В парламента предстои гласуване на актуализацията на бюджета за 2022 г., а инфлацията достигна рекордни стойности. С въпроси какви мерки трябваше да залегнат в актуализацията, как трябва да изглежда бюджетът за следващата година и доколко ще нарасне инфлацията се обърнахме към финансиста Любомир Дацов.

- Г-н Дацов, предстои парламентът да гласува актуализацията на бюджета за 2022 г. Смятате ли, че е редно „ковид“ добавката от 60 лв. да влезе в основната пенсия и в рамките на една година да има две промени на пенсиите - от 1 юли и от 1 октомври?
- Въпросът е много по-голям и много по-различен. Въпросът е защо правим всичките тези промени. Ако са включени в програмата за управление, то тогава, макар и не много приемливо, щеше да е обяснимо да бъдат направени. Ако правим актуализация на бюджета, за да борим инфлацията, която се превръща в проблем в момента, е друго. Ако ще измисляме как да подпомогнем различни слоеве от обществото, било то бизнеса или населението, под формата на пенсионерите, във връзка с това, че идват избори, е трето. Въпросът за пенсиите е технически, на който трябва да се отговори след като другите въпроси намерят отговор. Не съм променил позицията си, че тази актуализация от самото начало беше абсолютно излишна и не на мястото си, освен че показва слабост. Защото и политически и икономически правенето на актуализация в средата на годината не е нещо, на което се ръкопляска, а е нещо негативно и се смята за провал на политиката, която се води. От тази гледна точка не разбирам дори политически защо беше внесена тази актуализация, още повече с претенциите за успешна политика, които стоят зад нея. Частично може би щеше да е иновация, ако бяха внесени първоначално заявените мерки за структурни реформи, беше подготвен пакета от такива мерки и в средата на годината с оглед на бързането, предизвикателствата, които има пред икономиката и пред политиката, можеше да бъде намерено някакво извинение. Ако беше заявена мярка за борба с инфлацията, която се превръща в проблем, тогава актуализацията трябваше да съдържа съвсем различни неща. На първо място тази актуализация трябваше да покаже намаляване на дефицита и трябваше да видим по какъв начин да направим тази консолидация на бюджета, от къде да се оптимизират разходите, как да се оптимизират приходите, за какво ще бъдат използвани. Изчисленията показват, че в момента в бюджета трябва да имаме превишение на приходите над разходите. Но с оглед на това, че не е много лесно да преминеш от едно състояние в друго, онова междинно ниво, при което се намира някакъв баланс, е дефицит максимум от един процент от БВП. Тогава когато сложиш на масата мерките, подкрепящи този дефицит да бъде постигнат през тази година, тогава може да се дискутират всички останали неща. Иначе в момента тези мерки изглеждат като обслужващи едни предстоящи избори, един флирт, който трябва да се състои. Актуализацията създава повече проблеми, защото налива вода в мелницата на инфлацията и противоречи на повечето основни принципи при управлението на публичните финанси. Второстепенен или дори третостепенен въпрос е „ковид“ добавката, за която беше ясно, че като бъде дадена няма как да не бъде трансформирана в постоянно действащо нещо. Ако сега не стане, ще стане след няколко месеца, защото няма нито един политик, който да направи нещо друго. Въпросът е как. Например можеше да остане да действа само швейцарското правило, да се намери формула за излизане от ситуацията стъпка по стъпка, така че и макроикономическите параметри да бъдат по-балансирани.

