Наближават евроизбори и все повече партии заемат една от трите основни позиции - Европейският съюз е прекрасен, Европейският съюз трябва да се реформира или Европейският съюз е пред разпад.

Разпада ли се всъщност ЕС, както твърдят някои партии и личности? ЕС определено минава през труден период, подпомогнат от ляво-либерално-зеленото статукво, което сякаш иска да го закрие. Доверието спада, икономиката буксува и мигрантите заплашват да ни заменят - но какво се вижда при един цялостен поглед в момента?

Излизането на държавите

Първият знак за потенциален разпад бе излизането на Великобритания от ЕС. Нещо нечувано, което никой дори не е подозирал, че можеше да се случи - както се видя от последиците, че никой дори не знаеше как точно се “излиза” от съюза. От брекзит досега се говори за италекзит, некзит (Нидерландия) и прочее. 

Скорошно събитие обаче разкри, че по-скоро говорим за предизборни приказки, отколкото за реална заявка.

Герт Вилдерс, който спечели изборите в Нидерландия, дълго време говореше за излизане на държавата от ЕС. Едва няколко месеца след като вече се е установил с най-голямата партия в парламента, той взе рязък завой и в новия манифест за евроизборите вече пише, че няма намерение да излиза, а да реформира ЕС отвътре. Подобно нещо се случва с повечето евроскептици - дори Марин льо Пен избягва да каже, че иска Франция да напусне ЕС, макар плановете ѝ да не са съвместими с членството.

Публичното доверие

Според последните проучвания от 2023, одобрението за членство в ЕС все още е масово из държавите. Само Гърция, която пострада изключително тежко от финансовата криза и още не може да се съвземе, изпитва преобладаващ песимизъм към съюза.

Енергетиката и икономиката

Зелената сделка с лекота може да се счита за ритуално самоубийство на ЕС в името на климата. Цените на енергията вървят стремглаво нагоре, а растежът на възобновяема енергия е напълно спрян, защото достигнахме капацитета на електропреносната мрежа и се оказа, че сме използвали резерв на мрежата и сега трябва да строим още.

Тук е важно да се отбележи - енергийният преход едва започна преди няколко години, а трябва да бъде завършен до 2040-та година. Най-лошото тепърва предстои, особено, когато започнат да изискват от гражданите да ремонтират целите си жилища, за да изпълнят критерии за енергийна ефективност. Но дори сега, в началото, преди да сме стигнали върха на глупостта на зелената истерия, има масов отпор на континента. А първият жрец на зеленизма Урсула фон дер Лайен започна да дава заден и да смекчава идеите си, защото вижда накъде вървят нещата. Така че с лекота може да се каже, че въобще не е сигурно дали ще унищожим енергийния сектор или ще се откажем от глупостта, преди да е твърде късно.

Раждаемостта и мигрантите

Стигаме до може би най-критичната точка за бъдещето на Европейския съюз. Средната раждаемост в ЕС е 1,46 деца на жена. Единствената раждаемост, която се приближава до нужните 2,1 е във Франция, където има огромен брой мигранти с по-висока раждаемост, които вдигат средното. Едва 3,8 милиона бебета се раждат в Европа на година. Сравнено с внасянето на 1 милион мигранти годишно - които средностатистически раждат по-близо до 3. Стигаме много близо до момента, в който в Европа ще има повече нови мигранти, отколкото нови европейци. Средната възраст на континента е 44,4 години. 

Някои държави като Италия са вече много над катастрофата - там се раждат едва 1,24 деца на жена, а средната възраст вече е 46,4 години. Тя се е увеличила с почти цяла година за последните 3 години.

В Испания раждаемостта някак си “бие” дори и Италия - 1,19. 

Дори България, в която се борим с демографски колапс, е над средното за Европа. Тези статистики действително сочат, че Европа се изправя пред непреодолим проблем. Ако говорим за намаление на населението, разбира се, е малко вероятно това да доведе до края на Европейския съюз, който е оцелял с много по-малко граждани от сега.

Стигаме до едно заключение - ако държавите нямат намерение да излизат, хората все още предпочитат членството и имаме шанс да спрем със зелената истерия - можем ли да кажем, че ще оцелее “Европейският” съюз, ако в него не живеят европейци?

Не, още не е късно за реформа на ЕС. Но със сигурност времето изтича да започнат да се раждат европейци и да не ни заменят мигранти.