Гледайки наказателната акция срещу в. „Труд“ и аз като проф. Николай Овчаров се сещам за казаното от Радой Ралин „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра!“.
Защото културата на Велислав Минеков е потресаваща!
Този човек е вреден и всичко, до което се докосне, е скандал. Ако това е цената да е министър, егати държавата! Много вопли имаше, че сме на 112-о място по свобода на словото. Интересно е сега докъде ще паднем. Азбучна истина е, че който е тръгнал срещу медиите, губи. Пожелавам кураж и успех на екипа на „Труд“!
Ето един от най-точните и доказано верни цитати по въпроса за свободата на словото:
„След като правителството се ангажира с принципа за заглушаване на гласа на опозицията, то има само един път - към все по-репресивни мерки, докато се превърне в източник на терор за всички свои граждани, създавайки страна, в която всеки живее в постоянен страх“ - Хари Труман (Изказване пред Конгреса, 8 август 1950 г.)
Вече станахме свидетели на изказвания, в които става дума за намерения да се прекроят всички системи в държавата без никакво съобразяване със съществуващите закони. Видяхме и директно погазване на законите без някакви последствия.
Но законите са едно, а Труман говори за нещо друго, всъщност много по-важно - за принципите на демокрацията.
Погазването на тези принципи води ясно къде - към Северна Корея, където подобни действия сигурно са нормални.
„Шарли Ебдо“ е издание, което 98% от французите ненавиждат. Но всички излязоха като един на улиците, за да го защитят, когато му посегнаха. Когато посегнаха на свободата на словото.
Не терористи, не олигарси, а самата държава да посегне на свободата на словото, е нещо абсолютно немислимо в демократична европейска страна. Независимо кой и защо е под прицел.
Защото има граници, които в никакъв случай не бива да се прекрачват.
Подкрепям „Труд“, защото сте истината и не се поддавате на комунистически заплахи.
Досега нито една власт не си е позволявала да нахлува в редакция на медия. Интересно защо Минеков го направи точно сега, след като спорът не е от вчера.
И кого прати - добре познатия във Варна бивш кадър на ГЕРБ Славчо Трайков.
Сегашната диктаторска система трябва да бъде осветена и спряна, а свободата на словото трябва да се опази!
Затова днес си поръчах абонамент за „Труд“.
С огромно притеснение наблюдавам какво се случва в офиса на една българска медия.
Нямам представа реално на кое място сме по свобода на медиите, но може би сме на челно място по тормоз срещу медиите от страна на полицията.
За жалост, когато „мисирките“ нападаха властта с неудобни въпроси, бяхме на 111-то място по свобода на словото, а сега, на кое място ще отидем?
Фактът, че се допуска нахлуване на полицейски служители в офиса на която и да е медия, е много притеснителен. От това може да следва само едно - опит на властта, която в момента е служебна и няма политически „гръб“, което значи, че не дава отчет за дейността си, да национализира трибуната на народното слово. Всичко това ми прилича, на идването на „новата власт“ на 9 септември, когато силово е била запушена устата на свободата на словото, за поне 45 години.
В момента трябва всички хора, които искат свобода на медиите, да застанат до „Труд“.
„Негодници! Лицето на промяната се зъби с най-отвратителния си лик!
Да посегнеш на медия и то централна, и то през 21 век, в столицата на държава член на ЕС и НАТО е тъпо фатмашко Средновековие! Инквизицията набира скорост!
Подръжници на фуражките потривайте доволно ръце, отива ви! Сред вас има предостатъчно пишурки и Божем, „хора на духа“. А ние, колеги на журналистите от „Труд“, няма да мълчим!
Редно е да защитим медията, независимо дали се харесва или не на някого.
Не мога да застана зад бюрократа Минеков, който е абсолютно неадекватен като министър на културата.
Действията му, които са действия на Радев, са тежък рецидив и не е работа на фатмака-президент да се бърка в подобни юридически взаимоотношения.
Случилото се с „Труд“ не е нормално. В една демократична държава има цивилизовани начини за уреждане на спорове.
Никой не обича да му казват в лицето неудобни истини, но журналистите не са престъпници! Да влизаш в редакция с полиция, е недопустимо и без аналог. Лошото е, че мнозина го приемат за нормално.
Подкрепям „Труд“ и всяка медия, която отстоява свободата на словото!
Tова, което се случва с вестник “Труд”, е посегателство наистина върху свободата на словото в нашата страна.
Това е една саморазправа с вестник, който не винаги е съгласен с официалната политика. И което най-много ме е страх - че това е само началото.
Според мен, не е нормално в XXI век да се случват такива неща.
Бих го нарекъл може би и репресия срещу свободата на словото.
Аз винаги съм вярвал, че медиите в България са независими и не може да има посегателство над тях.
Подкрепям вестник “Труд”!
Подкрепям вестник “Труд” изцяло! Това не е начинът да се решава икономически спор.
Вестник със стогодишна история заслужава по-голямо уважение и очевидно прозира реваншизъм във връзка с политически позиции.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш