Страната ни не е готова за участие с кратък престой в чакалнята на еврозоната 

Все по-важна роля ще имат банките, собственост на български акционери

Европейският съюз се намира пред важни решения за своето бъдещо развитие. Кризата с коронавируса COVID-19 задълбочи съществуващите проблеми и демонстрира на практика колко трудно и бавно се вземат координирани решения. Медицинската криза не е трайно овладяна, държавите продължават да си налагат взаимно ограничения пред свободното движение на хора, без да е ясно доколко ефективен е подобен инструмент. Икономическата ситуация продължава да се влошава, като дългосрочните ефекти са свързани със значително нарастване и на без това високата задлъжнялост.

По-важното е, че се пренебрегват основни принципи, на които е изградена цялостната идея за съществуване на ЕС. Това са демокрацията, правилата за конкуренция, както и поддържането на стабилни публични финанси.

Примерите стават много, като включват одобряване на всевъзможни схеми за държавна помощ, суспендиране на правилата за дълг и дефицит, както и лансиране на идеи за изкупуване на дялове от всякакви по размер частни компании. Подобно разрастване на държавния сектор се базира на печатане на пари, изкуствено ниски лихвени проценти и неглижиране на риска. Не се набляга на реформи за повишаване на ефективността на разходите, а се обсъжда създаване на нови сектори с благородните етикети за нулеви емисии на парникови газове и дигитализация, като тези сектори е твърде вероятно да са със значителна държавна собственост.

В подобна среда се взе и политическото решение България да се присъедини към Европейския банков съюз чрез механизма на тясно сътрудничество, както и левът да участва в Механизма на обменните курсове ERM II. Тази цел бе поставена по-категорично за пръв път през 2018 г. от правителството и от управителя на Българската народна банка, които се съгласиха на допълнителни условия за приемането в ERM II, включващи приемане в Банковия съюз. Това представлява неравностойно третиране спрямо присъединилите се преди това страни. Участието в ERM II е въпрос на политическо решение, като няма строги критерии за това.

Препоръчително е да не се приемат страни, които прекалено дълго да стоят в механизма, тъй като основната идея предполага тестване на валутния курс, чиито колебания могат да доведат до икономически проблеми и да затруднят вземането на решения.

Наличието на макроикономически дисбаланси също се разглежда като сериозен проблем, тъй като преодоляването им може да има висока икономическа цена и да промени траекторията на развитие. Липсата на реална конвергенция също би трябвало да е пречка - изоставането на доходите и производителността в дадена страна от средните нива, изискват по-високи темпове на растеж, което предполага по-висока инфлация. Потенциалът за по-висока инфлация в дългосрочен период прави трудно постижим критерия от Маастрихт за стабилност на цените, който е задължителен за участие в еврозоната.

България е най-бедната страна в ЕС - производителността и равнището на цените са около половина от средното за съюза, като реалната конвергенция ще отнеме дълъг период от време. Според актуалните доклади за конвергенцията критерият за инфлацията е нарушен, като дългосрочно е ясно, че трудно ще бъде изпълнен устойчиво, освен в ситуация на икономическа депресия. Но трайно задържане на ниски нива на растеж още повече ще забавят реалната конвергенция и могат да се отразят негативно върху износа и да се съчетаят с отлив на капитали. Това може да доведе до бюджетни дефицити и да застраши изпълнението на фискалния критерий от Маастрихт, особено при нежеланието за реформи за подобряване на ефективността на публичните разходи. Трайно отсъствие на растеж и отлив на капитали се отразява на оценката за стабилността на валутния курс, особено ако експортният дял на международните пазари започне да намалява.

Тогава може да възникне дискусия в рамките на валутния механизъм доколко е подходящ сегашният курс.
Въпреки тези икономически аргументи, които показват, че България не е готови за участие с кратък престой в ERMII, надделяха политическите виждания от страна на европейските партньори тя да бъде приета. Подобна е ситуацията и в Хърватия, която в последните месеци подкрепя чрез интервенции валутния курс на куната, а и се намира в процедура по макроикономически дисбаланси. Освен това тук не беше проведена и по-задълбочена дискусия относно ползите и рисковете от подобно действие. Всъщност, според наличните социологически проучвания, немалка част от обществото не подкрепя подобно решение.

