„Жените получават квота в бордовете на фирмите в ЕС от 2026 г.”, ни информираха преди броени дни нашите медии.

Управителните съвети на регистрираните на борсите в ЕС фирми трябва да имат най-малко 40% жени в състава си, е посочено в нова европейска директива за равенство на половете, приета от Съвета на ЕС, като освен това, веднъж годишно компаниите трябва да предоставят информация как се справят с назначенията на жени, за да постигнат целите.

Но има и още – фирмите, които не се справят ще трябва да коригират своя процес на подбор на персонала, като въведат процедури за сравнителна оценка между кандидатите по „ясни и неутрално формулирани критерии”.  И черешката на тортата – когато трябва да избират между еднакво квалифицирани кандидати – да предпочетат жената.

Предложението на ЕС включва и „ефективни, възпиращи и пропорционални” наказания за компаниите, които не изпълняват задълженията за подбор и докладване. Направо предлагам да не си играем на дребно, а директно да разстрелваме работодателите, които не спазват квотния принцип.

Разбира се, в медиите, които обърнаха внимание на тази новина, поредната безумна идея на евробюрократите, беше представена като нещо положително и наложително. В „Дневник” ни уведомяват, че „Равенството между половете в ЕС е гарантирано от основополагащите договори на ЕС и от и в Европейския стълб на социалните права”. Офнюз отделят място на думите на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, според която: „жените трябва да работят два пъти повече за същата заплата, признание или ръководна позиция като колегите си мъже”, цитират и директора на Европейския институт за полово равенство Карлин Схеле: „всички изследвания показват, че женското ръководство носи много икономически и социални облаги на компаниите, стимулира икономическия растеж и иновациите”. Разбира се, как да не ти се прище всяка сфера да бъде регулирана чрез квоти.

Зад какви сладки думи е скрит този най-обикновен троцкизъм, няма значение. Фактите са ясни – евролиберализмът категорично започва да се превръща в новия комунизъм, като резултатите освен, че ще са плачевни, ще засилят и още повече евроскептицизма сред голяма част от страните членки, особено тези от Източна Европа, които вече са живели в социализъм/комунизъм и за нищо на света не искат да се завръщат в годините, в които разни закони, членове, регулации и прочее определяха какво да говорят, правят, мислят.

Всъщност въпросната идея е назряла в главите на европейските чиновници още от 2011 г., когато в своя резолюция ЕП призова за подобни задължителни мерки, а през 2012г. отново иска квоти за участието на жените – както в бизнеса, така и в политиката.

През 2012 г. за пръв път се заговори и за това Европейската комисия да оценява националните мерки, а в случай, че се окажат недостатъчни, да предлага законодателство за въвеждане на квоти за жените в управителните органи на корпорациите – до 30% до 2015 г. и до 40% до 2020 г. Тогава ЕП настоя и правителствата на държавите членки да предлагат, след изборите през 2014 г., като свои кандидати за комисар едновременно мъж и жена.

Между другото, през 2012г. ние бяхме една от страните, които разумно отказахме да подкрепим тези директиви. Нормално, парен каша духа…

Аргументите „за” извират отвсякъде, споменахме ги и по-нагоре.  Истината е, че всички споменати доводи, са просто едни общи приказки, касаещи равенство, помощ, липса на дискриминация и т.н. Алабализмите, които през последните десетина години буквално нахлуха в европейското пространство, заплашвайки да разрушат основите на Съюза.

Съображенията „против” са далеч повече, а най-важното – в пъти по-логични.

Подобни квоти са най-бързият начин да направим европейските компании неконкурентно способни. Това ли е целта?

Има редица сектори, в които почти няма жени – просто няма интерес от тяхна страна. Как така някоя фирма ще е принудена да назначи на мениджърска позиция някоя, която си няма представа и от брашна, а просто е кацнала по една примамлива обява?

И докато наблюдаваме тоталното фиаско във филмовия бранш, предимно в САЩ за момента, и се смеем на резултатите, които постигат подобни изисквания за квоти по пол, цвят на кожа, сексуална ориентация, ако подобно нещо бъде наложено на бизнеса, това може да доведе буквално до фалити.

Квотите по пол са абсолютно дискриминативни и обидни за всеки професионалист, който ще трябва да е от правилния пол, за да е сигурен, че ще получи желаната позиция. Ако има нещастието да е мъж – да забрави.

