През 2018 г. кризата с цените на кафето ударила силно сектора

Без изненада тук властва Арабиката (96%), за сметка на Робуста (4%)

Хората там се борят с ръжда по листата на плантациите, природни бедствия и ниски цени, за сметка на високи разходи

Труд” представя поредица от публикации “Тайните на кафето”. В нея ще ви запознаваме с любопитни и малко известни факти за любимата на милиони гореща напитка. Ще има място и за новости относно добива, преработката, пазарите и модерните трендове и рецепти при консумация и сервиране на кафе. Следващата статия - идната събота!

Какво знаете за мексиканското кафе? Слага се текила, ликьор калуа, разбира се еспресо, завършвате вида на кафето със сметана и пръчка канела. Това, обаче, е розовата страна на кафе производството в Мексико. А тъмната? Страната произвежда доста разнообразни кафета в своите 15 щата, от общо 31, като Чиапас и Веракрус са водещите региони с 40 и 25% дял на плантациите. Като цяло сортовете се характеризират от по-леки и деликатни до по-сладки карамелени кафета или шоколадови вкусове в чашата.

Едно от основните предизвикателства, засягащи страната, е ниската цена на кафето. Един средностатистически фермер може да спечели само 98 щатски долара за 45 кг зелено кафе Арабика, въпреки че това би му струвало средно 140 долара за производството на тези килограми. Тъй като производителите се борят да бъдат печеливши, слабо оборудваните се мъчат да инвестират във фермите си, за да могат да се справят с неблагоприятните метеорологични явления и болести, които посягат върху реколтата. През 2018 г. кризата с цените на кафето ударила силно производителите и те все още не са се възстановили финансово. Но това не е всичко - през 2012 г. огнище от ръжда по кафеените листа пламнала в мексиканските ферми за кафе. Гъбата атакувала кафеените дървета, намалявайки размера и качеството на реколтата и нанесла дългосрочно въздействие върху производството, което намаляло наполовина от 4,5 милиона торби през 2012 г. на 2,2 милиона през 2016 г.

Въпреки трудностите, производителите се опитали да се борят с ниските цени, като заменят по-старите дървета с по-високодоходни сортове. През 2015 и 2016-та правителството се намесило, като предложило на фермерите по-устойчиви на вредители сортове кафе като Oro Azteca, Marsellesa и Коста Рика 95, като същевременно подкрепило групи производители при придобиването на сертификати за повишаване на цените като Fair Trade и Rainforest Alliance.

Техническата помощ също е от ключово значение за производството, особено в условията на ерозия на почвата и историята на органичното производство на Мексико, както и ниската производителност на хектар, да не забравяме и условията за урагани.

Мексико е страна на Арабиката, 96 процента от кафето, произведено в страната, е от този сорт, останалите 4% се заемат от Робуста. Правителството обаче открило в Робустата да задоволят вътрешната консумация в страната, главно чрез разтворими кафета и капсули. Традиционно по-бедните икономики, дори да произвеждат вкусна Арабика, са задължени от правителството да я изнасят и да предлагат в държавата по-нискокачествените сортове.

Материалът е изготвен с помощта на COFFERO, които можете да откриете на www.coffero.com

Ценова криза

Най-трудни били 90-те години на XX век

Трудностите за производителите се отразили на качеството на кафето

Мексико продава голяма част от кафето си на Съединените щати.

Загубата на INMECAFE, съчетано с ценова криза на кафето, причинена от разпадането на Международното споразумение за кафето от 1989 г. има силен ефект и върху качеството на произвежданото кафе. С по-малко доходи, огромен брой производители престанали да използват торове, спрели да инвестират в защита от вредители и да харчат по-малко време и ресурси за плевене и управление на фермите си. В някои случаи фермерите просто са спирали да прибират кафето си. Интересното е, че някои производители (особено в щатите Оахака, Чиапас и Веракрус) отговарят на това като сформират колективи, които да поемат много от отговорностите, поемани преди от INMECAFE, включително колективното закупуване и обработване на преработвателни станции, техническа помощ, политическо лобиране и дори съдействие за развиване на преки взаимоотношения с купувачите. Производителите на кафе в Мексико са възприели сертифирането на кафето и доста често срещани са Fair Trade “честната търговия” и по-специално биологичните продукти. Мексико продава голяма част от кафето си на Съединените щати, така че е сравнително рядко да се намери кафе с отлични показатели другаде по света.

Технологично най-напредналият регион

Най-вкусните сортове отглеждат във Веракрус

 Със сочен и сладко-кисел послевкус

Веракрус може да се похвали, че е първият мексикански щат със засадено кафено дърво още през XVI век.

Веракрус може да се похвали, че е първият мексикански щат в Мексико, със засадено кафено дърво още през XVI век. Кафето там е едно от най-вкусните в цялата страна, със сочен и сладко-кисел послевкус. Веракрус е технологично най-напредналият от всички региони в Мексико, с по-устойчиви на болести сортове и контролирана сеитба.

Чиапас е регион, който граничи с Гватемала. Планинска верига Сиера Мадре предлага, както необходимата надморска височина, така и полезните вулканични почви за добро производство на кафе. Надморската височина в региона е 1000 - 1750 метра, а реколтата се бере от ноември до март. Повечето фермери в региона Оаксака притежават по-малко от 2 хектара земя и има няколко големи кооперации. Има и няколко по-големи имения, въпреки че някои са започнали да се диверсифицират в туризъм. Веракрус е най-големия щат в източната част на страна по крайбрежието на Мексиканския залив. Тази област съчетава някои от най-ниското произвежданите на кафета в Мексико, но така и някои много високо разположени плантации около Коатепек които произвеждат по-добро кафе.

Началото на дребното производство

Давали кредити за отглеждане на плантации

Малки ферми властват на пазара

През 1914 г. настъпва разпределение на земята обратно към коренното население на Мексико.

След края на мексиканската революция, приключила през 1920 г. отглеждането на кафе се разпространява и в малки ферми. 

През 1914 г. настъпва разпределение на земята обратно към коренното население и работниците, които са били в капан да работят в кафеените плантации до сега, били свободни да се върнат в техните общности, и да се възползват от уменията си за отглеждане на кафе, които са придобили.

Това преразпределение на земята разбива много от по-големите ферми и това дава началото на дребното производство в Мексико. 

През 1973 г. правителството сформира мексиканския кафе Институт (Instituto Mexicano del Cafе), назоваван като ИНМЕКАФЕ (INMECAFE). Те са били натоварени да предоставят техническа помощ и финансови кредити на производителите, както и да работят с международните организации за кафе за да се спазват договорените производствени квоти и заложеното качество.

Това инвестиране в кафе индустрията довело до бързо разрастване, както на производството, така и в количеството обработваема земя засадена с кафе. В някои селски райони производството се е увеличило с почти деветстотин процента.

Въпреки това през 80-те години на миналия век мексиканското правителство променя политиката си към кафето, отчасти поради голямата му задлъжнялост и спада в цената на петрола, които водят до неизпълнение на заемите му.

Подкрепа за кафе индустрията бавно започна да намалява и през 1989 г. INMECAFE се срива напълно и правителството разпродава държавната си собственост като съоръжения за преработка на кафе. 
Ефектът върху индустрията е опустошителен. Кредити не се отпускат и много фермери се мъчат да намерят места, където да продадат кафето си. Това води до увеличаване на хищните брокери на кафе, които купували кафето от фермерите много евтино, за да го препродадат с печалба.

Факти

Зърната дошли от Доминиканска република

Първите кафе растения са донесени в Мексико около 1785 г., най-вероятно от Куба или сегашната Доминиканска република.

Първите доклади разкриват, че имало насаждения в района на Веракрус през 1790 г. Въпреки това, поради богатството от минерални находища в Мексико, в продължение на много години, не е имало много енергия за стартиране и създаването на кафе индустрия. Първата широко разпространена поземлена регистрация в Мексико е предизвикана от гранични спорове с съседна Гватемала.

Това позволило на малко на брой богати европейци да купуват големи парчета земя и да разполагат с необходимата сигурност за започване на инвестиране в необходимата инфраструктура подходяща за кафе насаждения. Местните хора често са били принуждавани да се заселват нагоре в планината и след това с течение на времето да се върнат обратно за да работят в плантациите.