В парламента предстои гласуването на проекта за удължаване на бюджета за настоящата година до приемането на редовно правителство. Текат дебати за минималната заплата, а синдикатите организират протести с искания за увеличаване на възнагражденията. Някои партии правят предложения за увеличаване на пенсиите и социалните плащания. С въпроси какъв трябва да бъде бюджетът за 2023 г. и какъв ще бъде ефектът от влизането ни в еврозоната се обърнахме към финансиста Любомир Дацов.

- Г-н Дацов, в парламента обсъждат удължаването на бюджета за 2022 г. докато не бъде съставено редовно правителство. Смятате ли, че това е удачен вариант?
- Какво означава удачен вариант. Всяко решение има плюсове и минуси. Не го смятам за удачен вариант в смисъл, че всяка една практика, при която нямаме внасяне на бюджет или актуализираме бюджета няколко пъти или не спазваме сроковете за внасяне на бюджет ни връщат към онези години до 1996 г. Завръщането към тези години на абсолютна политическа нестабилност по никакъв начин не е добре и за държавата и за самия бюджет, доколкото той е инструмент за правене на политика. Според мен решението за удължаване на бюджета е продиктувано от това, че служебното правителство видя какво се случи предходните два пъти, когато беше внасян бюджет за последната една година и половина и какъв е резултатът. Резултатът съвсем не е за хвалене, по-скоро е страшно отрицателен и в голяма степен възмутителен от професионална гледна точка. Да, има текстове, които задължават правителството да внесе бюджет, но от устройствения закон за бюджета не следват някакви наказания или последствия. Дори когато един бюджет не е приет и не е изпълнен в параметрите, които са зададени, за това няма последствия. Оставено е на националните власти да реагират по един много широк начин, което в случая позволява на служебния кабинет да подходи по този начин. Те не го казват директно, но това е начинът, при който могат да бъдат контролирани публичните финанси. Трябва да има фискално затягане, за да се отговори на икономическите предизвикателства и по-специално на високата инфлация, която е големият проблем в момента. Двамата големи играча в случая – фискът и монетарната политика, трябва да бъдат в една посока. Служебното правителство прави точно това. То върви в тази посока индиректно, правейки затягане на политиката. До последния месец имахме превишение в бюджета. За съжаление, вследствие на взетите решения от последното редовно правителство, вече отиваме на значителни дефицити между 600 и 700 милиона лева на месец. Служебното правителство постъпи правилно, най-малкото това е стимул за самите партии да направят правителство, сред като не искат да приемат подхода на служебното за продължаване на бюджета от тази година.

- Имаше дискусии за прогнозния размер на брутния вътрешен продукт за следващата година. Смятате ли, че прогнозите на Министерството на финансите са коректни?
- По принцип да. Говорим за реалните параметри, не за номинални. Защото видяхме какво стана с корекцията, която направи Националният статистически институт. Тя беше в огромни размери. Такава корекция никой не очакваше. Но на база реалните показатели мисля, че параметрите, които Министерството на финансите внесе, са балансирани. Според мен икономическият растеж ще бъде по-нисък, а инфлацията може да бъде по-висока. Само че инфлацията е резултативна величина. За да кажем дали едно нещо е вярно или не е, трябва да знаем каква политика ще имаме. Важно е към какъв дефицит ще се стреми правителството, дали ще предложи структурни реформи, дали само ще прави консолидация на бюджета чрез номиналните разходи и приходи, тоест да задържа разходите, а приходите да идват на база инфлация, което води до намаляване на дефицита. Другият подход е да се правят структурни реформи в отделните сектори и да бъдат заложени мерки, които устойчиво да водят да това бюджетът да бъде в определени рамки. Това са двата възможни подхода. В момента няма условия да прилагаме втория подход. Естествено той е по-добрият. В цялата литература по публични финанси е посочено, че добрата консолидация не се прави нито чрез вдигане на данъци, нито през тези номинални трикове. Добрата консолидация се прави когато правиш структурни реформи през разходната част, тоест оптимизираш разходната част или правиш реформи, които водят до по-ефективни разходи. Тоест с по-малко пари това, което предоставяш на хората, на икономиката е много по-ефективно и резултатът е много по-добър. Но в момента това е само пожелание. С редовно правителство нямаме капацитет през последните години това да се случи, пък камо ли когато имаме такова политическо противопоставяне.

