- Филип, ти изпълняваш една от главните роли в новия филм на Виктор Божинов - “Голата истина за група Жигули”. Как се чувстваш отново в кожата на рокмузикант, какъвто играеш и в успешната постановка “Бог Рок”? 
- Откровено казано, аз не съм излизал от нея, за да влизам отново в тази роля. Просто сега ме върнаха пак в годините ми в НАТФИЗ, когато се занимавах само със свирене на бас китара, заради една постановка и това ми достави неимоверно удоволствие. Така че, по никакъв начин не съм се чувствал излишен в тази компания и много хубаво си изкарахме с екипа - не за друго, а защото всеки от нас дойде със своето можене и знание за всичко, което предстои. Мишо Билалов, Митко Рачков, Геро, Ирини Жамбонас, Лилия Маравиля - това са хора, с които можеш да се разбереш с една дума, както и с другите актьори във филма. Една малка тайна - в този филм си позволих да покажа неистовата си страст към всичко, което се случва в живота на музикантите. Нашите герои са били рок звезди, но след това се разделят, обаче колкото и време да е минало от изявите им като група, като се качват отново на сцената и тръпката е същата, каквато е била и в началото на кариерата им. Както се случва и в постановката “Бог Рок”, като хвана китарата и отново ставам същият 18-годишен Филип, който обожава да свири. В спектакъла, имам един диалог с китарата, в който аз є казвам: “Господи, колко си хубава”, а тя ми отвръща: “Господи, колко съм влюбена” и само как красиво звучи това.

- А какво те привлича най-много в живота на рок музикантите?
- Всичко ме привлича, това е невъобразимо удоволствие. Има една песен на “Nickelback” - “Rockstar”, която ми е много любима. (В песента се пее с много ирония: “Всички ние желаем да сме велики рок звезди, да живеем в къщи на върха на хълма и да караме по 15 коли...” -б. а.) Честно казано, в последните години се занимавам с толкова много музика, включително и с филхармонични оркестри и дори не съм си представял, че това някога ще се случи в моя живот - да работя с такива уникални хора.

- Рокзвездите често са преследвани от фенки - имал ли си подобни истории?
- Това не е свързано само с рокмузикантите, а и с моята професия. Често искат да се снимат с мен, понякога дори прекаляват, а от много шоколад може да ти стане лошо. Аз вече не съм на 25 и осмислям нещата по друг начин, не е както когато бях на двадесет и добре, че е така, защото кой знае какво щеше да стане иначе. Имал съм доста предложения от почитателки и се забавлявам много с това. Какво ли не са ми казвали - че съм красив, че съм невероятен, всичко са ми говорили, но чуваш само хвалебствия, от които нищо не научаваш.

- Участваш в новата адаптация на “Козият рог” на театрална сцена, която вече се игра два пъти пред публика. Как се прие от зрителите тази постановка и какви отзиви получи за ролята ти в нея?
- Доста ласкави отзиви получих, но това за мен не е толкова важно. Тази история е доста сурова- за това как преди време една майка е била убита от турците и дъщеря є си отмъщава за това. Голямата роля в този спектакъл се изпълнява от моята колежка Янислава (Линкова-б. а.) и това е голямо изпитание, защото всичко в тази история е много сурово - едновременно едната ръка трябва да гали, а другата да бие. Това - да се докоснеш и да стигнеш до друг начин на живот, който не е много красив, а изпълнен с омраза и гняв усложни нашата задача, но я направи и по-интересна. За първи път играхме спектакъла на Ловешката крепост, а това е една нетрадиционна среда и се създаде много специфична атмосфера.

- Как ти се отрази този “домашен арест”, на който всички бяхме подложени?
- Извънредно градивно и креативно ми се отрази. Имах време да помисля за реални неща и те се случиха. В момента, в двора на къщата ми строя - “Дом Аврамов”, както го нарекох, който скоро ще бъде факт. Тази сцена за различни изкуства ще събере неочаквано много хора на едно място - музиканти, артисти и публика. Вече съм поканил колегите ми - Асен Блатечки, Иван Бърнев, Валентин Танев, Малин Кръстев, Мария Сапунджиева и Милица Гладнишка да изнесат представления тук. Поканил съм и Венци Велев и Мариана от група “Силует” да пеят при нас, а плануваме в “Дом Аврамов” да играем и “Бог Рок”.

- По-голямата ти дъщеря Рая вече е на 8 години. Помагаш ли є понякога с уроците и какви книги є даваш да чете?
- Най-важното на този етап е тя да внимава много какво прави и с кого се събира. Въпреки че, сега няма много с кого да се събира, но е важно да може да прави разлика между хората. Засега Рая чете приказки - на такава възраст е, но трябва да научи и правилата за движение по пътищата. Това вече е задължителен филм, защото по наше време нямаше толкова коли, както сега. Като цяло не обича много да учи и я разбирам, но няма как - понякога се налага да знаеш колко е две плюс две. Майка є работи в това отношение, докато аз съм на други фронтове, но от време на време є помагам с английския. Тя бързо запаметява, като є кажа: “Уер ис май чорапс?”, а след това заменяме “чорапс” с английското “сокс”. Рая много се забавлява, докато си говорим със страхотен английски акцент, за да ни е по-смешно.

- Строг баща ли си - купуваш ли модерни телефони и джаджи, или се опитваш да я научиш, че други неща са по-важни?
- Тя се учи в движение на важните неща и това, което вижда около нас понякога не є харесва. Не є харесва например, че хората си хвърлят боклуците навсякъде и замърсяват природата, за което я разбирам. Иначе, тя няма още смартфон и мисля, че на този етап е по-добре да чете книжки. Някакси така децата придобиват друг речник и се моделират по различен начин. Наскоро дъщеря ми ме изненада приятно с начина, по който отговори на майка є, която є каза: “Ти си моето слънчице”, а Рая є отвърна: “А ти си моето небе.”

- Какво е мнението ти за анимациите със странно изглеждащи персонажи и детските филмчета, които изобилстват с агресия?
- Има наистина големи глупости, които са си за възрастни, а не за деца и по този начин те някак си искат да им сервират една по-ранна депресия. Не знам, не всичко е така, но повечето неща са доста странни, като например “Спондж Боб” и един червендалест герой, който прилича на мъжки атрибут. Това са страшни глупости и по-скоро са подходящи за възрастни. Рая гледа разни неща, като “Невероятният свят на Гъмбол”, което е чудесно детско за възрастни и в него има много хубави неща дори за актьорското майсторство. Според мен “Ну, погоди” е една хубава анимация за деца.

- Участваш в постановката “Дон Жуан”. Някога изживявал ли си се като такъв и винаги ли си бил харесван от жените? 
- Оказва се, че съм харесван от жените, то е взаимно, така че няма страшно - няма нищо лошо! Ще цитирам един персонаж: “Напоследък често ми се случва - жени, жени, жени и шоколад, шоколад, шоколад...”, но то не може само така. При мен в момента е само работа и снимане - така изглеждат нещата...

- С Татяна Лолова играете не само в “Домашен арест”, но и в “Кутийка за спомени” и “Бартер”. Какво ви свързва, освен ролите и спомняш ли си първата ви среща?
- Всичко. Татяна е невероятна, тя е страхотна. Не мога да кажа нищо повече за нея, браво че се е родила! Чудесен човек. Отношенията ни нямат нищо общо с екранните ни образи в “Домашен арест”. Остави тези тъщи, зетьове, винаги страхотно се забавляваме с нея. Безкрайно я обичам, до голяма степен я чувствам като майка и много се радвам, че с нея продължаваме да играем заедно. Интересното е, че за първи път се видяхме, когато аз бях седми клас и снимах с нея в една тв-продукция, мисля че се казваше “Врели-некипели”. Там тя ме учеше да свиря на пиано и беше много вълнуващо за мен, защото дотогава я бях виждал само на екрана. Голямо щастие за мен е, че след години отново имах възможността да играем заедно.

