Украйна. След утрешния ден

Китай наблюдава внимателно как се развива светът и знае, че той няма да бъде двуполюсен. И се опитват да си намерят севера.

Какъвто и край да има тази война, той ще бъде договорен и легитимиран от световните лидери, заедно с руския президент Путин

Живеем в свят, в който е правилно, но и утопично да мислим, че войната е отживелица

И тази война ще свърши. Въпросът е как и на какво ще ни научи тя. Със сигурност няма да е войната, която ще сложи краят на всички войни. Това очакване беше към първата световна. И не се получи.

Какво ще се получи

Русия. Тя най-вероятно ще овладее териториите Луганск и Донецк и/или някакъв тесен сухопътен коридор на Юг до Крим. Това ще бъде прието като победа в Русия и така войната ще бъде оправдана пред руснаците. По принцип всяко нещо би могло да бъде продадено като победа на тяхната аудитория, защото те са интересна страна с интересен народ. Да, опозиция има и, да, някаква средна класа от хора с потребности отвъд храната и тоалетната хартия - също. Но руснаците са изолационисти и никога не са имали особено голяма емпатия към други народи. Заради санкциите Русия ще загуби репутацията си, но това се е случвало и преди. След Берлинското въстание от 1953, Будапеща - 56-а и Прага - 1968. След известно време падат.

Руснаците са свикнали с това - използват го, за да подсилят пропагандата си, как лошият Запад ограничава развитието на Русия. От друга страна, санкциите действат. Не толкова ефективно, колкото се надява Западът, но и не толкова безгрижно и незабележимо, колкото го представят в Русия. Това не е оценка. Това е обективен исторически факт, който е в съзвучие с максимата, че Русия никога не е била толкова зле, колкото се опитва да я представи светът и никога толкова добре, колкото се опитва да се представи тя. Това ще продължи поне още 50 години. Няма никакво основание да мислим нещо друго.

Украйна. Тя ще остане до голяма степен в цялост без териториите, които коментирахме. От една страна, Русия има нужда от дразнител по границите си, заради вековния си „комплекс на обсадената крепост“. Русия има нужда от поколения, които да се възпитават, а и да са преживявали война със съседите си, за да знаят, че са обиколени от врагове и да не си и помислят за абстрактни неща като опозиция, демокрация и свобода. Не. Консолидирането около властта е първостепенно. Така се мисли, когато си обиколен от врагове. От друга страна, разорена Украйна се превръща в проблем и бреме на Европа и САЩ. Русия няма да възстанови тази държава. Напротив - ще гледа как евентуално архиконкурентите u САЩ и Европа се обезкървяват в нов план „Маршал“, който потъва в корумпирана Украйна. Което не u пречи да е и героична, и корумпирана едновременно.

Разочарованието. Какъвто и край да има тази война, той ще бъде договорен и легитимиран от световните лидери, заедно с руския президент Путин и външния министър Лавров. Тези хора, които са сатанизирани, ще бъдат приети като равни и като част от решението войната да свърши. Това ще бъде разочароващо за много хора, но светът не се движи не от емоционални подбуди, а от хладнокръвие, рационалност и легитимност. Може и да не ни харесва, но трябва да го приемем.

Европа. Благодарим за шамара за събуждане! По-скоро беше тупаник. Имаме шанс да си научим някои уроци и ще е добре да го направим. Най-напред, че светът е пълен с гамени, които идват от крайните квартали в центъра, държат се агресивно, чупят и демонстрират простащината си. Те не разбират от „приемането, толерантността и либерализма на нашето съвременно общество“. Те приемат нашата добронамереност за наивност. Подиграват ни се и си мислят, че тези лозунги ни правят лесна плячка. Тези гамени разбират от бой. И е добре да си припомним, че ние не сме безгрижни хипи джендъри с тротинетки. Не сме само това. Наред с това сме и богата, технологична и много добре въоръжена банда, която има ДНК-то на корави копелета, които са преживели много. Хубаво е да си припомняме, че имаме по-силни, по-многобройни и много по-добре въоръжени армии. Хубаво е да припомняме на гамените от крайните квартали, които ни тропат по портите, че имаме топки.

Добре е и да не забравяме, че невинаги, но понякога светът е черно-бял и в него има добро и лошо, а не „и другата гледна точка“. Ние сме добрите, а агресорите и гамените от крайните квартали не са „другата гледна точка“, а просто лошите и няма нищо, което да оправдава и обяснява тяхната агресия, а идеята, че някой е лош, ама в един момент става добър, съм я виждал само в една сцена от „Star wars“. И да, Вейдър е изключение. Хубаво е да разберем, че не можем да се оставяме в зависимост от вноса на цялата ни енергия от една страна. Ето тази наивност трябва да оставим на руснаците да ни я избият от главата. Ние трябва да добиваме, обработваме и използваме собствените си ресурси, а ако нямаме или не ни стигат, трябва да купуваме мини, производства и бизнеси в целия свят. Да имаме алтернатива и нещо, с което да извиваме ръце, вместо да се надяваме да не ни извиват нашите. Не че ще го правим, но да знаят, че можем. Европа трябва да възстанови Украйна, за да покаже, че е жизнена, богата, мощна и инициативна и че има защо държавите да искат да стават част от нашия съюз.

САЩ - Ние казахме ли ви, че краят на историята е далеч и безгрижието е част от нашия живот, но не и целият ни живот!? 
Китай. Те си имат план. Нарича се 100-годишен маратон и не включва съюз с Русия срещу САЩ и Европа. За Китай Русия е моментен съдружник. Китай наблюдава внимателно как се развива светът и знае, че той няма да бъде двуполюсен. И се опитват да си намерят севера. Иначе стокооборотът на Китай с САЩ и Европа е десет пъти по-голям от стокоборота им с Русия. Кой им е по-добър приятел? Питам за един приятел.

Ние, българите. Рано или късно ще се научим, че да харесваш Русия, не означава да я приемаш винаги, абсолютно безкритично и до себеотричане. Рано или късно ще се научим, че от Русия идва УАЗ, а от Германия G class. Ще осъзнаем, че едва ли е повод за гордост фактът, че можеш да произведеш танк, но не и тостер. Ще се научим. Това е процес.

Живеем в свят, в който е правилно, но и утопично да мислим, че войната е отживелица. Да я отричаме. Но тя ще остане. Може би без крайностите си, но конфликтът сам по себе си ще остане, защото е естествено състояние на отношенията ни и чрез него се расте. Важното е, че сме хладнокръвни и знаем, че и след всяка тъмна нощ идва денят.

И да сме готови за утрешния ден.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи