В събота вечер стадион "Георги Аспарухов" млъкна. В края на най-старото столично дерби "Славия" срази "Левски" с 2:1. Фамозен гол вкара 18-годишният Филип Кръстев. Софиянецът вече е собственост на "Манчестър Сити". Миналогодишният английски шампион купи офанзивния халф, който изглежда като бяла лястовица в сивия ни футбол.

- Повярвахте ли, че Пеп Гуардиола ви е харесал? Знаете ли, че той се допита до Христо Стоичков?
- Само може да ме ласкае, когато става дума за име като Гуардиола и за такъв велик футболист като Стоичков. Имам да извървя много дълъг път, за да стигна до това ниво, но все пак това е моята мечта.

- На кого от близките ви първо каза, че може да играете в "Сити"?
- Първо говорих с моите родители. Те страшно много разчитат на мен и през целия живот са ме подкрепяли много за футбола. Аз се запалих много малък. Бях на 3 години, когато с баща ми излизахме навън и играехме. Да, моите родители са големи фенове на футбола. Докато растях и още преди да започна да тренирам в "Славия", с него постоянно ходехме в квартала и ритахме.

- Как се играе, когато знаеш, че шампионът на Англия и един от най-богатите клубове в света те следи?
- Тези неща по принцип не трябва да влияят на представянето. Не трябва да го мислиш много, защото в крайна сметка, ако главата ти е другаде, това ще се отрази на играта. Лично на мен тези неща ми действат доста добре и са като една допълнителна мотивация.

- С кой от представителите на "Манчестър Сити" се срещнахте? Бяхте ли наясно, че първо ще бъдете пратен да се обигравате в белгийския "Ломел", който е сателит на „гражданите“?
- Говорих с Фил Робинсън и с Гари Уортингтън от "Сити". Проведохме видео връзка и ми обясниха цялата идея на този проект, за интереса на клуба към мен. На живо още не съм се срещал с никого.

- На кой английски отбор сте бил фен?
- По принцип на "Челси". В момента нямам любим. Може би "Ливърпул" най-много ми харесва. Преди бях голям фен на "Манчестър Юнайтед", когато Бербатов играеше там.

- Какъв е коментарът ви за мача "Манчестър Сити" – "Ливърпул" (4:0) вече като бъдещ играч на отбора?
- Футбол на много високо ниво. "Сити" показа, че е един от най-добрите отбори в света и има амбиции догодина отново да стане шампион. 

- Какво най-много ви впечатлява в играта на този тим?
- Възможността на всеки един да играе с топката. Имат дълбока скамейка, страшно класни играчи. Донякъде изглеждат нечестни спрямо противниците си, защото просто играят прекалено бърз и добър футбол. Дори "Ливърпул" се пропука срещу такъв отбор!

- Позицията на коя от сегашните звезди на "Сити" най-много ви импонира?
- Може би на атакуващ халф, където в момента е Кевин де Бройне. За мен в последните една-две години той е най-добрият в света на този пост.

- Репетирал ли сте какво ще кажете на Пеп Гуардиола, когато го видите на живо?
- Не, не съм. Надявам се да се срещна с него, пък после ще мисля какво ще му кажа. 

- Оправяте ли се с английския?
- Уча английски от доста малък и се оправям с него. Мога да водя разговори. 

- Влияят ли ти по някакъв начин тези мениджърски скандали, които се случиха покрай трансфера?
- Седя настрана от тези неща, защото малко или много, те са повече лични, отколкото свързани с мен. Единствено се фокусирам върху футбола, а и не е моя работа да взимам участие в тези неща.

- Ясно е, че вашата кариера в чужбина ще започне в "Ломел". Научихте ли вече нещо за този отбор?
- Като цяло този отбор е нов. Играе във втора дивизия на Белгия, обаче ще бъде купен от собствениците на "Манчестър Сити" и от „Сити футбол груп“. Този тим е хубав проект за мен, защото главната му цел е такива млади футболисти като мен да се развиват и да се изстрелят нагоре в по-големи отбори. Дай Боже, някой ден да се стигна и до "Манчестър Сити"!

