Поскъпването в България е двойно по-голямо от това в еврозоната

Цените на храните нараснаха с близо 24% за година, горивата за автомобили с 32 на сто

Най-голяма е промяната при газа

Вдигането на цените нанася огромен удар по джоба ни. Годишната инфлация към края на август е 17,7%, обявиха от Националния статистически институт. Това е нов рекорд за последните 24 години. Такава висока инфлация не е имало от Жанвиденовата зима през 1997-1998 г. и въобще не е виждана от младите хора в страната.

Високата инфлация удря не само покупателната способност на текущите доходи, а топи и спестяванията в банките. При на практика нулевите лихви по депозитите на всеки 1000 лв. в банка хората и фирмите реално са изгубили по 177 лв. през последните 12 месеца. При положение, че депозитите в банките са над 106 млрд. лв., реално инфлацията е изтрила близо 19 млрд. лв. от спестяванията на хората и фирмите.

Инфлацията в страната е близо два пъти по-висока от тази в еврозоната, което показва, че покачването на цените се дължи и на чисто български фактори, а не само на покачването на цените на тока и горивата на международните пазари. Инфлацията за страните от еврозоната е средно 9,1%, показват предварителните данни на Евростат. Годишната инфлация в Италия е 9%, в Германия е 8,8%, а във Франция - 6,5 на сто.

Наличните данни в Евростат показват, че по-висока инфлация от нашата има само в страните, които последни влязоха в еврозоната - Естония (25,2% инфлация), Латвия (20,8%) и Литва (21,1%). По повод кандидатстването на България за влизане в еврозоната редица икономисти коментираха, че влизането ни в клуба на богатите страни, без реално да сме готови за това и доходите и цените да са доближили средните за ЕС, ще доведе до по-голямо покачване на цените у нас. Но това няма да се случи веднага след влизане в еврозоната, а при кризи, каквато е настоящата, защото паричната политика изцяло ще бъде определяна от Европейската централна банка. Високата инфлация в Естония, Латвия и Литва потвърждава това.

В рамките на година храните са поскъпнали с 23,6%, показват данните на НСИ. Най-голямо е покачването на цените на олиото и маслото - 44,5%, и на млякото, млечните продукти и яйцата - с 31,8%. Хлябът и зърнените храни са поскъпнали с 27,8% за година, а месото и месните продукти с 23%. Всичко това води до увеличаване на дела на разходите за храна в бюджетите на домакинствата в страната. Поскъпването на храните вече доведе до свиване на потреблението. Вече два поредни месеца има спад на обема на продаваните храни съответно с 2,5% и 3,5% спрямо предходния месец. Свиването на потреблението е единственият начин за ограничаване на инфлацията, смятат финансисти, до които “Труд” се допита.

От нехранителните стоки за година най-много са нараснали цените на газообразните горива за бита и през август те са близо три пъти по-високи спрямо същия месец на миналата година. Поскъпването на твърдите горива за бита е с над 69%, а на горивата за леките коли - с 31,5%. Всичко това, заедно с поскъпването на тока за бизнеса, доведе до спираловидно покачване на цените дори в сфери, където няма съществени разходи за бензин. Например цените във фризьорските салони са вдигнати с над 20%.

Много голямо е поскъпването и на материалите за ремонт в дома - с над 25% за година, както и на услугите за ремонт - с повече от 18 на сто.

Облекчение за пътуващите с коли

Личната инфлация на семействата е по-висока

Повечето семейства имат по-висока лична инфлация от официалната.

Личната инфлация на повечето домакинства в страната е по-висока от официално обявената. Причината за това е, че семействата не купуват всеки месец телевизори, домакински уреди и музикални инструменти. Тези стоки обаче влизат в изчислението на инфлацията.

Най-големият разход на домакинствата е за храна. А личната инфлация на едно тричленно семейство от двама възрастни и едно дете е 19%, показва калкулаторът на НСИ за личната инфлация. Взимаме за пример семейство, което всеки месец дава 600 лв. за храна, 50 лв. за алкохол, по 100 лв. за дрехи и обувки, както и за телефони и кабелна телевизия, 200 лв. за бензин, 50 лв. за лекарства, а сметките за ток, вода и парно са средно по 80 лв., 30 лв. и 120 лв. на месец. Освен това домакинството дава в рамките на година по 1000 лв. за ремонти в жилището и ремонти на колата, както и 3000 лв. за две седмици почивка на море.

Годишната инфлацията за това семейство е точно 19 на сто. През август дори е имало леко облекчение на семейния бюджет заради поевтиняването на бензина и дизела, а в конкретния случай и двамата съпрузи използват коли за транспорт до работното място и дават доста пари за бензин.

