След интервюто му в “Труд” Александър Михайлов, легитимен директор на „Кинтекс“, пред „Труд“: Над два милиарда лева са поръчките на оръжие за Украйна Интервюта 08:00 04.05.2022 от 3 май т. г, в което той каза, че българско оръжие отива в Украйна чрез посредници в Полша, Чехия и Словакия, подопечната на вицепремиера и министър на икономиката Корнелия Нинова Държавна консолидационна компания светкавично уволни за втори път директора на “Кинтекс” Александър Михайлов. Този път сред несъстоятелните според него мотиви за повторното му уволнение е “изнасяне на държавна тайна” (копие от протокола се пази в редакцията на “Труд”). “Сигурно споделянето на личното ми професионално мнение пред медиите, че българско оръжие отива в Украйна през посредници представлява държавна тайна за ДКК, за каква свобода на словото в България можем да говорим. Явно аз преча много на г-жа Нинова, защото тя не изчака съдът да се произнесе законно ли е първото ми уволнение за т. нар. конфликт на интереси, че съм работил паралелно в “Кинтекс” и в друга частна оръжейна фирма. Г-жа Нинова много удобно никога няма да каже коя е тази частна фирма, за да не влезе в задънена улица, защото това не отговаря на истината”, твърди Александър Михайлов.

Според него Нинова цели да му запуши устата и той да спре да говори по следващата тема, която вълнува обществото - взетото от парламента решение да се окаже военна помощ на Украйна чрез ремонт на украинска военна техника в България.

Това решение той, със скромния си професионален опит като експерт, определя като едно нищо. “То не може да бъде реализирано. Целта му беше да се запази коалицията и да не падне правителството. От една страна, Корнелия Нинова да каже на нейните избиратели, че оръжие и боеприпаси няма да се продават за Украйна. От друга страна, другите три партии в коалицията, които бяха твърдо за продажба на оръжие за Украйна, да кажат на своите избиратели - ето, ще оказваме военна помощ на Украйна. Едно и също решение, което ще се представи на две коренно противоположни групи хора в обществото като успех - и за БСП, и за другите три партии в коалицията - ДБ, ИТН и ПП”, смята Александър Михайлов.

Защо според него това решение не може да се реализира? Ето какво заяви той вчера пред “Труд”: 

“Говореха за две държавни предприятия - “Авионамс” и ТЕРЕМ. “Авионамс” е предприятие към Министерството на икономиката, ТЕРЕМ - към Министерството на отбраната. Аз съм експерт и говоря с конкретика. “Авионамс” е специализирано само и единствено за ремонт на летателни апарати съветско производство. То работи на база лицензи от руски държавни компании като “Сухой”, МиГ и т. н. “Авионамс ремонтира и поддържа летателна техника в България с резервни части само от Руската федерация. В авиацията не се допуска да се използват съвместими части, защото всеки дефект може да означава човешки живот. Шансът да се ремонтира украинска летателна военна техника в “Авионамс” клони към нула. Проблемът идва оттам, че навремето СССР бе дал на свои сателити да произвеждат това и онова. Но винаги са давали така, че тези държави да са зависими от СССР. Няма държава от бившия соцлагер или бивша съветска република, която от А до Я да произвежда цялата продуктова гама и да прави сама ремонти на съветска военна техника.

ТЕРЕМ е предприятие, което поддържа и ремонтира военната техника на Българската армия. Но поради липсата на финансиране и инвестиции не е модернизирано от десетилетия, не са внедрявани нови мощности. И както всяко държавно индустриално предприятие, в което не се инвестира периодично и достатъчно, с течение на годините част от неговото оборудване за ремонт на военна техника дефектира, бракува се, част от неговото оборудване през годините е затрито, изнесено и изчезнало. ТЕРЕМ в момента работи на не повече от 40-50 процента от неговия капацитет. С този капацитет те поддържат техниката на Българската армия. Ако дойде украинска техника, къде ще се ремонтира тя? Ще изоставим поддръжката на Българската армия ли? 

Това е първият ми аргумент - няма капацитет за ремонт в България. На второ място - откъде ТЕРЕМ ще вземе резервни части? За военна техника в България те не се произвеждат. Говорим за агрегати, електронни блокове, по някой път - и за двигатели. Тези неща се произвеждат в Русия, не може да ги купим, защото тя има ембарго, няма да ги дадат дори. Имаше някакво производство в Украйна, но руската армия унищожи почти всички военни индустриални обекти там. Стоковите наличности в Украйна се поизчерпаха през годините.

В България намаляват достатъчно подготвени кадри. Когато през 2004 г. България стана член на НАТО, на всички българи, които се обучаваха в руски военно-инженерните академии, им бе казано - или напуснете нашия ВУЗ, или преминете в цивилна специалност. Ние няма да обучаваме специалисти на страна, членка на НАТО. И от 2004 г. приключи обучението на български специалисти, това бе последният випуск, който се е дипломирал.

На следващ етап. Какви машини ще се ремонтират? Никой не казва. Ако това са украински машини, поразени в бой, ударени от ракета, това категорично е несериозно. Те са скрап за вторични суровини. Ако са украински бракувани машини отпреди години, те изискват капитален ремонт от 12 до 24 месеца. На практика от една бронирана машина се сваля всичко, остава гол корпус, който влиза за заваръчно-бояджийски работи, след което на него се окачва изцяло ново окабеляване, агрегати, блокове и т. н. Така че след година и половина- две ли ще окажем помощ на Украйна? Има и друга хипотеза - че Полша, Чехия и Словакия ще дарят безвъзмездно на Украйна техни бойни машини, снети от въоръжение. На тях пак е необходим щестмесечен ремонт. Плюс логистиката - да се докарат до България, да се върнат - пак отиваме на 8-9 месеца за оказване на помощ.

На трето място - кой ще плаща? До момента нито политик, нито журналист не зададе този въпрос. Когато се казва “оказване на военна помощ” самата дума “помощ” предполага, че това ще е безплатно. А може ли нашата държава да си го позволи? След като вече трябва да субсидира високата цена на тока, на газ, на горива... Съгласен ли е на това българския народ при положение, че пенсионерите тънат в мизерия? В обществото ни вече има различни мнения дори за това, че се плащат по 40 лева на бежанец от Украйна.

Решението на парламента удобно избягва да се коментира в детайли тези въпроси. Истината е една - ще продължи старата песен на нов глас. Българско оръжие и боеприпаси, там където имаме капацитет и то голям, ще продължи полутайно и индиректно да се изнася към Полша, Чехия и Словакия с пълното съзнание на висши представители на българското правителство, че после то се препродава за боевете в Украйна. И всички разрешителни се издават от Министерството на икономиката - дали за износ на оръжие, дали за внос на техника, която да се ремонтира. И много удобно и икономическият, и военният министър бягат от горещия картоф. Военният министър казва, че Министерството на отбраната не търгува с оръжие, питайте икономиката. А икономическият министър казва - ТЕРЕМ, който ще ремонтира техниката, е към Министерството на отбраната, питайте тях. Никой не иска да дава конкретни отговори на неудобните въпроси, само общи политически приказки.