Работят на мускули заради липсата на съгласуваност между Закона за висшето образование и този за държавния бюджет

Университетите у нас остават в протестна готовност, тъй като за изпълнение на нормите на Закона за висшето образование и обезпечаване на целия образователен процес освен изплатените 39 млн. лв. за тази година са нужни още 184 млн. лв., съобщи във Варна председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова. Тя посочи, че 10% от бюджетите на висшите училища трябва да бъдат за научно-изследователска и художествено-творческа дейност, а в момента всички, без БАН и военните, получават 1,5% и недостигът само по това перо е 66 млн. лв. Въпреки това през последните години научно-изследователската продукция и публикационната дейност са се увеличили няколко пъти.

"Работим на мускули", заяви Темелкова, която участва в семинар за проблемите и предизвикателствата пред висшето образование в Икономическия университет във Варна. Ректорът домакин проф. Евгени Станимиров обясни, че причина за финансовия проблем е липсата на съгласуваност между Закона за висшето образование и Закона за държавния бюджет, тъй като одобрените средства за политики в първия нормативен акт не са намерили отражение във втория.    

Три години след приемането на Стратегията за висше образование 2021-2030 г. в закона са дефинирани научно-изследователските университети, но не и практико-приложните и образователните. "Съветът на ректорите, ресорната комисия в НС и МОН работиха усилено през последната година по тези дефиниции, но накрая нищо от това, което обсъждахме, не влезе в пленарна зала, а бе иницииран законопроект за премахване на студентските такси", припомни Темелкова.  Тя и председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация проф. Елиза Стефанова очертаха необходимостта от намаляване на 100-те индикатора за  оценка на качеството на университетите и от дигитализация на процеса, който сега отнема 1 година. 

МОН планира изграждането на такава информационна система, а до няколко месеца ще стартира и модул към студентските практики, уреждащ дуалното обучение, съобщи служебният министър на образованието проф. Галин Цоков, който се включи онлайн в семинара. Той изрази съжаление, че насочването на средства за качество във висшето образование не се е реализирало в последния бюджет. 

Чакаща и необходима мярка е и въвеждането на 3-годишни бакалавърски програми, каквито има в повечето страни от ЕС. Тя също е заложена в стратегията, ще улесни процедурата по признаване на дипломи, но условията за реализацията й още са неясни. Затова в момента дори българи, учили зад граница, които искат да карат магистратура в наши университети, изпитват затруднения, призна проф. Стефанова.

На семинара присъстваха областният управител проф. Андрияна Андреева, ректори, синдикати, представители на бизнеса, депутатите доц. Медиха Хамза и Красимир Вълчев, председател на комисията по образование и наука в 49-ото НС. Той посочи няколко предизвикателства, пред които е изправено българското висше образование. Едно от тях е свързано с изкуствения интелект, бързо променящите се професии и изисква решение за това дали бакалавърските програми трябва да са по-тясно специализирани, или профилирането да става в магистърските. При 7 правителства за последните 3 г. необходимите за сектора дългосрочни политики са трудно изпълними и е нужно базово съгласие между участниците в процеса, за да се планират мерки с хоризонт от 4-6 г., каза Вълчев и даде като добър пример приетата стратегия.

Като проблем той очерта и общественото усещане за влошено качество на висшето образование, което се дължи основно на занижените изисквания към студентите. „Някои учат само от сесия на  сесия, а не всеки ден. Това не бива да се  толерира, включително и чрез запазване на  субсидията за отпаднал студент”, каза Красимир Вълчев. Той допълни, че вместо отпадането на таксите за всички държавата трябва да завиши стипендиите в специалности с малко студенти и голямо търсене на пазара на труда.     

В глобалния свят и на фона на демографските проблеми малките университети ще работят все по-трудно и това изисква коопериране, подчерта Вълчев. „Бъдещето е в разработването на хибридни дисциплини между висшите училища”, категоричен бе и ректорът на ИУ-Варна проф. Евгени Станимиров. Той допълни, че университетът има такива програми с ВВМУ, Шуменския университет, както и магистърска, в която си партнира с чужди висши училища.