Проучване на Агенцията за икономическо развитие на Германия

С най-ниски заплати в Европа сме

Препоръчват фирмите да дават повече

България е сред страните с най-ниски разходи за труд и с едни от най-ниските заплати в Европа, показва анализ на Агенцията за икономическо развитие на Германия, съобщиха от Германо-българската индустриално-търговска камара. Според авторите на проучването компаниите трябва да се стараят повече, за да задържат квалифицираните си служители.

Според данни на Агенцията по заетостта, цитирани в анализа, търсенето на работници се е повишило с 13 на сто през първите месеци на настоящата година спрямо предходната. Затова, и въпреки че българският пазар на труда се възстанови от кризата с коронавируса, някои работодатели се борят със структурни слабости, се посочва в проучването.

Особено голямо е търсенето на персонал в сферата на услугите. От началото на 2022 г. се е засилила тенденцията за борба за квалифицирани кадри, която потиска нивото на безработицата. За 2022 г. се очаква безработицата да спадне още и да бъде между 4,8 и 4,9 на сто, са изчислили от Агенцията по заетостта.

Най-голяма нужда от квалифицирани работници има в търговията на едро и дребно, в логистиката и транспорта, в ресторантьорството и в ИКТ сектора. В производството повечето работодатели планират да задържат и леко да увеличат персонала си. Агенцията по заетостта отчита най-голяма нужда от кадри в текстилната и кожарската промишленост, в машиностроенето и металургията.

Според Евростат за 2021 г. у нас средните разходи за труд са били около 7 евро на час. Коефициентът на заетост е бил 68,1 на сто в края на 2021 г. и според Националния статистически институт (НСИ) е с 3,9 процентни пункта по-висок от този през предходната година.

Заради голямото търсене на персонал компаниите в някои случаи увеличават заплатите. Около 65 на сто от заетите работят в сферата на услугите, а около 30 на сто са в промишлеността. Разходите за труд са нараснали над средното равнище от 9,1 на сто на годишна база през 2021 г., показват данни на Евростат. Секторът на услугите регистрира най-голямото увеличение на разходите за труд с 14,4 на сто през първите три месеца на 2022 г. спрямо същия период на миналата година. Разходите за труд са нараснали с 11,8 на сто на годишна база в промишлеността и с 10,7 на сто в строителството, показват данни на НСИ.

1,2% поскъпване за месец

През август поевтиняха хлябът и бензинът

Газът е с 44% нагоре

През август има спад на цените на редица стоки и услуги. Например хлябът и зърнените храни са поевтинели с 0,5%, показват данните на НСИ. Това намаление е за втори пореден месец, след като през юли има спад на цените на хляба с 4,3%.

Поевтиняването обаче е незначително на фона на въвеждането на нулева ставка на ДДС за хляба и брашното от 1 юли.

Изследване на КНСБ показа, че цените на хляба е трябвало да бъдат намалени с 83-87 ст. за килограм в резултат на премахването на 20% ДДС, а реално поевтиняването е само с 30 ст. Производители на хляб обясняват това с нарасналите си разходи. От 1 юли обаче държавната хазна покрива цените на тока за бизнеса, които са над 250 лв. за мегаватчас. През август дори има понижение на цените на бензина и дизела. На пазара излезе и пшеницата от новата реколта, което би трябвало да натиска цените надолу. Според изследването на КНСБ спадът на цените на хляба не е по-голям заради несъвършенствата на пазара, тоест заради липсата на конкуренция.

През август цените на горивата за автомобилите са намалели със 7,1%, показват данните на НСИ. Това се дължи на поевтиняването на петрола на международните пазари. Спад от 2,2% отчитат и при цените на олиото. През август дрехите са поевтинели с 1,6%, а обувките с 3,7%.

Въпреки всичко това обаче инфлацията за месец август е 1,2% и е по-високо от тази за юни (0,9%) и юли (1,1%). Инфлацията е по-висока и от август миналата година, когато беше 0,8%. Основната причина за това е поскъпването на храните и на газа за бита. Цената на газа само за месец е нараснала с 44,4%. А общо храните са поскъпнали с 1,2%, въпреки поевтиняването на хляба, олиото и зеленчуците. Това се дължи на покачването на цените на млякото, млечните продукти и яйцата с 2,5% само за месец, на поскъпването на плодовете с 2,2% и на месото и колбасите с 1,9%. Значително са вдигнати и цените на водата за бита - средно с 5,3%. Оказва се, че въпреки, че по-високите цени на тока отдавна са включени в цените на крайните продукти, а бензинът и дизелът поевтиняват, продължава вдигането на цените на редица стоки и услуги. Това ще продължи докато има търсене на пазара при по-високите цени.