Освен поляците, след бандеровците днес в ЕС няма кой да отиде на бойното поле срещу Русия

Въпреки отлично оборудваните позиции и пълноценно въоръжение, здравата подготовка на войсковите формации и упоритата съпротива на бойците, въоръжените сили на Украйна (ВСУ) търпят тежки поражения. Въпреки всестранните и доста болезнени хибридни операции на колективния Запад срещу Русия нейните войски с кратно по-малко жива сила напредват.

Най-мотивираните да се бият части на ВСУ срещу Донецк и Луганск са пред разгром. Предалите се наближават 5 000. В подземията на „Азовсталь“ в Мариупол нацистите-езичници дълго молиха кого ли не на Запад за християнско милосърдие, обаче близо 2 500 вече се предадоха. Не ги убиват, хранят ги, лекуват ранените и болните, текат следствени действие, ще ги съдят. Полкът „Азов“ е със символно значение за властите в Киев, за ВСУ и значителна част от населението. Вдигнатите ръце на тези бойци и хитлеристките татуировки по телата им неизбежно ще причинят огромен социално-психологически ефект и изживяване на чувства за предстоящ пълен крах. През 1943 г. в Сталинград фелдмаршал Паулус не се е самоубил и „азовците“ не го сториха. Те се считат похарчени от Киев. След предаването на тези знакови бандеровци от героизирания елит на ВСУ производство на митове и фейкове ще се компрометира. Изнесли са се от страната вече над 6 милиона, сред тях стотици хиляди подлежащи на мобилизация. В завзетите от руските войски области мнозинството граждани ще предпочете да живее в мир с руснаците или да се изнесе на запад.

Много симптоматично е решителното преминаване без съпротива на Херсон и областта към Русия и в зоната на рублата. Предимно рускоезичен край с интересна етническа шарения. Част от някогашната Таврическа губерния на Русия. Тези с руско самосъзнание не са много, преобладават украинци, много са гнездата с потомци на таврическите българи. Земеделска област, от 1802 г. административно и икономически тясно свързана с Крим, Запорожието и Донбас.

Сходна е етническата и икономическата картинка в Одеската, Харковската, Николаевската и Полтавската области. Прагматични са хората, а и националното винаги се оказва по трайно, по-дълбоко и значително от всяка ситуативно възприета идеология. Малко са там съгласните да гинат като пушечно месо за западенците и Зеленски. Русофобията с расистки облик сред украинците е разпространена основно в западните региони.

Одеска задявка: Заведение в Киев, украинец става от масата и обявява, че излиза да утрепе двама руснаци. Питат го: ами ако те убият теб? Отговаря: Ама защо ще ме убиват!

Все повече украинци проумяват, че военната спецоперация на Москва цели социалната интеграция на редица области в Украйна. На това основателно разчита Москва. Затова не заравнява със земята селищата им с ракети и бомби, гонейки бърза победа. Това правят отстъпващите бандеровци, защото не считат за свои хората в тях. Няма да се намерят нови поне двеста-триста бандеровци, които с новите западни оръжия да попълнят ефективно ВСУ.

Стресът за здравомислие в Русия даде положителен резултат. Западните санкции вече са над 10 хиляди, а до търсените резултати е все по-далеч. Съшитата на три етапа от пет разнородни парчета Украйна вече трещи по шевовете. В голямото си мнозинство руснаците ясно осъзнават, че целта на Запада е изтребването им, а не свалянето от власт на Путин.

Схвана какъв е намекът, че канцлерът и още двама министри в Германия са внуци на оберщурмбанфюрери. Правилно са схванали думите на британския външен министър Лиз Тръс от 27 април: „Ако Путин успее, ние никога повече няма да се чувстваме в безопасност. Войната в Украйна е нашата война, това е войната на всички, защото победата на Украйна е стратегически императив за всички нас.“ 

Силно се надяват в Лондон украинците по-дълго да се жертват за имперските им интереси. И във Вашингтон се надяват.

Целият „Алианс на световните демокрации е мобилизиран срещу Русия“, добавя президентът Джо Байдън. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин: „Искаме да видим Русия отслабена до точката, в която не може да прави нещата, които направи, когато нахлу в Украйна“.

Полският премиер Матеуш Моравецки: „Руският свят“ е рак, който поглъща не само по-голямата част от руското общество, но също така представлява смъртна заплаха за цяла Европа. Не е достатъчно да подкрепим Украйна във военната u борба срещу Русия. Трябва напълно да унищожим тази чудовищна идеология.“ Разбира се, иде реч за унищожение на държавата и хората в нея. Още през 1993 г. според конституцията на Русия е забранена всякаква идеология.

Същевременно за САЩ и британците „сдържането“ на Китай не търпи никакво отлагане, но очертаващата се загуба в Украйна още повече ги притегля в близост до границите на Русия. Притегля и другите от НАТО, също Израел и Швеция. Ако Русия се справи в близките месец-два с военната съпротива на Украйна въпреки огромната помощ на НАТО и САЩ, преломът в единството на колективния Запад ще бъде фатален.

За пръв път от векове в англосаксонския свят се извършва огромен преврат - неизменно доминиращият над политиката и идеологията финансово-икономически интерес минава на втори план. На преден план излезе налагането на санкции, които неизбежно нанасят икономически вреди на колективния Запад, на Лондон и Вашингтон. Става както в известния шопизъм: за да им изгори на руснаците и китайците надстройката, ще подпалим базата си.

Последствията от този обратен завой заплашват да станат убийствени. Засилващата се икономическа криза и сериозното поскъпване на живота водят до напредващ спад в антируските настроения и подкрепата за активно военно съдействие на Украйна. Освен поляците, след украинците-бандеровци днес в Европа няма кой да отиде на бойното поле срещу Русия.

Няма да се състои и предложеното от Лиз Тръс създаване на „глобално НАТО“. Но предложението на Пекин разширяване на БРИКС е реалистично. Вероятно затова Джо Байдън заяви, че „велика Америка е принудена да се заеме с намирането на изход от задънената улица, в която Русия е влязла“, а Москва не е споменавала за подобна американска помощ.

Преди месец върховният представител по външните работи на ЕС Жозеп Борел заяви: „Войната в Украйна „трябва да бъде спечелена на бойното поле“. Но изглежда развитието на бойните действия вече не се харесва на Запада, долавя се не само в думите на Байдън. Четем в The New York Times:

„Да си върне Украйна всички територии, завзети от Русия от 2014 г. насам, не е реалистична цел... украинците са тези, които трябва да вземат трудните решения... лидерите им ще трябва да вземат болезнени териториални решения...

Правителствата са длъжни да правят това, а не да преследват илюзорна „победа“... Нереалистичните очаквания на САЩ и НАТО могат да ги въвлекат още по-дълбоко в скъпа и продължителна война.“ 

Германия и Италия са казали на компаниите си след обсъждания с ЕС, че могат да откриват сметки в рубли, за да продължат да купуват руски газ, без да нарушават санкциите срещу Москва.“ Бездънно лицемерие на Запада.

В бункера си в Киев Зеленски подхвана нова песен: „ Победата определено ще бъде в бой, но краят определено ще бъде в дипломацията.“ Дълго и дипломатично предлагаха на Киев да избегне „военно-техническия отговор на Москва“ като изпълнява Минските споразумения. Изглежда скоро ще изпълнява други, много по-тежки.

У нас колониалната администрация на безотговорните харвардци обаче в очакване на еднозначни разпореждания пробва да се спотаи зад метални решетки пред вратите на Народното събрание...