- Следващото правителство, независимо кой ще влезе в него, трябва да работи по съставяне на бюджет за 2023 г. Какви политики трябва да бъдат заложени в бюджета за следващата година?
- В момента имаме една много щекотливая ситуация. Който и да дойде, той трудно ще излезе от тази рамка, която редовното правителство вече наложи. Друг е въпросът към момента, когато ще трябва да се прави новият бюджет, дали ще имаме ново правителство с ясен мандат за управление и управленска програма или ще влезем в нещо подобно на 2021 г., на повтаряне на няколко избора, които доведоха до това, което сега се случи. Тоест да нямаш никаква гъвкавост в бюджета и освен правенето на дефицити нищо друго да не можеш да направиш, защото в тази посока се отиде. Бюджетът има инерция, има технология на правене и като направиш нещо, след това много трудно се обръщат тенденции. Освен това, ако няма стабилност, нито едно правителство няма да рискува да прави правилни неща, защото то трябва да прави значителни структурни реформи. Една от възможностите за следващото правителство е да върне някакъв баланс в бюджетните разходи стъпка по стъпка, за което им трябват три или четири години, защото фиксираш разходи и оставяш инфлацията и нарастването на номиналните разходи да изгори тези дисбаланси в бюджета. Трябва да дойде правителство, което има различна политика, което има малко по-дълъг хоризонт и устойчивост. Всяко друго правителство, в което има заложена някаква нестабилност, съмнявам се да направи промяна. Може да направи значителна промяна само под натиск на външни сили. Например това, че изтича срокът на дерогациите за фискалните правила и, ако не спазва тези правила през следващата година, на България може да бъдат наложени определени наказания и да бъдат блокирани европейски средства. Ако го няма този външен натиск, се съмнявам, особено поради тази обща нестабилност, на която сме свидетели, че някой ще се опита да промени това, което в момента се получи.

- Доколко ще нарасне инфлацията през настоящата година? Доколко инфлацията у нас е привнесена от външни фактори и доколко зависи от причини в България?
- Вижда се средното ниво на инфлация в Европа и при нас. Още повече, че за някои неща няма причина цените да са толкова високи, например в областта на енергетиката. Видимо е, че цените са такива поради пазарен модел, несъвършенство на неща, които се регулират със структурни модели, макар и на европейски ниво. Това с цените на електроенергията е безкрайно обезсърчаващо. Не само за капацитета в рамките на България и на българското правителство, а и на европейските институции. Вижда се, че се получи структурен проблем поради модела на функциониране на системата, включително и заради заблудите на публичната политика. За година и половина, откакто съществува този проблем, можеше по някакъв начин да бъде адресиран, но аз не виждам нещо да е адресирано. Но иначе, в рамките на прогнозите има доста неизвестни. Мисля, че ако бъде одобрена тази актуализация, инфлацията на годишна база в края на периода ще бъде около 21%. Ако не бъде одобрена актуализацията и се устиска бюджетът да харчи малко по-консервативно, въпреки натиска, който ще има от различните слоеве върху управлението за увеличение на разходите, тоест ако има по-балансирана позиция, въпреки всичко може да има по-рано затихваща инфлация, но трябва да има и структурни мерки. Но при всички случаи инфлация ще бъде под 20 процента, по-скоро около 18-19 процента. Но по-важното е, че за следващата година инфлацията ще бъде в рамките на 7-8 процента максимум. Но всичко зависи от това каква политика ще следваме, доколко бюджетните разходи ще бъдат под контрол, доколко ефективно ще се харчи. Към момента нищо розово няма на хоризонта, по скоро старата практика, която въпреки заявките не беше променена от правителството, което си отиде. Нещата, независимо от заявките, не бяха променени, а в някои области не бих казал и че резултатите са по-добри. Ясно е, че при положение, че инфлацията в България е два пъти по-висока от средноевропейската, че приносът ни, ако щете поради политиката на държавата, ако щете заради пазарни несъвършенства и структура на икономиката и регулацията на пазара - половината от инфлацията идва отвън, половината е въпрос на родни причини. Инфлацията е социален феномен. Когато очакваш по-висока инфлация, това се случва. Много важни са посланията, които отправяш, доверието, което генерираш, няма как да има ниска инфлация в ситуация, в която има недоверие и усещане за нестабилност.

- Европейската централна банка вече заяви, че през юли ще вдигне основния си лихвен процент с 0,25%. А до края на годината ще има още едно повишение на основната лихва. Това ще доведе ли до ограничаване на инфлацията в еврозоната и у нас?
- Ясно е, че ще доведе до това, най-малкото защото ще ограничи икономическата активност, от там ще забави и търсенето, макар че повечето финансови министри, включително и в България, развиват теорията, че тази инфлация, която наблюдаваме, е изцяло инфлация на предлагането. Ако това беше така, тогава защо Европейската централна банка предприема мерки, които ще ударят и предлагането, не само търсенето. Защото с вдигането на лихвите ще се намали икономическата активност, гъвкавостта за преструктуриране на икономиките и т. н. Тоест въпросът за източниците на инфлацията и на политиките, които трябва да се следват, е доста комплексен. Мисля, че няма как в момента поради нарушаване на балансите, ние да не си платим за това, което се случваше през последните няколко години. Защото един от големите проблеми е, че за мерки, които бяха изначално правилни, като антиковид мерки и подпомагането, отклоненията, които се получиха бяха толкова големи, че сега ще има да плащаме много висока цена през инфлацията и намаляването на растежа вследствие на вдигането на лихвите от ЕЦБ. И размерът е важен, но и таймингът е важен, тоест продължителността на действието на мерките. Има мерки, които са наследство от ковид пандемията и продължават да действат. И размерът и продължителността на мерките излязоха от рамките на нормалното и представляват съществен проблем.

- Много икономисти вече говорят, че страната ни може да влезе в стагфлация. Какво означава това и този сценарий реалистичен ли е?
- Не мисля, че ще влезем в стагфлация и дори, ако влезем, ще бъде за кратко. Стагфлацията е ситуация на отрицателен растеж при висока инфлация. |Поради това, че голяма част от инфлацията е инфлация на предлагането, тоест енергийни цени, тъй като Русия е основен доставчик на газ, всичко това води до недостиг на предлагането и от там имаме този шок. Това, че нещата започнаха една година по-рано в сектора на енергетиката, показва грешка на европейските политики, а войната в Украйна просто е добавка. Имаме да си пренаписваме домашното, вътрешните уроци, не толкова влиянието на руско-украинския конфликт. Така че, въпросът за стагфлацията опира и до това доколко правителствата ще се решат на някои по-значими реформи. Въпреки рекламата и обвързването на Плана за възстановяване и устойчивост с задължителни реформи в страните членки, в повечето имитацията на реформи е като в България - незначителни промени, които не водят до нещо съществено, по скоро, за да бъдат получени парите, промени в един или два закона. Не мисля, че ще се стигне до нещо чак толкова страшно като отрицателен растеж, но естествено не можем да знаем какво ще се случи в Украйна. Ще бъде намален растежът, но ще остане положителен както в еврозоната, така и в България. Европейската централна банка реагира със значително закъснение спрямо Федералния резерв на САЩ, макар че и той закъсня, но поне си призна грешките. ЕЦБ дори това не прави, не си признава грешките, реагира със закъснение и това се случва, защото тя беше част от грешките на правителствата и беше съучастник в това, което се случи. И в момента няма значително фискално пространство, за да бъдат променени нещата без да бъдат предизвикани други значими проблеми. Говорим за държавите, които имат прекалено високо ниво на дълга и увеличаването на лихвите би предизвикало трусове при взимането на заеми за финансиране. Като например при една Италия трябва да се отиде на рязко свиване на дефицита, което ще предизвика социални проблеми, блокиране на финансови системи, защото там разходите трябва да бъдат намалени, а приходите да бъдат увеличени общо с 6-7 процента от БВП което не е толкова лесно и изисква орязване на социални помощи, промяна на данъчната система. Нещата са прекалено комплексни, за да мислим, че биха могли да се случат. Първо политиците не биха ги направили, второ хората в Италия са консервативни, знаят че някои неща не са добре, но не подкрепят правилните мерки.

- Вече бившето правителство на Кирил Петков дойде с обещания за реформи. Реално има ли направени някакви реформи?
- Затруднявам се да кажа някаква съществена реформа. За съжаление някои неща по-скоро останаха на приказки. Казвам за съжаление, защото има много неща, които трябваше да бъдат направени, но не бяха направени от това правителство. Правилното говорене за по-голяма ефективност, за реформи и оптимизация на административната система, подобряване работата на различните сектори, това са неща, от които имаме нужда. Но в образованието, освен едно противоречиво решение за университетите, не се случи нищо съществено. В здравеопазването нещата продължават отрицателния се ход, а там дори няма идея какво може да се прави. В останалите системи, в които също се очакваше, че ще се направи някаква реформа, някакви съществени резултати трудно могат да бъдат посочени.

Нашият гост
Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”. В момента е член на фискалния съвет към парламента - независим орган, който следи подготовката и изпълнението на бюджета, като е коректив на Министерството на финансите и изпълнителната власт.