Ползите могат да се реализират, ако моментът за присъединяване е подходящ. Основен положителен ефект може да бъде повишаването на кредитния рейтинг, което беше загатнато при последното влошаване на перспективата пред рейтинга от агенция Fitch. При присъединяване в спокойна среда и при перспективи за ускоряване на икономическия растеж и привличане на инвестиции, подобно повишаване на рейтинга щеше да е факт. В момента икономическият спад се задълбочава, политическата нестабилност нараства, перспективите за стартиране на големи инвестиционни проекти не са добри, бизнес-средата продължава да се влошава. Прогнозите на Европейската комисия са България да е сред трите страни с най-голям спад в БВП на годишна база през последното тримесечие на 2020 г., докато редица други икономики се очаква да започват да се възстановяват. Това развитие поставя сериозни въпросителни кога ще се наблюдава повишаване на кредитния рейтинг и дали преди това няма да се случи дори неговото намаляване.

Лихвените проценти зависят основно от степента на конкуренция на банковия сектор, както и от риска в икономиката. Влошаването както на текущата ситуация, така и негативните прогнози за икономиката увеличават риска, което не позволява намаление в този момент. Продължаването на мораториума върху банковите кредити позволява да се разделят конюнктурните ефекти от кризата с коронавируса, компаниите и банките да имат период на адаптиране, за да се съхрани стабилността на системата. Важно е да се осигури икономическа среда, която да позволи трайно рестартиране и възможност на компаниите да обслужват редовно своите кредити, като това да предопредели и периода, в който ще действа мораториумът.

Мерките за противопоставяне на икономическия спад до момента са недостатъчни, не могат да компенсират отсъствие на нормален оборот, като ситуацията се влошава допълнително и от провала на летния туристически сезон. Необходимо е да се разработи последователен план за рестартиране на икономиката, да се оцени коректно периодът на липса на активност, както и да се идентифицират секторите и хората, които ще имат най-голяма нужда от подпомагане. Това ще изисква финансови ресурси, които не бяха набавени своевременно от международните пазари. Въпреки приемането в ERMII не може да се очаква, че текущата икономическа и политическа ситуация ще позволи изгодна емисия на дълг, която да осигури необходимите средства за посрещане на нуждите от настъпващата криза.

Основен фактор за вземането на това политическо решение от Европейската комисия, Европейската централна банка и държавите членки е включването на България в Банковия съюз. Чрез него се прави опит за засилване на интеграцията в рамките на ЕС, за централизиране на процеса на вземане на финансови решения, за отнемане на финансовия суверенитет на страните. Българските власти доброволно се съгласиха да се откажат от надзора върху банковата система и да преминат към следващата стъпка в посока интеграция. Това обаче не гарантира, че повече няма да има фалити на банки или неспазване на нормативната уредба при отпускането на кредити.

Очакват се промени в банковите системи на страните, които участват в Банковия съюз. Много вероятно е да последва консолидация, за да се реализира идеята за банки-шампиони, които да се конкурират на глобалните пазари. Това предполага и консолидиране на капитала в банките-майки и превръщането на дъщерните им дружества в клонове. В подобна ситуация банките, които са собственост на български акционери, придобиват още по-важна роля, тъй като представляват важна част от националния капитал и естествен партньор при осъществяването на икономическа политика. Подобна активна политика е необходима за излизане от кризата и не може да се реализира без подкрепа на финансов сектор, чиято стратегия няма да се задава от централи, които са извън страната.

Най-важният стожер на рамката за финансова стабилност в страната остава валутният борд. Наскоро се навършиха 23 години от въвеждането му в страната. През този период той допринесе за относително ниски и стабилни темпове на инфлация, а това е крайната цел, според която се оценява всеки паричен режим. Още в началото на своето функциониране валутният борд понижи очакванията за инфлацията и оттам лихвените проценти.

Забраната БНБ да кредитира правителството и търговските банки означава и изисква фискална и финансова дисциплина. Почти всички правителства по света разчитат на националните централни банки да изкупуват емитираните от тях дългове и по този начин краткосрочно да намаляват цената на финансиране. От друга страна банките разчитат на сконтови и други кредити от централната банка за осигуряване на ликвидност.

В България тези инструменти не са позволени и по този начин правителството и банките трябва да използват пазарни източници на финансиране. Това ги прави по-предпазливи и по-малко склонни да поемат излишни рискове. Това е една от основните причини българските правителства да провеждат относително разумна фискална политика и равнището на държавния дълг да е сред най-ниските в ЕС.

За съжаление, това не е характерно за мнозинството от държавите в ЕС и еврозоната. По тази причина българските власти трябва да изразят ясна позиция при решенията относно бъдещето на паричния съюз в посока засилване на бюджетната дисциплина и носенето на отговорност от отделните държави и банковите им системи при допускане на грешки, както и за финансиране с цена, съобразена с поетите рискове.