Евелина Гечева възкреси спомена за големия журналист

Нискочелите комунистите правят три опита да го ликвидират. При единия се нахвърлят с ятагани да повторят съсичането на Стефан Стамболов

Има бележити личности в историята, които са като „Титаник“. Лежат на дъното на забвението, докато някой Балард не ги извади на светло. Такъв е случаят големия журналист Данаил Крапчев.

Четвърт век той редактира вестник „Зора“, наречен „Българският Таймс“. Изданието минава по хълмовете на времето от 18 май 1919 до 7 септември 1944 година. То не е просто новинарски лист, а институция, с която се съобразяват политиците у нас. Ярки пера оставят диря по страниците на вестника, сред тях и това на Данаил Крапчев.

Неговата честна публицистика му подписва смъртната присъда. Нискочелите комунистите правят три опита да го ликвидират. При единия се нахвърлят с ятагани да повторят съсичането на Стефан Стамболов. Журналистът по чудо оцелява.

Данаил Крапчев е арестуван веднага след Деветосептемврийския преврат. Слагат му белезниците в Горна Джумая* и го тикат в затвора. Според Димитър Талев е убит с „тъп предмет“. После е осъден „посмъртно“ от така наречения Народен съд. Такова правораздаване няма и в най-дивата африканска държава!

„Роденият в Прилеп. Мисията на Крапчев и неговата „Зора“ е новата монография на Евелина Гечева. С богата фактология и прецизни анализи авторката вади един „Титаник“ на светло. Книгата е в ръцете на читателите с подкрепата на Министерството на културата.

Крапчев преди „Зора“

ЕВЕЛИНА ГЕЧЕВА

Житейският път на Данаил Крапчев започва от град Прилеп, където е роден на 15 декември 1880 г. Баща му Васил Крапчев е виден общественик, уважаван заради своите позиции срещу гръцката патриаршия и срещу просръбския асимилационен натиск. Той е един от съратниците на Даме Груев по време на неговото учителстване в града и участва в подготовката на революционна организация на македонските българи.

Вероятно името на голямата Крапчева фамилия идва от малкото селце Крапа, недалеч от Прилеп. Според Цвета Трифонова, един от първите изследователи на Данаил Крапчев, родът е датиран назад до 1705 г., когато неговите издънки Йовче и Ристе се преселват в Прилеп. Тази фамилия и до днес  съществува в града, а в миналото е имало улица, наречена на Васил Крапчев.

Този факт не е без значение, за да имаме представа какви са били нагласите в Прилепско по онова време. В годините, когато Данаил Крапчев расте, борбата за църковна независимост и за национално самоопределение на българите в Македония не е била неглижирана и преиначавана от конюнктурни псевдоисторици. Тя е била кауза на българското население в цяла Македония.

През 1911 г. Прилепската спомагателна дружба в София издава малка книжка, в която за града се казва, че „през цялото двойно робство е бил истинска крепост на българщината в този чуден български край“. Той е определян по този начин от всички български историци, голяма част от които също произхождат от тези земи.

Едно от най-значимите проучвания за Прилеп прави проф. Иван Дуйчев. В своя реч, произнесена на 4 юли 1941 г. в Прилеп, той проследява накратко ролята на града в българската история - от основаването на българската държава, през християнизирането на тези земи от княз Борис и битките на Самуил, та до участието на прилепчани във Втората българска легия.

„Всред събитията на нашето Възраждане неведнаж се споменува името на града Прилеп, и то във връзка с едни от първите ни възрожденци. Прилеп е участвувал в борбите за създаване на свободни български общини - за родна просвета чрез училища, за богослужение на майчин език и за родно духовенство“, твърди Иван Дуйчев.

Историческите свидетелства са важни за изясняването на истината, защото според тях по онова време в Прилеп се е учело само по славянски църковни книги. В прилепското възрожденско училище своя диря са оставили цяла плеяда български будители:  Димитър Миладинов, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот. А далеч преди първите опити за сърбизация старите хроники свидетелстват, че Прилеп е бил най-яката твърдина на българското самосъзнание.

Ето в такава атмосфера се формира като личност Данаил Крапчев. Неговите родители насърчават жаждата му за знания, която го съпътства през целия му живот. Учи в Битоля, а през 1898 г. завършва Солунската мъжка гимназия.

Тук трябва да отворим скоба и да припомним факт, който не е без значение за онова време. Прилепчанинът архимандрит Методий Кусев, бидейки по това време протосингел на Екзарх Йосиф, е държал гимназията да се открие в Прилеп.

Аргументът му е бил, че в този град населението е българско, много будно и ученолюбиво. В екзархията обаче надделява предложението на Кузман Шапкарев и гимназията заедно с нейния пансион се открива в Солун, който се оформя като просветен център за българите в Македония.

Училището изиграва голяма роля за утвърждаване на българското национално самосъзнание. Идва обаче войната и през 1913 г. гръцки войски го нападат, изгарят книгите от библиотеката и принуждават просветителите да развиват своята дейност другаде. След редица премествания днес правоприемник на Солунската мъжка гимназия е намиращата се в Благоевград Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.

В размирните години, когато учи в Солун, Данаил Крапчев не остава настрана от свободолюбивите идеи. Според историка Цочо Билярски още в онези години той става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Редица негови съвременници твърдят, че като гимназист се е опълчвал срещу султанския режим, а това проличава и в първите му статии малко по-късно. Солунската мъжка гимназия е средище на свободомислещи младежи, като част от тях впоследствие стават дейци на ВМРО:  Даме Груев, Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев. Други пък се изявяват в политиката, науката и литературата: Андрей Ляпчев, Димитър Талев, Александър Балабанов, Александър Станишев.

Училищната атмосфера е пропита с дух на патриотизъм и въздейства на младия Крапчев дотолкова, че още тогава е готов да се бие за националното обединение на българите. Освен отлични педагози, неговите учители са и пламенни родолюбци и на тях до голяма степен дължи своята отдаденост на българския език и българската история. А познанството със съучениците-съмишленици впоследствие прераства в дългогодишна съвместна работа.

Вероятно воден от патриотични подбуди и от огромната си любов към славното минало на България, той завършва история в Софийския университет през 1906 г. По-късно специализира в Швейцария.

И стигаме до момента, в който се ражда публицистът Крапчев - в едно размирно време, сред един разделен народ. Още като студент той публикува първата си статия не къде да е, а в списание „Македоно-одрински преглед“ - факт, който сам по себе си е достатъчно красноречив. Това е силна заявка за мисията му в журналистиката, защото изданието е легален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и линията му по македонския въпрос е повече от категорична.

* Сега Благоевград