Не на последно място – идеята е обидна най-вече за самите жени, на които им се казва, че явно са некадърни да се справят сами, поради което „ето ви тук една квота, за да заемете мениджърска позиция”. Коя нормална жена би била удовлетворена да бъде назначена някъде, само заради това, че носи пола. По-лошото – заради това, че трябва да бъде попълнена квотата.

Точно тези квоти поставят жената в ролята на втория пол, който има нужда от допълнителна помощ. Почти като помощта, която оказваме на хората в затруднено физическо и психическо състояние. С извинение, остава само да си харесаме какъв да е недъгът ни.

ЕС наистина заприличва на ЕСССР, достигайки до непревзети до момента върхове в идиотизма – то не бяха Грети, климатични изменения, регулации, квоти, консумация на насекоми, кретеноидни идеи за намаляване на потреблението на ел.енергия, на вода… Не знам какво ще е следващото. Е, вероятно квотите по пол ще бъдат последвани от квотите във филмовата индустрия, предимно в Холивуд – ако си черна лесбийка, шансовете ти се увеличават стократно. Да му мислят белите хетеросексуални мъже.

Подобни левичарски регулации стимулират посредствеността във всички сфери. Не е нужно да си кадърен, трябва да си от правилния пол.

Както вече съм писала, защо жените на ръководни позиции са по-малко от мъжете, е въпрос, чийто отговор не е „защото има дискриминация срещу тях“. Достатъчно е да отворим редица проучвания, според които самите жени предпочитат да създадат семейство, а не да продължат изкачването си по йерархичната стълбица.

И най-интересното е, че по този начин всъщност се стимулира отрицателният прираст. Стимулиране на нещо негативно, направо оксиморон. Защото по този начин, чрез подобни квоти и регулации, жената бива нахъсвана да се стреми да се доказва непрекъснато в работата, да заема все по-високи и високи позиции, да изкарва повече пари, като накрая най-големият губещ всъщност е отново тя, която няма възможност да отдели необходимото време, за да роди и възпита деца – както знаем, биологичният часовник не се поддава на регулации и квоти.

Акцентира се на равенството, на по-високото заплащане, на независимостта на жената, а всъщност стигаме до най-уродливото лице не на друго, а на феминизма, което от години опитва не просто да изравни жената с мъжа (което е станало много отдавна), а да я постави – чрез квоти, рагулации, закони – над мъжа. Защото идеята за подобни квоти датира още от 1973 година, когато Хелга Хернес, определяна за „майката на държавния феминизъм“ (термин, въведен от самата нея в края на 80-те), препоръчва въвеждането на квоти за равенство на половете при назначаване на длъжности.

През 1986 г. пък е приет друг много интересен термин – „стъклен таван“, който трябва да осветли невидимите бариери, основани на предразсъдъци и ограничаващи напредъка на жените към по-високи длъжности по пътя на кариерното им развитие.

Успокояващо за нас е, че като страна от бившия Източен блок, ние притежаваме имунитет срещу всякакви подобни неестествени и уродливи политики, просто защото тоя филм вече не просто сме го гледали, а сме го играли, та даже сме били в главната роля.

Жените в Източна Европа много отдавна получиха права, които посестримите им в Западна Европа нямаха по онова време. Но тези права също бяха спуснати наготово отгоре, защото тогавашната идеология виждаше в образа на жената „труженичката”, „ударничката”. Героичният образ на „жената – строителка (буквално и преносно) на комунизма” беше много характерен преди 1989г. Както се казваше в поздравителните картички на ЦК на БКП по случай 8 март: „БКП поздравява жените-труженички, които наравно с мъжете овладяваха нови професии и достигаха в тях до съвършенство.”

А пък една такава комунистическа любимка, всъщност първата жена, назначена за министър – Цола Драгойчева, беше и една от най-ревностните привърженици на идеята за присъединяването ни към СССР. Такива ударнички роди равенството.

Та с тези темпове, вероятно поздравът за 08.03 скоро ще може да е абсолютно същият, като само заменим БКП с ЕС: ЕС поздравява жените на ръководни позиции, като им благодари за положените усилия в името на просперитета на Съюза.

Именно такива тежки дебилщини клатят ЕС, засилват евроскептизицма и подкопават доверието в институциите на Съюза, и то много повече, отколкото неговите външни врагове.

От "Ах, тези медии"