Уилям Бърнс - Дипломат на „Сенчестия фронт“

Уилям Бърнс е човек, който споделя напълно дълбоката ми увереност, че разузнаването трябва да е аполитично и че отдадените професионалисти в разузнаването, които служат на нашата нация, заслужават нашата благодарност и уважение. С тези думи в официално изявление в понеделник новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън обяви, че планира да назначи дипломатът ветеран Уилям Бърнс за директор на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ, след встъпването си в длъжност на 20 януари.

След преминаването на процедурите по изслушване и гласуване пред Сената в Конгреса на САЩ, Бърнс ще замени Джина Хаспел, заела поста по предложение на действащия американски президент Доналд Тръмп през 2018 г., която замени сегашния държавен секретар Майк Помпейо. Според мнозина наблюдатели от двете страни на Атлантика еднакво компетентен и за двете длъжности с функцията си да е просто рупор на лобитата зад външната политика на Белия дом, най-вече в Близкия Изток, където зетят на Тръмп, Джаред Къшнър бе оставен 4 години да играе почти-задкулен “кон” върху шахматната дъска на региона. От името на гореспоменатите “лобита”, без да ги назоваваме конкретно, администрацията на Тръмп, и не на последно място службите зад нея, издействаха през 2020 г. (в година на глобална пандемия) споразумения за нормализиране на отношенията между Израел и четири арабски или мюсюлмански държави - Обединените Арабски Емирства, Бахрейн, Мароко и Судан. Което си е по себе си повече от постижение. За израелската външна политика и присъствието ѝ във Вашингтон и ангажиментите на САЩ след признаването на Ерусалим за официална столица на еврейската държава.

И също така е несъмнено основа, върху която Уилям Бърнс, като един от архитектите на кратко преживялото мирно споразумение между Израел и палестинците от 2001 г., съвместно с друг американски дипломат и впоследствие директор на ЦРУ, Джордж Тенет, може да надгражда. Когато говорим за приемственост на администрациите.

Но да не подминаваме с едно изречение и предшественика на Бърнс, Джина Хаспел. Скандално за времето си назначение предвид, че едновременно с това, че тя бе първата жена някога назначавана на тази позиция в историята на американските спецслужби, името є е тясно свързано с ръководенето през 2002 г. на таен затвор на ЦРУ в Тайланд, в който с нейно знание са използвани “специални технологии за разпит”, включително давене на заподозрените за тероризъм, с цел извличане на информация след американската инвазия в Афганистан. Смятани за законни средства от администрацията на Джордж Буш-младши навремето на основание на засекретени мнения на правни експерти, разкрити със съдебен иск от страна на университета “Джордж Вашингтон” през август 2018 г.

Но стига с “онова” ЦРУ! И да дойдем на “новото” и единствената официално публична личност от състава му - неговият бъдещ нов директор. Уилям Джоузеф Бърнс е роден на 4 април 1956 г. във Форт Браг, щата Северна Каролина. Защитава бакалавърска степен по история в университета “Ла Сал” във Филаделфия преди да вземе магистърска и докторски степени в Оксфорд.

Във Държавния департамент на САЩ влиза през 1982 г. и за дългата си кариера, на която слага край през 2014 г. е заемал множество ключови длъжности в йерархията на американската външно-политически служба. От посланик на САЩ в Йордания от 1998 до 2001 г. и помощник държавен секретар по Близкоизточни въпроси между 2001 и 2005 г., до първи дипломат на Вашингтон в Москва от 2005 до 2008 г. Уилям Бърнс е заемал поста изпълнителен секретар на Държавния департамент и специален сътрудник на бившите американски външни министри Уорън Кристофър и Мадлейн Олбрайт.

В качеството му на заслужил дипломат от кариерата, на него са присъждат основни заслуги за израело-палестинското споразумение за прекратяване на огъня от 2001 г., закриването на либийската програма за биологически и химически оръжия, полагането на усилия от страна на САЩ за нормализиране на отношенията с Русия в ранните месеци на администрацията на Барак Обама и затвърждаването на стратегическото партньорство на Вашингтон с Индия.

И ако това не е достатъчно за визитката му, Бърнс, заедно с новоназначения съветник по националната сигурност на Джо Байдън, Джейк Съливан, са “сивите кардинали”, инженирали установяването на първоначален контакт с властите в Техеран през 2013 г. за постигането на временното споразумение, довело две години по-късно до подписването на Иранската ядрена сделка. От която политика на помирение администрацията на Доналд Тръмп се отметна през 2018 г. и кулминира в убийството на иранския генерал Сулеймани в насочен удар в Багдад в началото на януари миналата година.

 

 

Първият на поста

Ако бъде утвърден от Сената, Бърнс, който говори както арабски така и руски език, ще бъде първият кариерен дипломат, който оглавява ЦРУ - агенция с паравоенно крило и програма за безпилотни самолети, която често е кръстосвала рога с Държавния департамент. Но не трябва да забравяме че ЦРУ също така много често и си сътрудничи с Държавния департамент и Бърнс е работил от първа ръка с оперативните работници на управлението по времето като посланик в САЩ и Йордания.

Андреа Мичел, главен редактор международни въпроси, Ен Би Си

 

Байдън избира познат човек

Спирайки избора си на Уилям Бърнс Байдън се обръща към опитен дипломат, с когото имат продължителни отношения. Двамата мъже са работили заедно по различни въпроси, касаещи външната политика и не само по време на администрацията на Барак Обама, но и преди това, докато Байдън оглавяваше комисията по външни отношения на Сената. Изборът на Байдън отправя ясно послание, че разузнаването на САЩ няма да се влияе от политиците.

Джулиан Барнс, редактор по национална сигурност, “Ню Йорк Таймс” 

 

ЦРУ има късмет

Просветен избор. Бил Бърнс е един от най-принципните и уважавани експерти по национална сигурност в наши дни. Той притежава задълбочена и разширена експертиза в работата си с разузнавателната общност. ЦРУ има голям късмет, че той ще оглави службата.

Джон Бренън, бивш директор на ЦРУ

Особен познавач на Кавказ

Дипломатическа грама, изпратена от Уилям Бърнс докато е посланик в Москва през 2006 г. и разкрита от “Уикилийкс” четири години по-късно, провокира британският историк и оксфордски професор по европейски изследвания Тимъти Гартън Аш да квалифицира анализа му на сватба в руската кавказка република Дагестан като изключително “точен”, “забавен”, но най-вече “почти достоен за роман от Ивлин Уо”. В пространия доклад Бърнс, официален гост на сватбата на сина на депутата от Думата на Русия и директор на Дагестанската петролна компания Гажи Макхачев за негова съученичка, разказва за силовата пирамида, която управлява руския Кавказ. С “огромни количества алкохол, кюлчета злато, въоръжени пияници” и чеченския президент Рамзан Кадиров за почетен гост.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети