Александър Стависки е първият фараон в историята на измамите

Ако нямаше глупаци, нямаше да има и мошеници. Ония, които хвърлят въдици за лапнишарани. А те закачат на кукичките пачки банкноти

Финансова пирамида пак щръкна в общественото пространство. Този път много голяма, по-висока от Хеопсовата. Nexo е нейната фирма, която свети със страшна сила. Тайна е колко балами е изпързаляла, защото измамата е продукт на човешката глупост. Ако нямаше глупаци, нямаше да има и мошеници. Ония, които хвърлят въдици за лапнишарани. А те закачат на кукичките пачки банкноти.

Александър Стависки е първият фараон във вълнуващата история на измамите. Неговият зъл гений разработи пирамидалния механизъм за доене на пари от наивници. „Саша Стависки, наречен Александър, беше крал на Париж, дук на Довил, княз на Кан и император на измамниците“, портретува го биографът му Пол Ланглоа.

Евреинът Стависки е роден през 1886 г. в украинското село Слободка. Като малък скита със семейството из Европа, докато намерят подслон в Париж. Тук живеят в гетото, откъдето излизат или велики люде или окаяни престъпници.

Съдбата отсъжда на Стависки рядкото съчетание на велик престъпник. Баща му иска да го направи лекар, но той предпочита актьорската професия. До Шекспир обаче не стига, изявява таланта си по локалите.

През Първата световна война Саша е в Чуждестранния легион. През 1917 г. се запознава с актрисата Жана Блох. С нейните спестявания отваря кабаре. После захваща търговия с кокаин и морфин. Трупа първоначален сапитал за по-мащабни далавери.

През 1926 г. Стависки е арестуван за мошеничества на сума около 20 милиона франка. Пуснат под гаранция, не свива знамената, а подготвя удара на живота си. В началото на 1928 г. създава търговското дружество „Алекс“. Следващата пролет основава „Поземлена компания“. По това време прави фантастичното откритие, че лапнишараните виреят във водата.

Саша отива в градчето Байон край Бискайския залив. То се слави с морския курорт Биариц. Стависки не се интересува от плажната ивица, а от доверчивостта на местните обитатели. Свързва се с кмета Гара и някой си Тисие. Тримата уговарят отварянето на Байонска общинска банка. С 200 000 франка Саша авансира начинанието.

Тисие става директор на банката, Гара оглавява управителния съвет, а конците дърпа Стависки от Париж. През 1931 г. лентата е прерязана и финансовото предприятие започва да набира капитал с ценни книжа. Вложителите получават бонове, чиято стойност на първо време стига 200 милиона франка.

С част от парите Саша продължава градежа на пирамидата. Открива „Автономна каса за кредитиране на големи международни предприятия“. Задачата u е да изсмуче нови капитали, с които да поеме плащанията на Байонската банка.

Облигациите на касата се продават за 965 франка при минимална стойност на книжата 1000. Лихвата е 5,50%, като след 10 години ще се тегли тираж. Тогава притежателите ще получат срещу всяка облигация 1400 франка.

Всичко е нагласено по часовник, но лошият шанс разклаща египетското построение. През септември 1933 г. едно осигурително дружество иска да осребри в банката бонове за 8 милиона франка. Основните клиенти на Стависки са куп такива дружества, в които са вложени парите на средните спестители във Франция.

Транзакцията разкрива, че хартийките на Саша нямат покритие. Директорът Тисие се оправдава с някаква партида диаманти, която още не била реализирана, и затова липсвали налични средства.

Зърното на съмнението е посято, всички вложители хукват да си дирят правата. Тогава Александър Стависки се изпарява. Плъзват слухове, че е хванал параход за Венецуела. Други твърдят, че се е укрил в Гърция. Полицията го търси в Лисабон и Будапеща.

Истината е, че Саша не минава границата. На 29 декември пристига в селцето Сервоц под фалшивото име Рафаел Пети. Представя се за адвокат от апелативния съд в Париж. Чрез някой си Пигаглио беглецът наема вила „Аржантиер“.

„Когато идваше време за хранене - разказва пазачът на вилата, - моята жена поставяше ястието в един поднос, който се вземаше от г-н Пигаглио и се отнасяше в стаята на Рафаел Пети. След всяко ядене, при връщането на подноса, в него жена ми намираше по една монета от 10 франка.“

Тайнствената персона си тръгва в първите дни на новата 1934 г. Пазачът обаче изплюва пред кмета що за птица му е гостувала. Онзи телефонира на жандармерията в близкото градче Шамони, а тъкмо там се е прехвърлил подгоненият фараон.
На 9 януари парижките вестници публикуват официално съобщение: „Саша-Александър Стависки се самоуби вчера след пладне с револверен куршум в главата в една малка вила в Шамони. Той почина тази сутрин в 3,15 часа.“

Вместо да уталожи страстите, смъртта на Стависки разгневява спестителите. Куршумът убива надеждата, че могат да си върнат парите. Започват улични протести. На власт е Радикалсоциалистическата партия, чийто лидер Камил Шотан е министър-председател. Ситуацията е деликатна, защото се разбира, че във финансовия скандал са забъркани висши управници. Байонският кмет е депутат, а бивш министър е препоръчвал фалшивите бонове като сигурни и доходни ценни книжа.

И понеже Франция е страна на революциите, на 28 януари кабинетът пада. В премиерското кресло на Шотан сяда съпартиецът му Едуар Даладие.

На 6 февруари 1934 г. пред парламента се провежда грандиозна демонстрация на ужилените. „Крадци! Убийци на Стависки! Вървете си!“, скандира тълпата. Акцията намирисва на метеж, заповядано е да се стреля на месо. Жертвите са петнадесет. Кабинетът на Даладие също подава оставка. Измамените вложители са убедени, че властта е помогнала на Стависки да се самоубие.

Според официалната версия той е намерен да агонизира с окървавено дясно слепоочие. Държал е обаче револвера с лявата ръка. Освен това куршумът е минал през главата му отдолу нагоре и се е забил в стената на височина 1,34 метра. А фараонът е снажен мъж, висок 1,79. „Ако е бил седнал или легнал на леглото, защо е намерен проснат по гръб на пода?“, пита парижкото списание „Вю“.

Мистериозната смърт превръща Александър Стависки в легенда. Още през 1934 г. е изработена восъчна фигура на гениалния финансов мошеник. Днес куклата може да се види в лондонския музей на Мадам Тюсо до знаменитости като Волтер, Франклин и Горбачов.