- Белгийският футбол в момента „лети високо“. Какво мислите за техния национален отбор и знаете ли колко футболисти от белгийското първенство вече играят във Висшата лига?
- Във Висшата лига има страшно много футболисти от Белгия. Даже и в по-малките отбори постоянно идват нови и нови играчи. Мисля, че в тим като "Брайтън" се състезават двама-трима белгийци. Като цяло те имат един от най-силните национални отбори. Просто работата в тази държава и талантът, който притежават е уникален и те се развиват много добре като футболна нация. 

- Но те не са основно белгийци, идват едва ли не от целия свят. Смятате ли, че това за вас е някакъв бонус. Един вид няма национализъм в белгийските отбори…
- Да, това определено е бонус, защото както знаете, в някои държави е доста по-трудно да се наложиш като си чужденец. Но в крайна сметка, ако покажеш, че заслужаваш и че наистина си силен футболист, няма какво да те спре да играеш.

- Кога трябва да се присъедините към "Ломел"? Вие ли настояхте да останете в "Славия" до края на 2020 г.?
- Трябва да се присъединя след завършването на първия полусезон и точно в началото на новата година. По принцип моето желание също беше да остана, защото нещата се случиха много бързо. Макар и хората да настояваха да отида там още сега, чувствах, че е най-добре за мен да поостана още малко в България. 

- Без да сте играл в Белгия – каква ще бъде голямата разлика между футбола в България и там?
- Определено динамиката. Аз твърдя, че в България има доста качествени футболисти, но има едни неща като темпото, тактиката и такива основни работи, които липсват на българския футбол. Затова той е доста по-ниско от такива държави в Европа. 

- А защо липсват?
- Всичко идва от юношеските школи и от изграждането на футболистите. Явно нещо не е както трябва в по-долните нива, още докато играчите са подрастващи. Според мен оттам идва най-голямата разлика, защото почти всички юноши, които навлизат във футбола на 17-18-19 години, тепърва се подготвят и се научават на някои неща. В Европа тези момчета вече са готови да играят мъжки футбол. 

- Как се запалихте по футбола? Казахте, че сте играл с баща ви на три години, но как реално се случиха нещата?
- Стана от само себе си. Ритах като много малък и малко или много баща ми има заслуга за това, защото той ме е завел пръв. Но нещата си станаха от само себе си и не съм мислил за това нещо. Просто се запалих. 

- Баща ви от "Славия" ли е?
- Не е от Славия. Той ме подкрепя, независимо в кой отбор ще играя. 

- Защо тогава избрахте "Славия", а не неговия отбор?
- Избрах "Славия", защото беше много близо до мен. Аз съм местно момче, от квартала, живея доста близо до стадиона. Когато бях на 7 години, за "Славия", както и сега, се носеше славата, че има може би най-добрата школа в България и затова избрах този клуб. 

- А има ли друг отбор, на който симпатизирате?
- Не, може би като съм бил малък, да е имало други отбори, но от много време симпатизирам само на "Славия". Не съм фен на друг тим. 

- Кога разбрахте, че имате шанс да бъдете професионален футболист?
- Това е било моя мечта още откогато започнах да тренирам футбол на 7 години.

- Но кога мечтата става вече реалност?
- Бях на 16 години, когато направих дебют и следващият сезон ме извикаха на лятната подготовка с отбора. Оттогава останах да тренирам изцяло с тях. Играл съм мачове за юношите, но като цяло се подготвях само с първия отбор. Тогава на практика станах професионален футболист. 

- Кои са силните ви качества и кои смятате, че трябва да подобрите?
- Силните ми качества са дрибълът, техниката, бързината, играта с топка, извеждащият пас, пъргавината. Ако можех да определя като слабост за мен, бих казал физиката, защото все пак съм на 18 години и трябва да тренирам много здраво. Има доста неща, които за в бъдеще мога да подобрявам. Но не мисля, че трябва да работя върху нещо особено индивидуално, а като цяло върху всеки един аспект, за да се развивам – физика, бързина, техника, пас шут. 

- Казвате физиката. В момента в "Манчестър Сити" играе много успешно едно момче – Фил Фоудън, което е горе-долу на вашите години. Ако трябва да застанете до него, как ще се сравните по физика?
- Не мисля, че Фил Фоудън има някаква особена физика. Футболът все пак се играе с главата и с краката. Не смятам, че тя е толкова определяща. Но най-важното е, когато работиш за физика, да не прекаляваш, а да запазиш бързината и другите си качества, както и стила си на футболист. 

- В професионалния футбол треньор ви е бил Златомир Загорчич.  Кой е съветът, който пазите от него?
- Съветът, който ми направи най-голямо впечатление и винаги ще помня е, че той постоянно ми е казвал да играя по-бързо с топката. Винаги е по-добре да я подам и да я потърся отново, да избягвам единоборства, остри влизания на противниците ми, които ще ме ритат и могат да ме контузят. Като цяло да подам топката и веднага да се движа. Темпото в играта – винаги да искаш топката и да направиш едни бързи 5-10 метра, за да я потърсиш пак.

- "Славия" е отбор почти само от българи. Как така успявате да се мерите с големите и доста често да ги изненадвате?
- "Славия" винаги е играла с българи и винаги целта на отбора е било развитието на младите футболисти. Не е изненада, че се справяме добре срещу водещите отбори в България, защото и ние имаме добър колектив. Хубавото е, че тук всички са мотивирани да се развиват и сме доста балансиран отбор между млади момчета и по-опитни. Добре е, че отбор като "Славия", който е изграден предимно от българи, може да се мери с по-добрите тимове. 

- Когато сте заедно, няма как да не си говорите за другите отбори. "Левски", ЦСКА и "Лудогорец" са съставени почти само от чужденци, а вие сте почти само от българи. Как вие го коментирате помежду си?
- Да, определено това се коментира в съблекалнята. Винаги излизаме допълнително мотивирани в тези мачове, за да покажем, че българските футболисти са не по-лоши от тях, а дори и по-силни в тези мачове. 

- "Славия" се превърна в един от най-добрите трамплини за български футболисти към чужбина. Какво ви обеща Венци Стефанов?
- За първи път говорих лично с Венци Стефанов, когато бях на 15-16 години и тепърва пробивах в отбора на "Славия". Винаги ми е казвал и ми е давал надеждата, че ако играя силно и пробия в "Славия", наистина ще има възможности за трансфер. И ако наистина се представям на ниво, той ще ми даде шанса да играя в чужбина и да се развия като футболист в Европа. 

- А какви отношения имате с Георги Петков, който е славен ветеран не само на "Славия", но и на българския футбол? Той е повече от два пъти по-голям от вас.
- Отношенията ми с Георги Петков са прекрасни. Той доста ми помагаше още от началото, откакто започнах да тренирам с отбора. Не само Жоро, но и другите опитни футболисти, винаги са ми оказвали голяма подкрепа, за което съм им благодарен.

- Колко гола сте му вкарал на тренировка?
- Сигурно доста, вече две години играя срещу него.

- А спасявал ли ви е много?
- Е, да! И той е спасявал доста.

- Националният отбор има шанс да се класира за европейското първенство, което за съжаление тази година се отложи и ще бъде през 2021 г. Това част от мечтите ви ли е?
- Винаги съм мечтал да бъда в мъжкия национален отбор. Играя в юношеския национален отбор и знам какво е чувството да защитаваш честта на своята държава. Мисля, че националният ни отбор, макар и да не е в най-доброто си положение, може да се класира за европейското. Това ще е някакъв вид подем. Занапред мисля, че България ще има потенциал да играе на тези форуми доста по-често. 

- Имате мачове в различни юношески формации на България, но май ще пропуснете младежката до 21 години. Така ли ще бъде? Вярваш ли, че още наесен след подновяването на мачовете за националните отбори, ще бъдете национал?
- Това е доста голяма крачка за мен. Все пак още не съм се доказал чак толкова много, че да бъда извикан за националния отбор. Дори и да играя за юношите до 19 години или за младежите, аз винаги ще давам всичко от себе си. Защото в националния отбор винаги трябва да си на 100%!

- На кои български футболисти най-много сте се възхищавал?
- Още не съм бил роден, когато футболисти като Стоичков, Балъков, Лечков, Сираков и цялото това златно поколение са били в най-силните си години. Но когато бях по-малък, Димитър Бербатов ми беше най-любимият ми. Страшно много го подкрепях и му се възхищавах, когато играеше в силните отбори. 

