Полезащитните горски пояси са с огромно стопанско и екологично значение за житницата на България-Добруджа. Това заяви в Добрич по време на публичното представяне на резултатите по проект на Института по гората при БАН зам.-министърът на земеделието и храните Мирослав Маринов.  Той е подчертал тяхното значение за предпазване на почвата от ветрова ерозия и положителното им влияние върху влажността и регулирането на водния режим. 

Първите залесявания на полезащитните горски пояси са още през 20-те години на XX век, като най-масовото създаване започва след 1951 г. с приемане на План за преобразяване на Добруджа. В този план е заложено създаването на девет държавни горски пояса и цялостна мрежа от полезащитни горски пояси. В изпълнението на тази задача са включени повече от 40 учени от различни направления - лесовъди, метеоролози, почвоведи, хидролози.

В края на 60-те години на XX век са създадени 9 650 хектара от проектираните 13 200 хектара пояси. Тъй като през последните 30 години започна масово изсичане на тези пояси, проектът на института има за цел да даде ясна картина на пораженията, с цел възстановяването им. „Специфичните агротехнически мелиоративни функции предполагат стопанисването им да бъде съобразено с целите, за които са създадени. Влошаването на тяхното здравословно състояние, нуждата от реконструкция на големи площи и деградиращи пояси, както и много други проблеми, изискват обединени усилия на горски политики, наука и практики“, обясни Маринов.

Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Целта на настоящото проучване е да се направи оценка на структурно-функционалните характеристики на полезащитните горски пояси, здравословното състояние на дървесните видове, установяване на основните фактори за влошаването, разработване на мерки за подобряване на състоянието и реконструкция на поясите.