На пазара е “Тестът Маршмелоу” от топексперта по психология Уолтър Мишел

Книгата е полезен гид по самоконтрол в поведението

Уолтър Мишел (1930-2018) е американски психолог от австрийски произход, автор на над 200 научни статии и няколко книги по психология. Приживе е бил член на Националната академия на науките и на Американската академия на изкуствата и науките, както и председател на Асоциацията за психологически науки. Носител е на наградата на Американската асоциация на психолозите за съществен принос в развитието на науката и на наградата “Громайър” на Луисвилския университет.

Отказването на цигарите е едно от най-ужасните изпитания в живота на Уолтър Мишел. Пропушил е съвсем млад, а вредният му навик продължава докато е докторант в университета в Охайо и след това, когато става преподавател по психология в Харвард и Станфорд през 60-те години на миналия век. “Не ми стигаха три кутии на ден и си допушвах с лула”, разказва ученият и допълва: “Накрая за десерт си палех пура.” Пушенето в тези времена той възприема като част от имиджа на стабилен и умен университетски преподавател. До мига, в който зърва пациент с рак на белите дробове, който чака операция в коридора на медицинската клиника на Станфорд. Главата му е обръсната, а малки зелени кръстчета по тялото показват местата, където трябва да проникне лъчът с радиация. Твърдо решен да откаже цигарите, Уолтър започва да си представя картината с болния всеки път, когато му се допуши - т. е. веднъж на всеки три минути. Усилията му се увенчават с успех и това слага началото на неговата теория - че самоконтролът, т. е. умението да се отлага все по-дълго очакваното удоволствие, докато напълно се пренебрегне, води до успех в живота.

Това умение води до по-високи резултати на приемните изпити за университетите, до по-добро социално и когнитивно функциониране, по-здравословен начин на живот и по-добро самочувствие.

В “Тестът Маршмелоу” известният психолог обяснява как самоконтролът може да бъде развит и използван във възпитанието, образованието и обществената политика, както и за контролиране на теглото, отказване от тютюнопушенето, преодоляване на скръбта, вземане на важни решения и дори планиране на пенсионирането.

Уолтър Мишел (1930-2018) е американски психолог от австрийски произход, автор на над 200 научни статии и няколко книги по психология. Приживе е бил член на Националната академия на науките и на Американската академия на изкуствата и науките, както и председател на Асоциацията за психологически науки. Носител е на наградата на Американската асоциация на психолозите за съществен принос в развитието на науката и на наградата “Громайър” на Луисвилския университет.

Тестът „Маршмелоу”

Вродена ли е силната воля или се възпитава

Всичко започна през 60-те години на ХХ век с децата в детската градина “Бинг” на Станфордския университет в просто изследване, което ги изправяше пред трудна дилема. Дадохме им възможност да избират между една награда (например бонбон маршмелоу*), която могат да получат незабавно, и по-голяма награда (два бонбона), за която трябва да чакат - насаме - в продължение на 20 минути.

“Ейми” седеше сама на масата пред един бонбон, който можеше да изяде веднага, както и пред два бонбона, които можеше да получи, ако изчака. До бонбоните имаше звънец, който можеше да използва по всяко време, за да извика изследователя и да изяде един от бонбоните. А можеше и да изчака изследователят да се върне. Ако не беше ставала от стола си и не бе изяла бонбона си, можеше да получи два.

Борбата, която наблюдавахме, докато тези деца се опитваха да избегнат използването на звънеца, би могла да ви разплаче, да ви накара да аплодирате тяхната креативност, да ги подкрепите и да ви даде нова надежда за потенциала дори на малките деца да устояват на изкушението и да постоянстват в името на техните отложени във времето награди.

Неочаквано се оказа, че това, което децата в доучилищна възраст направиха, докато се опитваха да чакат за отложената двойна награда, прогнозира в много отношения бъдещия им живот. Колкото повече секунди бяха способни да чакат на 4-5-годишна възраст, толкова по-високи бяха резултатите им на академичния тест SAT и толкова по-добро беше социалното и когнитивното им поведение през юношеството.

На 27-32-годишна възраст онези, които бяха изчакали в теста Маршмелоу в доучилищна възраст, имаха по-малък индекс на телесната маса, по-висока самооценка, преследваха целите си по-ефективно и се справяха по-адаптивно с фрустрацията и стреса. В средна възраст онези, които проявяваха постоянство в изчакването (“дългосрочно отлагане на възнаграждението”), и тези, които не успяваха (“краткосрочно отлагане”), се характеризираха с отчетливо различни изображения на зоните в мозъка, свързвани със зависимостите и затлъстяването.

Способността да се отлага удоволствието и да се устоява на изкушението е фундаментално предизвикателство още в зората на цивилизацията. Отредена й е централна роля в историята за изкушението на Адам и Ева в Райската градина и е важна тема за древногръцките философи, които наричат слабостта на волята акрасия.

През хилядолетията волята е смятана за неизменна черта - или я имате, или не. Това разбиране превръща хората със слаба воля в жертви на своята биологична и социална история и на факторите, действащи в конкретната ситуация. Самоконтролът има изключително важно значение за успешното преследване на дългосрочните цели. Той е еднакво важен за развитието на самообладанието и способността за съпреживяване, необходими за изграждане на сърдечни и взаимно подкрепящи отношения. Той може да помогне на хората да избегнат изкушенията и клопките в първите години от живота, отпадането от училище, безразличието към последствията или неспособността да се разделят с работни места, които ненавиждат. Самоконтролът е главната способност, фундамент на емоционалната интелигентност и има съществено значение за изграждането на пълноценен и удовлетворяващ живот.