Това е поредният опит на служебното правителство да затвори устата на „Труд“

Фалшивата еднодневка Информиран. нет, бълваща ежедневна помия срещу неудобните на спонсорите им, вчера присъства на запечатването на почти стогодишната медия доайен „Труд“. Това се случи, след като служебният министър на културата изпрати в редакцията един от съветниците си, който е свързан с въпросната помийна яма информиран. нет.

„Отивам на място, където възнамерявам да свърша много. Това, което не беше свършено за 10 години, ще се опитаме да свършим за 2 месеца.“ Това пък заяви Велислав Минеков преди осем месеца, след като пое културното министерство за пръв път.

И наистина свърши много, но само какво - безкрайни обвинения, някое и друго уволнение, някой скандал с журналист, някой и друг опит да затвори устата на непокорна медия.

Но да не забравяме чий син е Владислав Минеков - на скулптора Величко Минеков, който е бил от най-близкото обкръжение на Тодор Живков, както и член на ловната дружинка на Живков, за която до ден днешен се носят легенди, че по време на лова са се решавали важни въпроси, касаещи политиката на Българската комунистическата партия, а приживе прави и паметника на Тодор Живков през 1981 в Правец.

Та в наши дни въпросният Минеков - младши, изпрати в редакцията на „Труд“ и съветника си Светослав Трайков, който се прочу покрай спирането на метрото, оказа се свързан и със сайта за фалшиви новини „Информиран. нет“, собственост на „бащата на фалшивите новини“ - Арман Бабикян. Въпросният „съветник“, който няма нищо общо с културата, е осъждан и за шофиране в нетрезво състояние, а през 2011 година срещу него е образувано дело за въвеждане в заблуждение гражданин на Великобритания, с цел да набави имотна облага.

И всичко това се случва пред благосклонния поглед на президента Румен Радев. „Доколкото знам, става въпрос за неплащани дълго време данъци“, заяви той по време на консултациите с ГЕРБ-СДС. В отговор на тяхно питане Радев отговори: „Този въпрос беше повдигнат преди няколко месеца от вас, даже имаше призив към мен от трибуната на парламента да взема отношение за тази медия. Но аз много пъти съм казвал, че не се бъркам в работата на изпълнителната власт. Спазвам строго Конституцията и никое правителство - било то служебно или редовно, не ми е подчинено.“

Случва се и с любезната подкрепа на Бойко Рашков. Рашков, който си позволи недопустимо отношение спрямо журналисти и срещу свободата на словото. Същият, който заяви, че ако е собственик на БТВ, би „отстранил“ от сутрешния блок на медията водещите. Рашков, който беше назначил Елена Караиванова за шеф на кабинета си. Оказа се, че дамата е сред учредителите на партията „Българско лято“, зад която стои издирваният от Интерпол и прокуратурата Васил Божков.

Същият Рашков, който сътвори страхотен гаф, използвайки израза „бивши хора“ по адрес на бившите управляващи от ГЕРБ и лидера им Бойко Борисов. Израз, използван от комунистическия режим в България за обозначаване на противниците на комунистическата диктатура. „Бившите хора“ са тези, които бяха пращани в трудови лагери или на смърт.

Това е поредният опит на служебното правителство да затвори устата на „Труд“, в частност на журналистите, които пишат за медията. Нахлуването на полиция, придружена от подозрителни субекти от Министерството на културата, в редакцията на свободна медия, както и безпардонният начин, по който се оказва публичен натиск върху собственика и пишещите за „Труд“, нямат аналог в най-новата ни история.
А какво правят през това време АЕЖ, както и редица журналисти, обичащи да се самоопределят като гласа на свободното слово? Нищо! Нищо, защото не харесват вестника, не харесват, че е една от малкото медии, които си позволяват да посочват закононарушенията на президента Румен Радев, както и погазването на Конституцията от Кирил Петков. Нищо не правят, защото им е по-лесно да се оправдават, че вестникът бил свързан с тази или онази партия, която обаче не е тяхната, затова нахлуването е правилно. Нищо не правят, защото истината не е удобна, нито красива. И истината вече може да бъде прочетена в много малко медии, които утре ще споделят съдбата на „Труд“, ако днес останалите журналисти и медии мълчаливо наблюдават как се отнасят с колегите им.