чамбов – зам.-министър на горите, Ирина Йорданова – общински съветник от ГЕРБ/СДС, проф. д-р Цветана Стоянова – зам.-ректор на УНСС, десетки художници, писатели, журналисти.

Специално за „Труд News“ трима от авторите споделиха моменти от творческия си процес, идеи и послания.

Николай Янакиев: „Голото тяло е една от любимите ми теми още от самото начало на творческия ми път. Жанр, който много обичам и често се връщам към него под формата на рисунка, акварел, смесена техника, малка пластика. Преди десетина години реализирах изложба в Париж с голо тяло – акварел и малка пластика. Женското тяло е едно уникално творение на природата, съчетало в себе си красота, поетика, любов, еротика. И петимата автори сме много различни. Моите платна са смесена техника – гваш, акварел, туш, секативи. Аксиния Джурова има голям опит и нашата изложба се вписва чудесно в цялостния интериор на Музей-галерия „Анел“. Аз успявам да се издържам като свободен артист, продавам успешно в галерии и онлайн. Преди няколко години аукционна къща „Кристис“ в Лондон продаде моя картина, която достигна 9 пъти над първоначалната цена. Наддаванията бяха от цял свят. Ковид-кризата се отрази зле на нашата гилдия, особено на младите автори, които продават трудно. Аз съм дълго време на арт сцената, не са ми приятни скандалите в културата, старая се да се абстрахирам от тях и да работя. Предстои мое участие в Националната изложба „Лудогорие“ – Разград. За 24 май ще представя мои творби в Рим. Източникът ми на вдъхновение е в това, че съм жив. Не чакам музата да дойде, аз съм професионалист“.

Ивайло Мирчев: „Моят поглед към женското тяло не е буквална интерпретация. Рисунките са от натура, но винаги разчитам на вътрешен импулс, на чистата емоция. Това са умишлено създадени „бързи“ рисунки с молив, които покривам с акварел. Невинаги се получава желаният ефект. Правя поредица от тях и после избирам. Още като студент рисувах по подобен начин – променях се през годините, но някои от творбите ми остават в същата стилистика, въпреки че аз работя с различни средства – масло, темпера, креда, акварел. Богатството на тази изложба се състои в нашето различие, въпреки че и петимата автори подхождаме по подобен начин: ние не рисуваме с фотографска точност. Темата е изключително приятна и дава много възможности“.

Вихрони Попнеделев: „Заради пандемията от Ковид отдавна не се бях включвал в общи изложби. Познавам добре колегите, но не бях виждал новите им творби. Получил се е един интересен синтез между нас. Иначе би било досадно, ако сме приблизително еднакви. Интересно ми е как публиката ще възприеме чудовището-жена, което съм нарисувал (платното „Всичко е в краката“) – в краката на тази жена виждате смачкания Париж. Демокрацията в кавички ме притеснява. Не може да се позволява наглостта на някои наши съвременници – и жени, и мъже. Потресен съм от чудовищните опити да тийнейджъри да поливат шедьоври с доматена супа, за да стана известни в социалните медии. Няма никакво уважение от новите поколения към предходните, няма елементарна любов и толерантност. Това пресъздавам в образа на съвременната жена – дръзка и арогантна. Щастлив съм, че през последните години създадох мой личен арт център в с. Долно Камарци. Никога не съм имал село и си мечтаех да имам двор и свободата да ходя бос по двора и ливадите, без да ме считат за луд. Купих стара къща, реновирах я и добавих нови постройки. Целият център е проектиран и построен от двама талантливи архитекти – дъщеря ми Ева и зет ми Борислав. Идеята ми беше да събера творбите си, защото години наред аз не се грижех да съхраня творбите си, продавах всичко, нямам дори снимки на картините си от 70-80-90 години. Когато си млад, си мислиш, че вечно ще бъдеш млад и пак ще създаваш същото. С напредването на годините осъзнах, че имам нужда от място, където да подредя рисунки, живопис, графики, текстил, скулптури. Стана толкова добър комплекс, че от едно чуждестранно издателство за архитектура предложиха нашата сграда за архитектурно постижение на годината в областта на галериите. Проектът беше оценен не само защото е красив комплекс, а защото спазва  световната тенденция да се използват стари сгради, да се реновират икономично. Ние използвахме стария бетон и не изхвърлихме почти нищо. Имаме регистрирани 70% намаление на отпадните въглеводороди, майсторите бяха местни хора. Работя в моя център всеки ден на ярка светлина. Аз съм творец, който се вълнува от от различни неща – в момента рисувам морски пейзажи“.

Идеята за необичайния фокус към женската природа възниква у проф. Джурова като контрапункт на клишето „La Donna e mobile“. В изкуствоведския си анализ тя събира различни гледни точки, обговаряйки социално-нравствената и обществено-трагична същност на жената днес: „Превъплъщенията на съвременната жена надминават всичко, с което до този момент е била определяна. Тя отдавна е надскочила „четирите жени на Бога“ с опустошителната ярост, с която е станала част от метамутациите на обезумялото ни съвремие и се е превърнала в активен актьор в психо-театъра на днешния греховен свят. Някъде назад в столетията е останал нейният образ на непорочност и святост, божественост и падение, а още по-далеч са времената, в които тя се е олицетворявала като „Богиня на живота“. Днес Мадоната е свалена от пиедестала, тя просто се е превърнала в част от нашето объркано време на показност, фалш и лицемерие. Време, в което, тя, както и половинката ѝ – мъжът, са с много повече лица от двуликия Янус“.

Интерпретациите са майсторски изпълнени, всеки авторски почерк е своеобразен щемпел, енергийно послание и донякъде въпросителна към мъжките очаквания и женския натюрел.