- Татяна не крие, че ти е много благодарна за това, че успяваш да я накараш да се усмихне, дори в трудните є моменти, след загубата на съпруга є Славе. Кои чисто житейски уроци си научил от голямата ни актриса? 
- Няма как да обясня какво съм научил, защото любовта е сляпа, а ние още не сме прогледнали един за друг, няма и да прогледнем. То е явление, човек блести по някакъв начин и ти или го виждаш, или не. Ако не гледаш натам няма как да го забележиш, но ако видиш, че някой има ярка светлина - отиди да го видиш, защото такива хора са рядкост. Татяна е страхотна актриса. Тя изигра много силна драматична роля в “Бартер”. Един ден, когато видях, че тя е в настроение и уговорих режисьора, че трябва точно сега да снимаме най-силната сцена, дори накрая му казах: “Или снимаме това, или ставаш и си тръгваш!”, след което наистина направихме този откъс. Получи се една 40-минутна сцена, по време на която всички хора в кадър и зад кадър плачеха, включително аз и Татяна, затова е толкова важно да улучиш най-подходящия момент. За първи път почувствах такава обща мъка, не знаех, че тя може да изкара такава дълбока мъка и съм убеден, че ако не бяхме снимали сцената в този ден и час - филмът нямаше да стане това, което е. Обикновено в един филм има две или три покъртителни сцени и ако те не се получат, няма как да стане и самата продукция.

- Какво е мястото на Бог и вярата в живота ти? 
- След пандемията, трябваше да пътувам за Варна - беше в края на месец май и като излязох видях толкова цвят, планина, река, а имаше и хубав път, сътворен от човек, в който можеш да се движиш и гледаш всичко това. Тогава си казах: “Господ е велик и добре, че го има и някой е създал това.” Бог е, който осмисля всичко това, не визирам само нашата природа, а и всичко живо - растения, треви, животни... Браво - не мога да се изразя по друг начин. Великолепно е, а какво правим ние с това великолепие е друг отделен въпрос.

- Баща ти Георги Аспарухов - Бай Гунди, който също стана популярен покрай участието ти в “Като две капки вода”, често ти е казвал: “Много бързо живееш - ще ти омръзне!” Каква е причината да ти го повтаря и притесняваш ли се да не ти омръзне наистина?
- Засега не ми омръзва. Аз продължавам да живея по същия начин, по който съм живял преди 15-20-30 години и за мен друг начин няма. Всичко останало е безсмислено и натоварващо. Баща ми е епикуреец, той е за живота и аз съм за това да се случва живота, не да седим по тъмните ъгли и да се скитаме безцелно по нашите търсения - преживях го това и вече не се лутам. Само изкуството си струва, всичко останало умира - книгата остава, филмът остава, музиката остава...

- Любимата мисъл?
- Отново ще цитирам един разговор с баща ми: “Искам да бъда щастлив!” -“Бъди бе! - Искам да пътувам! -Тръгни бе. Ти не си дърво, нямаш корени, можеш да ходиш и то къде ли не. Все врякат за свобода, а аз сега мога да тръгна по джапанки и да стигна до Шри Ланка. Ще кажат, че няма пари, но там може да срещнеш познат, който да ти даде. -Искам да си построя къща. -Строй бе! Ето, аз какво правя - строя, а ти прекарваш времето в нещо, което би могло да бъде, но не се случва.” Така че, който иска да има нещо и обича да го прави - да работи, а не да се прави на тарикат.

Нашият гост
Многопластовият актьор Филип Аврамов участва в някои от най-знаковите български филми в последните години, като “Възвишение”, “Тилт”, “Летовници”, “Писмо до Америка”, “Шивачки”, “Патриархат” и “Кецове”. Тв-зрителите го познават и от ролите му в сериалите “Скъпи наследници” и “Домашен арест”, в който си партнира с голямата Татяна Лолова и Мая Бежанска. Освен актьор, Аврамов има и собствена група, което му помага за ролите му в известните театрални мюзикъли като “Оркестър без име”, “Опасен чар” и “По-полека”, който е с хитовете на Стефан Вълдобрев. Той демонстрира таланта си на изпълнител и в популярните тв-формати - “Маскираният певец” и “Като две капки вода”, където остана само на косъм от победата. През 2011-та година Филип получава наградата “Златна роза” за най-добър актьор за филмите “Номер 1” и “Кецове”, а през 2017-та е отличен с “Икар” за водеща мъжка роля в “Ничия земя”.