“Съвети към сина” Борис скандализира внука Симеон

За монарха сме “миризливи българи”, “балканджийски потурановци”, “народ от бакали и базиргяни”, тоест търгаши

Тази книга скандализира Симеон II Сакскобургготски. “Съвети към сина” от неговия дядо Фердинанд I до баща му Борис III. Публикувана през 1991 г. от авторитетното Университетско издателство. Посочено е, че текстът е препис на оригинал.
Преписът се съхранява в Централния държавен архив. Оригиналът трябва да е в личния архив на Фердинанд. Него абдикиралият монарх изнася в Кобург. После Симеон го депозира в САЩ и най-сетне го върна в България. Дари документите на Главно управление на архивите при Министерския съвет.

Преди това царят, който беше и премиер на републиканско правителство, прелисти книжата и обяви: “Няма такава книга!”
Защо?

Защото Фердинанд, автор на две национални катастрофи, копира Николо Макиавели. Неговият трактат “Владетелят” е апология на абсолютната власт. Лукавство, вероломство, насилие и дори убийства са оправдани в името на деспотизма.

“Владетелят” е писан през 1513 г. в чест на Лоренцо II де Медичи. “Съвети към сина” са съчинени в навечерието на Втората световна война. Тогава на световната сцена главната роля играе Адолф Хитлер. Фердинанд предупреждава Борис, че и у нас може да се появи такъв месия и да го измести. “Народът се хвърля към привлекателния призрак и служи с въодушевление на новия си тиранин. Примерът на Хитлер нека ти е пред очите”, отваря му зениците той.

“Вярност и постоянство”, стои върху родовия герб на Кобургите. Понеже девизите са затова да не се спазват, бащата съветва сина да е лицемер. “Лицемерието е основната добродетел на царете - мъдро отбелязва той. - То е много тачено в нашия, Кобургския род, така също и у българския народ. Ти трябва да го притежаваш във висша степен, ако искаш чрез лицемерието да обезоръжаваш поданиците си.”

“Съвети към сина” е наръчник на тиранина. “Ти - съветва абдикиралият наследника - трябва да разделиш народа в България на две категории, неравни по численост, но еднакви по важност. Първата категория е съставена от хора, които са подчинени на същата фикция като теб, че работят уж да осигурят щастието за всички.”

Фердинанд я нарича “бюрокрация”, има я до днес. Много жилава е и втората категория. Нея кобургският изгнаник коментира така: “Гламавщината на хората от втората категория е безкрайна. Тая категория се състои от всички ония, които с ръцете си или с умът си се мъчат да си изкарат препитанието, но същевременно те създават богатството, разкоша и състоянието на другите, а за себе си запазват само ония трохи, които първата категория благоволява да им остави.”

Оказва се, че цар Фердинанд е последовател на Карл Маркс. Перифразира със свои думи теорията за принадената стойност в “Капиталът”!

По-нататък...

“Най-опасните граждани на едно царство са хората, които знаят добре да пишат и които са надарени с естествени дарби на наблюдателност”, учи Ферди, както му викали журналистите докато е коронован. “Синко мой - обръща се бащински той, - пази се от тях, защото ако ги оставиш да се приближават много до теб, те могат да те продадат като Юда, без да се усетиш.”

“Всичко се купува с пари и хората и техните съвести са стока с по-голяма или по-малка цена”, влиза в материалната сфера Фердинанд. Изгнаникът живее с мисълта, че ония, които са го прогонили, са му длъжници. Методично врънка за пари Борис, но се гнуси от българския лев - държи на твърдата валута. През януари 1942 г. премиерът Богдан Филов записва в дневника си:
“Даде ми едно писмо от баща си, с което той искал пак парична помощ в швейцарски франкове, понеже бил принуден да живее сега в Словашко. Обещах му да уредим този въпрос.”

“Съветите” на Фердинанд най-остро бодат очите с квалификациите за българския народ. За монарха сме “миризливи българи”, “балканджийски потурановци”, “народ от бакали и базиргяни”, тоест търгаши. “Ние произхождаме от чужда династия - припомня той, - чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите други интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност.”

Изрекъл ли е тези сквернословия царят на българите? Ръкописът в ЦДА е дело на Димитър Йоцов. Дипломат и историк, той често посещавал Фердинанд в Кобург. Според Тодор Димитров, който извади документа на светло, ексвладетелят му разрешил “да пие вода от извора”.

Фердинанд е известен със своята хитрост, потайност и мнителност. Не случайно го наричат Лисицата. В “Съвети към сина” четем:

“За да напиша тия бележки, след като съм твърдо решен на книга мисълта си да не излагам, все трябва да има причини: те трябва да служат като пътеводител на моя син, нине царствующия в България, Борис III.

Като ги прелиствах, аз често пъти си казвах, не е ли по-добре да ги изгоря. Но понеже рядко се срещам с него, а и когато се срещам най-напред разговорим за нашите семейни работи, а за политическите не остава време, защото го виждам моя син, че е много упорит, твърдоглав и иска да ме надмине в хитрината и мъдростта.”

Логиката внушава, че Фердинанд е рискувал в името на династията. Използвал е Димитър Йоцов като куриер между Кобург и София. В текста обаче на едно място предупреждава Борис: “Пази се от него.” Бил е прав, защото преди да предаде пратката Йоцов скришом прави копие за себе си.

От своя страна дипломатът твърди, че е прегледал дворцовия архив, складиран в седем сандъка: “Между документите, които тия сандъци съдържаха, имаше и огромна преписка, писма, рапорти, фотографии от емигрантската епоха, както и плановете и интригите на емигрантите в Русия през време на Стамболовия режим.”

Езикът на “Съветите” също внушава автентичност. Пословичен циник, Фердинанд е бил майстор на цветистите изрази. Добри Ганчев, неговият учител по български, хроникира: “На френски говореше с майка си и с дипломатите, на немски - с брата си и слугите, на маджарски псуваше и на английски и италиански се хвалеше.”

“Френският на Монарха бил изискан и доста груб, защото във фамилията Орлеан никога не са се боели от остри шеги и нецензурирани задявки...”, допълва лингвистичната картина внукът Симеон.

Версията, че “Съвети към сина” са “комунистически фалшификат” не издържа най-малко по две причини. Фердинанд вади кирливи ризи и на червени дерибеи. Те пък генетически са лишени от интелектуалния потенциал да направят толкова изкусна мистификация. Опитаха с Тодор Живков и му написаха партизанските писма по новия правопис след 9 септември 1944 г.
“Съвети към сина” има!