- По време на пандемията по телевизията повтаряха мачовете на България от САЩ’94. Изгледахте ли някой от тях?
- Да. Гледал съм ги и преди време. Мисля, че преди световното през 2014 г. пак ги повтаряха. Винаги, когато пуснат такива моменти гледам, защото са страхотни мигове. 

- Възможно ли е вие и вашите набори да направите нещо подобно?
- Аз мисля, че е възможно. Това ми е мечта и силно се надявам, ако се развивам правилно, да успея да участвам в такъв отбор, който да прослави България отново.

- Още сте в графата тийнейджър – идва ли ви в повече славата?
- Не мисля. Все пак съм скромно момче, не се главозамайвам от тези неща. Фокусиран съм да продължавам да се развивам, защото това е само началото и предстоят още много неща. 

- Доколко ви изкушават тийнейджърските занимания – кафенета, ресторанти, купони, дискотеки?
- Не мисля, че тези неща ме изкушават чак толкова много. Определено са забавни, някой път е нормално да разпуснеш, но знам какво е най-важно за мен. Целеустремен съм и тези неща не могат да ми повлияят на кариерата и на важните неща в живота. 

- Колко сте активен в социалните мрежи? Те вече са неизменна част от живота на спортистите…
- Да, определено социалните мрежи са неизменна част не само от живота на спортистите, а и на всички хора. Все пак живеем в такъв свят. Прекарвам солидно време в социалните мрежи, но не съм чак толкова активен.

- Имате ли хоби извън футбола?
- Да, имам няколко хобита извън футбола. Като цяло обичам да играя много баскетбол, видеоигри, да се разхождам навън, да си почивам. Понякога с баща ми ходим на риболов. Такива неща – нормални за всеки един човек. 

- Ще разкажете ли някой рибарски виц тогава?
- Не съм много добър, начинаещ съм, но мисля следващите години да се науча. 

- А защо футбол, а не баскетбол? Как го решихте?
- Когато бях в осми клас, един учител доста ме запали по баскетбола. Иначе когато бяха малък, гледах само футбол. Другите спортове не ми бяха чак толкова интересни. Но в последните четири-пет години, баскетболът ми стана много любим спорт. Наистина много ме мотивира и страшно много го следя. 

- От кой треньор сте научил най-много?
- От Цветослав Алтънов в "Славия", защото той беше треньор от 7 до 16-годишен. До голяма степен той ме изгради като футболна личност. Дал ми е много ценни съвети не само като треньор, а като баща. Много важни, човешки съвети, които са ми помагали за в бъдеще.

- Коя е най-голямата ви мечта в момента?
- В момента най-голямата ми мечта е да стигна до топ 5 на първенствата в Европа и да играя в голям отбор. Оттам няма ограничение и може да стигна навсякъде. 

- Мислите ли, че България един ден с вашето поколение като Валентин Антов и много други футболисти, може да бъдете такъв гръбнак на националния отбор, който да стигне ако не на световно, то поне на европейско първенство?
- Да, аз определено вярвам в това нещо! Има и по-големи и по-малки момчета, които също са много талантливи. Мисля, че тези поколения, които идват отдолу, наистина ще могат да постигнат големи успехи за в бъдеще.

- Чувствате ли някаква завист в хората около вас за това, че отивате да играеш за един велик отбор като "Манчестър Сити", макар и не веднага, тъй като ще минеш през белгийския "Ломел"?
- Не бих казал, че чувствам завист. Определено има такава у някои хора, но не се фокусирам върху това, защото не е важно и въобще не трябва да мислиш за него. По-скоро съм се обградил с хора, които ме подкрепят и ми желаят доброто. 

- Имате още половин година мачове в България – страх ли ви е, че някой може да ви контузи?
- Не! Винаги съм играл без страх. Никога не съм се притеснявал от контузии, защото все пак трябва да излизаш на 100% във всеки един мач и да не мислиш за това нещо. Ясно е, че никой не е застрахован. Всеки футболист поема този риск. Имало е доста злощастни случаи, но не мисля, че трябва да имам едно наум и да се пазя.