- Разчетите на Министерството на финансите показват, че ако през 2023 г. бъдат запазени всички настоящи политики, бюджетният дефицит ще нарасне до 11,5 млрд. лв., или 6,6 процента от БВП. Каква политика трябва да води следващото редовно правителство?
- Казах достатъчно ясно, че трябва да има консолидация, или както се казва на фискален език – отрицателен фискален импулс. В момента не трябва да има експанзия, а намаляване на дефицита или положително салдо в бюджета. Има различни изчисления, но ако ги осредним, около 0,8% от БВП трябва да е свиването на структурния дефицит за следващата година. Самото балансиране на тази политика е доста сложно нещо. Много хора, като ги слушам, правят предложения без дори да усещат за какво става въпрос. Необходимият баланс е да запазиш икономическия растеж, но най-важното в момента – да обереш инфлацията, за да не продължава дълго време да гори спестяванията на хората и да нанася щети на икономиката. Как да го направиш е въпрос на умения. Нашите изчисления показват, че максималният дефицит за следващата година не трябва да надхвърля процент, процент и половина от БВП. Тази година, ако дойдат парите от Европейския съюз, ще бъдем дори на излишък. Ако не дойдат тези пари, се очертават между два и три милиарда лева дефицит в най-лошия случай, ако включим разплащане в последния момент на всички забавени строителни плащания. Сега имаме по 600-700 милиона лева структурен дефицит на месечна база. За два месеца това са 1,2 милиарда. Допълнително беше взето решение за коледно подпомагане към пенсиите. С тези допълнителни разходи и капиталовите разходи в края на годината, ще се добавят още милиард и половина по груба сметка. Не би трябвало да има дефицит над три милиарда лева и то без да идват парите от ЕС. Като дойдат парите от ЕС по Плана за възстановяване би трябвало да сме почти на нулата. Спрямо тази нула трябва с милиард и половина да подобрим дефицита през следващата година. В края на 90-те и началото на 2000-та година Министерството на финансите използваше термина широко балансиран бюджет. При което управлението на бюджета не се правеше на някакви математически изчисления или модели, както е сега и поради Европейския съюз, защото така се прави там, а поради целеполагане, което беше в рамките на плюс-минус един процент от БВП в зависимост от растежа или икономическия спад, който съществуваше. Сега математическите изчисления показват, че такава концепция би била ползотворна. За следващата година трябва да се стремим към дефицит между един процент от БВП и максимум до плюс един процент превишение. Може да се допуснат само някакви малки отклонения.

- Ако бюджетният дефицит за 2023 г. е много голям, как ще се отрази на икономиката на страната и инфлацията?
- Както се отрази досега. Част от инфлацията е чисто вътрешен проблем. До голяма степен той се дължи на фискалната политика, на това че ковид помощите и подпомагането на бизнеса вкарват много пари и то не целево, където би имало ефект, а се раздават на всички. Този подход води до това, което се случва в момента. Ако продължим да имаме експанзионистична фискална политика, инфлацията ще продължи да си стои доста дълго време и на доста по-високи нива. В момента структурата на инфлацията е смесица от търсенето и предлагането и е доста комплицирана. Намирането на баланса за борба с нея без да удариш растежа е труден. Но ако фискалната политика продължи да сочи на една страна, а монетарната – на другата, то отговорът е ясен. Няма да е добре за никой. Най-добрата политика беше за недопускането на инфлация или поне минимизирането на инфлацията. Ние я допуснахме. Инфлацията отдавна не се дължи на енергийните цени в България, защото по линия на помощите бизнесът не би трябвало да вдига цените, защото цените на електроенергията отдавна са константна величина. Има достатъчно пари в населението, има импулс за вдигане на цените. Ако не го прекъснем рязко с определен тип мерки, ще продължим да имаме инфлация. Всеки може да си направи сметка, каква трябва да бъде политиката. Фискалната и монетарната политика трябва да бъдат в една посока, за да има ефект върху инфлацията. Ако продължаваме да се правим, че не разбираме какво трябва да се случи, и да се правим че сме много добри, да увеличаваме минимални заплати, доходи, да запазим помощите за бизнеса без да са целеви и да е ясен какъв е ефектът, в края на краищата ще си стои инфлацията и ще се чудим защо става все по-лошо и по-лошо. Докато напрежението в населението стане такова, че се стигне до социална непоносимост и тогава някой ще трябва да поеме отговорността да прекъсне тази верига. Естествено след това никога няма да бъде избран, защото за да прекъсне веригата ще трябва да вземе много по-силни мерки, отколкото в момента се налагат. Сега ситуацията може да бъде овладяна само със задържане, без да бъдат обновявани доходи, и по този начин да бъдат намалени дефицитите. Това ще даде ефект. Но ако оставим нещата така, ще настъпят структурни изменения и тогава нещата само с номинално задържане на разходите няма да станат.

- Ако бюджетният дефицит е твърде голям, ще има ли негативен ефект за влизането ни в еврозоната?
- В момента подкрепям политиката на Министерството на финансите. От много отдавна министерството не е било толкова адекватно спрямо ситуацията, в която се намираме. Ако погледнем и задържането на разходите и това, че представиха програма при базов бюджет. Ако партиите много държат да вдигат разходите и да се правят на загрижени за хората, ще се стигне до това, че в един момент ще трябва да вдигнем ДДС. Това е възможна игра, когато искаш рязко да охладиш нещата и да вкараш инфлацията в определени граници. Например, ако вдигнем на 24 процента ДДС-то, би било възможно да изпълним критериите за инфлацията за влизане в еврозоната до април. Това би имало и много негативи, би било проблем и за хора и за икономика, но когато правиш някакъв такъв шок той първоначално се абсорбира и след това носи положителни неща. Играта със шоковете в определена ситуация не изглежда лоша, ако преди това не сме правили нищо и сме изостанали много във времето. Самото евро вече е въведено в България. Пише на банкнотите лев, но всъщност е евро, защото левът е вързан за еврото. Голямата дискусия е за присъединяване към институциите на еврозоната, което качва нещата на едно допълнително стъпало. Аз смятам, че правенето на усилия за влизането в еврлозоната си заслужава.

- Как рязкото вдигане на ДДС би укротило инфлацията?
- Това е много ясен механизъм. Първо ще подейства ценово нагоре. Но с еднократен ефект, а след това рязко свива потреблението, което води до намаляване на цените.

- Редица икономисти казват, че при влизането ни в еврозоната решенията на ЕЦБ не винаги ще бъдат добри за България, а допълнителната ликвидност в страната ще доведе до покачване на инфлацията. Основателни ли са тези опасения?
- Никой не може да спре някой да се опасява и да се страхува. А дали е реално или не е, това е друг въпрос. Не смятам, че тези страхове са удачни. Еврото сме го въвели от 2000 г. А това, което ще се въведе, е институционалното присъединяване. По отношение на освобождаването на някакъв ресурс - той ще се върне в банките. Но зависи в какъв момент. След кризата, която се очертава през 2023 г., може да последва момент, в който имаме нужда от импулс за развитие на икономиката и вкарването на допълнителни средства би било изключително добре. Голяма част от задължителните им резерви в БНБ ще бъдат освободени. Това означава повече пари в банковата система и по-голямо кредитиране при по-добри условия. Въпросът е как това ще съвпадне с икономическия цикъл. Това би могло да доведе до по-висока инфлация, ако в момент като този имаме нужда от монетарно и фискално затягане, а се появят повече пари на пазара. Но се очаква да влезем в еврозоната от началото на 2024 г. и тогава може да има нужда от нещо друго.

Еврозоната носи стабилност. Богатите държави в съвременния свят стават по-богати не защото икономическият им растеж е по-добър от другите по време на добрите времена, а защото не пропадат по време на лошите времена. По време на криза взаимната подкрепа между държавите в ЕС им позволява да управляват този цикъл и да не губят толкова много.  Еврозоната гарантира много по-голяма стабилност. Да, има рискове, но не съм видял един формулиран риск, който да не е управляем, ако човек знае какво прави. Ако ни управляват хора, които знаят какво трябва да правят, еврозоната ни дава допълнителни възможности. Може да бъде положителен импулс да надскочиш това, което представляваш.

Нашият гост

Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”. В момента е член на фискалния съвет към парламента - независим орган, който следи подготовката и изпълнението на бюджета, като е коректив на Министерството на финансите и изпълнителната власт.