Визитата на Блинкен в Украйна е първа, но за украинците тя се оказа студен душ

Първото посещение в Украйна на държавния секретар на САЩ – Антъни Блинкен, заедно с новоназначения му заместник, "инициаторката на Майдана" Виктория Нюланд, което се състоя преди няколко дни, се очакваше в Киев като историческо събитие.

И двамата бяха приети по протокола за президент. По време на съвместната реч с г-н Блинкен президентът Зеленски изрази надеждата, че самият г-н Байдън скоро ще може да посети Украйна. Блинкен обаче се позова на ограниченията за пътуване заради коронавируса и отговори, че американският президент "ще приветства тази възможност в точното време". 

Домакините бяха особено въодушевени от пристигането на Виктория Нюланд, чиято популярност в определени киевски среди вече надминава популярността на Леся Украинка (известна украинска писателка, драматург и преводач). Поздравявайки Нюланд за нейното назначение, външният министър Дмитрий Кулеба й призна, че "едно от малкото важни събития на Майдана", които той е пропуснал, са нейните "бисквити". Скромната жена обаче поправи Кулеба: "Всъщност това бяха сандвичи, а не бисквити".

В древната столица бяха взети безпрецедентни мерки за сигурност, които дори не бяха споменати по-късно, когато на 9 май младежите националисти поздравяха с фашисткия „зиг хайл“ ветераните от войната. Силно изчистените от инакомислието украински медии, се опитваха с всички сили да създадат картината на пълната подкрепа от страна на мощната Америка за всички начинания на Зеленски. Но след като гостите си тръгнаха и се анализира какво остана след тях, украинските експерти от различните лагери стигнаха до извода, че освен поредната демонстрация на национално унижение и гръмки декларации, няма нищо друго!

Разбира се, Антъни Блинкен, чийто еврейски род е от Киев, изрази емоционалната си подкрепа за украинските власти с езика на символите. Той посети мемориала на наказателите, загинали във войната срещу народа си в Донбас, но не положи цветя на паметника на освободителите на Киев по време на Великата отечествена война, което би било много подходящо в тези майски дни.

Блинкен също не посети и Бабий Яр, където са погребани десетки хиляди хора, застреляни от нацистите и техните местни съучастници, сред които, вероятно има загинали роднини на неговите предци. Но в случая геополитическите сметки са по-важни. Държавният секретар на САЩ не упрекна домакините за прославянето на нацистките престъпници в Украйна. 

Със значителна помпозност, Блинкен се срещна с единствената религиозна фигура – главата на схизматичната украинска църква (СУЦ) Епифан, който е инициаторът на това псевдоцърковно образувание от самото начало. Между другото, образуванието се руши пред очите ни, защото дори вселенският патриарх Вартоломей, предоставил на СУЦ „томос“, вече не крие разочарованието си от своите подопечни.

Накратко, творците на американската външна политика приветстваха всичко, което разделя Украйна от Русия, и се солидаризираха с нея в борбата срещу „агресивната Москва“, но не изясниха много от своето участие в тази борба.

В отговор на откритата просия от господарите за увеличаване на американската военна помощ, достигаща около $400 млн. годишно, Блинкен каза, че администрацията на Байдън "много активно работи" по това, но не даде подробности. Показателно е, че Зеленски, който през април многократно повдигаше въпроса за предоставянето на Украйна на План за действие за членството в НАТО (ПДЧ), този път той замълча за това публично. Очевидно е, че в затворената част на преговорите са го накарали да разбере за какво става дума. Експертите не изключват, че сега Киев ще започне работа Украйна да получи статут на „основният съюзник на САЩ извън НАТО“.

Киев сериозно се опасява, че САЩ може да се споразумее с Русия зад гърба на Украйна. Аналитичният център "Институт за бъдещето" отбелязва, че администрацията на Байдън е фокусирана върху диалога с Москва. "Русия за Байдън не е смъртна заплаха номер 1, и той се интересува повече от съперничеството с Китай и уреждането на вътрешните проблеми". В тази връзка се обръща внимание на това, че в самото навечерие на пристигането на Блинкен в Украйна администрацията на САЩ направи умишлено изтичане, за предварителната дата на срещата на Байдън с Путин за 15-16 юни и една от европейските столици е била на практика съгласна да е домакин. Това отчасти обяснява сдържаността на Блинкън в Киев.

В същото време американските гости не се поколебаха да възпитават своите домакини и да изискват подчинение от тях. Така Блинкен изрази крайното си недоволство от Зеленски за уволнението на проамериканския шеф на ''Нафтогаз'' Андрей Коболев. Той казва, че с това се подкопава борбата с корупцията, макар че точно заради прекомерното му участие в корупцията този герой беше уволнен. Като цяло, исканията за „борба с корупцията“ в Украйна се превърнаха за Вашингтон в ефективен лост за външния контрол над нея. 

Под този предлог хората, които са угодни за администрацията на САЩ, се поставят на различни постове, включително и в правоприлагащата система, които прикрива тази корупция. Призивите за „борба с корупцията“ служат като удобно оправдание за намаляването на материалната помощ, която иска Киев.

 САЩ, пишат украинските медии, „за пореден път дадоха да се разбере, че такива области като корпоративното управление и борбата с корупцията ще бъдат напълно контролирани в Украйна от Вашингтон, а местните политици не трябва да се намесват в тези процеси”.

Виктория Нюланд, склонна към публичните ефекти, този път остана в сянка, но тя извърши задкулисната работа по правилното „подреждане“ на украинските олигарси и служителите на реда. Влиянието й върху генералния прокурор Ирина Венедиктова може да се обясни с нелепото обвинение в държавна измяна срещу лидера на най-голямата опозиционна партия ОПЗЖ и един от водещите предприемачи в страната, Виктор Медведчук. Всичко, което има нещо общо с Русия, се чисти. По онова време президентът на САЩ Джо Байдън, тогава вицепрезидент положи много усилия да отстрани В. Шокин от поста генерален прокурор, но сега може да бъде доволен от дейността на И. Венедиктова.

Киевското издание "Апостроф" смята, че визитата на Блинкен се е превърнала в "студен душ за властите и напомняне, че е безполезно да се ядосват външните партньори". Байдън се оказа не толкова прост като Тръмп и ще действа много по-твърдо. „Защото, ако една държава не е в състояние да действа независимо и се е съгласила с ролята си на клиент, тогава заповедите трябва да бъдат изпълнени, а понякога изпълнението се проверява и неуспехите се наказват“.

Известният украински анализатор и публицист Михаил Погребински с горчивина отбелязва: „Очевидно е, че Украйна преминава от външен контрол към пълно подчинение на интересите на САЩ и по-конкретно на семейство Байдън, а семейният търговски интерес е повече от разбираем при една слабоволна и безсилна държава".

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)