Преобладават графитите на арабски и английски

От хилядолетия древноегипетските монументи будят възхищение и респект у всеки, който ги зърне. От Александър Велики, поискал свой портрет с образа на фараон, до обикновения гражданин на някогашния Египет - всички са уважавали храмовете и пирамидите. Днес това сякаш е забравено.

Тези дни български туристи снимаха надпис "Локо 2019", издълбан в хилядолетен каменен блок на една от пирамидите в Гиза. След случая с мемориала в японския град Хирошима, новината разбираемо събуди интерес у нас, но в днешен Египет това е постоянен проблем, с който местните власти не успяват да се справят. "Монументите и храмовете са подложени на вандализъм ежедневно", пише в свой материал по темата англоезичното издание EgyptianStreets.com.

Отвъд изяществото на хилядолетните статуи, колони и рисунки, първото нещо, което се вижда, са безсмислените и грозни драсканици - повечето направени наскоро - “Memo loves Sara”, “Mamdouh 2013”, “January 25 2011” и други подобни.

През 2013 г. 15-годишно китайче издълба върху 3500-годишна рисунка от Храма в Луксор "Динг Джинхао беше тук" на мандарин. Потребители в интернет успяха да го издирят, публикуваха имената, годините и лични данни на момчето и то стана обект на обществен линч в социалните мрежи. Хакери дори атакуваха сайта на училището му, а родителите му бяха принудени да се извинят публично за стореното от сина им.

Според местните гидове нещата са се влошили с разхлабването на мерките за сигурност след революцията през 2011 г. Липсата на охрана на места като прочутия храмов комплекс в Луксор е видима. Всеки може да отиде до някоя колона и да издълбае инициалите си на нея, без да последва нищо, твърдят те.

По огромните камъни на пирамидите в Гиза могат да се видят фрази на различни езици, но най-много са на арабски, допълва изданието Egypt Today. "Това води до логичния въпрос - местните ли са най-незаинтересовани от опазването на това културно-историческо наследство", питат се авторите.

Истината е, че сред графитите могат да се видят такива с дати от преди един и дори два века. Много от тях са на места, където днес достъпът на туристи е забранен, но в миналото не е било така. В началото на 20-ти век например е било позволено на посетителите да се качват на върха на голямата пирамида и да се снимат там.

Не липсват и надписи, оставени от учени, някои от които известни археолози и историци, работили на тези обекти преди много години. Един от тях е италианският пътешественик и изследовател на Древния Египет Джовани Батиста Белзони (1778-1823), наричан Великият Белзони. Той оставя подписа си на няколко места. На долната снимка се вижда едно то тях. Годината е 1816, а до него стои и името на британския генерален консул в Александрия по онова време, Хенри Солт. По-късно, през 1875, край тях се отбелязва и фотографът Феликс Бонфилис:

Ето и още няколко "творчески" примера от не толкова близкото минало: