Министърът на финансите Асен Василев представи проект на бюджета за 2022 г. В него е заложен значителен бюджетен дефицит, увеличение на акцизите, на минималния и максималния осигурителен доход. Планирано е нарастване на социалните плащания. С въпроси как оценява заложените политики в бюджета за 2022 г. се обърнахме към финансиста Любомир Дацов.

- Г-н Дацов, в представения от министъра на финансите Асен Василев проект на бюджет за 2022 г. е заложен значителен бюджетен дефицит от 4,1% от Брутния вътрешен продукт на страната. Смятате ли, че това е правилен подход?
- Това е големият въпрос. Предложената в бюджета политика, модел на растеж, обвързване на макроикономическите параметри са противоречащи си. Теорията за икономическия цикъл казва, че по време на растеж, особено когато имаш висок растеж над 4%, е нормално бюджетът да бъде балансиран или да има излишък. Ако погледнем макроикономическите параметри, независимо от ковида и различните дисбаланси по сектори, като цяло икономиката ни се развива доста добре. Няма как да се говори за икономическа криза, при тези значителни ръстове на икономиката. Това потвърждават и данните за безработицата, заетостта. В много случаи сме на границата на проблем с работната ръка, особено на квалифицираната. Виждаме това в натиска на работните заплати. Едновременно с това имаме и доста висока инфлация. Правилото в тази ситуация, е че трябва да увеличиш предлагането и да ограничиш търсенето, да намериш баланс от мерки. Преведено на обикновен език това означава, че трябва да имаш доста консервативен бюджет, като дефицитът трябва да е по-малък от пред­ходната година. Трябва да покажеш затягане на фискалната политика, консолидация. На фона на всички макроикономически съображения и реална обстановка правителството предлага доста разхлабен бюджет с дефицит, който на начислена база по европейските стандарти ще бъде над 5,5% от Брутния Вътрешен Продукт.

- Големият бюджетен дефицит и високата инфлация може ли да ни попречат за влизане в ервозоната от началото на 2024 г.?
- Правителството е сглобило някакъв сценарий, играе ва банк, при който теоретично ползите от ускоряването на икономическия растеж ще бъдат повече от негативите и дисбалансите които се получават. Теоретично има някакъв шанс да се получи. Но дискутираме възможността България да се окаже в състояние на процедура по свръхдефицит, дори и след като вземем предвид дерогацията на правилата за 2022 г., но останалите години също са на значителен дефицит, като се залага замразяване на текущите разходи. Честно казано не мисля, че текущите разходи ще останат такива, нито че капиталовите разходи ще бъдат толкова големи, колкото са заложени, но формално на „книга“ залагаме нарушение на правилата. Не е стабилност на бюджета да правиш дефицити в добри времена.

- Може ли да се каже, че предложеният бюджет за 2022 г. води към повишаване на данъците през следващите години?
- Ако бюджетът се реализира в представения вид, може да се каже, че има опасност да доведе до нещо такова. Заемите обикновено се предпочитат от политиците защото прехвърлят проблемите в бъдещето, когато те могат и да не са на власт. За тригодишната бюджетна прогноза 2022-2024 г. само заложеният бюджетен дефицит ще доведе до допълнителен дълг от около 10% от БВП, освен, ако не се приватизира нещо. Което означава, че ако сега дългът е около 25-26 процента от БВП, ще се доближим до границата на 40 процента от БВП. Това е близо 40% реално нарастване на дълга, което е шоково и не се е случвало много отдавна. Ако България сега няма проблеми да взима дълг от международните пазари, в един момент това скокообразно нарастване на дълга за три години ще доведе до това, че ще започнат да ни гледат с други очи. Цената на дълга, на средствата, които можем да вземем като финансиране, рязко ще нарасне. Това ще доведе до момент, когато правителството ще бъде изправено пред необходимостта да балансира нещата, и ще бъде изправено пред необходимостта да вдигне данъците.

Повечето от фискалните правила с предложената тригодишна бюджетна прогноза са нарушени. Рано или късно от Европейската комисия ще кажат, че така не може и може и да влезем в процедура за свръх дефицит. Което ще доведе до това, че тази политика, която се предлага в момента, ще трябва да бъде коригирана. Един по-балансиран подход в тази посока, особено с идеята за капиталовото бюджетиране, според мен, би бил по-добър и по-реалистичен. И всичко това заради някакви неща, които като цели са по-скоро пожелателни, отколкото реалистични.

- Какво имате предвид?
- Много от заложените в бюджета цели, политически, икономически и социални, са много амбициозни, но няма реално обяснение как ще бъдат постигнати. Бюджета си има своята логика, ограничения на ресурси, като голяма система е силно инерционен. Нещата трудно се обръщат, нужна е дълга и последователна работа за да се променят връзките в системата. Може да погледнем назад във времето. Имаше и предишни правителства, всъщност всичките правителства от 1997 г. насам отделяха внимание на капиталовите програми. Правителството на Борисов беше доста по агресивно, подчертаваше непрекъснато, че това им е приоритет и полагаха доста усилия в тази област. И въпреки всичко усвояването на капиталовите разходи, които залагаха, беше обикновено на 60-80 процента. А средното ниво на тези разходи през годините беше около 4 млрд. лева. Най-високите разходи бяха през 2019 г. от 7,6 млрд., но знаем колко от тях отидоха в сметка „Чужди средства“. Това показва, че самата система така е настроена, че няма капацитет в областта на публичните финанси и в строителните фирми да усвоят нещо повече, или поне текущата конфигурация не позволява.
Според мен, това може да стане само, ако бъде привлечен външен ресурс, включително хора. Или пък да бъде стартирано публично-частно партньорство, но такива намерения няма отбелязани. Така или иначе ресурсните ограничения си стоят.

- Как оценявате заявките на правителството за изграждане на инфраструктурни обекти?
- По самата капиталова програма възникват много въпроси. Един от най-големите недостатъци досега беше самото планиране и съмненията за ефективността на тези разходи, за начина на изпълнение на самите обекти. Не виждаме някаква формула или стъпки как това ще бъде променено. А въпросът за ефективността на публичните разходи е основен. Няма ангажимент кога ще бъде направено капиталовото бюджетиране, кога ще бъде прието, кога ще бъде вкарано в закон. Не е ясно тази капиталова програма само в главата на хората, готвили бюджета, ли е или вече е разписана. Ако е разписана, как са селектирани приоритетите, как са били избрани областите, в които да се интервенира. Как са селектирани и оценени самите проекти, за да бъдат избрани. Целият този процес трябва да бъде изминат. С оглед на времето, за което беше съставен този бюджет, е ясно, че няма как да съществува разписана капиталова програма. А след като не съществува, означава, че всичко това е едно пожелание или е в насипно състояние, което ме кара да мисля, че едва ли може да бъде реализирано по начина, по който е предвиден. Идеята за инвестиции в кратък период, в голям обем, които рязко да подобрят състоянието на инфраструктурата и да решат базовите проблеми с нея, не е лоша, но според мен това е нереалистично.

- Колко са заложените капиталови разходи в проекта на бюджет за 2022 г.?
- За трите години в периода 2022-2024 г. капиталовите разходи са заложени на приблизително 8 млрд., 11 млрд. и 12 млрд. лв. Идеята е около 31 млрд. лв. да бъдат инвестирани за три години. При положение, че за последните десет години, ако махнем „иновативните“ схеми, средно на година са усвоявани около 4 млрд. лв., лесно можете да сметнете приблизителната сума за периода. Всъщност точната сума е 49,210 млрд. лв. общо.

- Инфлацията достигна рекордни стойности. Подготвеният бюджет за 2022 г. ще помогне ли за укротяване на инфлацията или допълнително ще допринесе за покачване на цените?
- Няма как да имаш експанзия на бюджета и да укротяваш инфлацията. Ако някой е измислил начин, наливайки бензин да потуши огъня, сигурно и увеличавайки бюджетните разходи и правейки дефицит, ще укроти инфлацията. При инфлацията и при някои други процеси, управленското майсторство е да не допуснеш това да се случи, да се появят диспропорции в икономиката, защото инфлацията е дисбаланс. Управлявайки така, че да не допускаш дисбаланси, след това няма нужда да правиш някакви екстремни мерки, защото тези мерки обикновено не са популярни, не се харесват на политиците и те ги взимат с нежелание. Същото е и в случая. Цялата тази политика на „даване“ в повечето сфери води до обратното - до подпомагане на инфлацията. В тази ситуация, ако искаш да провеждаш политика на борба с инфлацията, няма друг начин, освен да свиеш дефицита, да правиш антициклична политика, независимо, че много от причините за инфлацията са външни фактори.

- Планирано е увеличение на минималния и максималния осигурителен доход. Това ще увеличи разходите на бизнеса за осигуровки. От 1 юли ще бъдат увеличени и акцизите за цигарите. Това само опит за увеличаване на приходите в бюджета ли е или се търси и някаква по-голяма справедливост при облагането?
- За осигуровките е по-скоро попълване на бюджетните приходи и малко популизъм, аз лично не бих го направил, но е въпрос на политическо решение. Но при акциза на цигарите ситуацията е различна. Считам, че това е едно добро и правилно стратегическо решение. Така или иначе акцизите предстои да бъдат повишени. В момента се работи по нова директива за акцизите, ясно е че ще бъдат повишени минималните ставки. Т. е. средата, в която оперираме, ще се промени. Другото нещо, което се видя в кризата, е че правителството беше с вързани ръце, защото нямаше никаква възможност за маневреност в данъчната политика в областта на акцизите. Защото когато си на минималните ставки на почти всички акцизи, няма как да играеш с тях. Разумната политика за в бъдеще в рамките на акцизите, и то не само за цигарите, е те да бъдат повишени. Но тъй като обстановката с горивата в момента е проблемна, едва ли сега е моментът за това, но в един по нататъшен момент ще трябва да се помисли и там за вдигане на ставката. Да, няма да е много приятно за потребителите, но ако има хоризонт и предвидимост и да кажем акцизът се променя с инфлацията, това не би било значителен проблем, но би било стъпка в правилната посока. Повишаването на акциза за цигарите от една страна осигурява средства за правителството, а от друга страна се постигат чисто здравни аспекти на политиката. През последните години са видими резултатите от прилагане на комбинираната политика на забрана на рекламите, повишаване на цените на акцизните продукти, промяната в културата на поведение на потребителите. Така че, политиката в акцизите я приветствам и смятам, че е действително балансирано решение и проява на визия, която работи добре за всички, въпреки че води до вдигане на цените. Защото това може да стане на стъпки и пазарът може да се адаптира.

- Реалистично ли е да бъде постигнат заложеният в бюджета икономически ръст от 4,8%?
- Ситуацията продължава да има доста неизвестни. От една страна, ако се реализира този бюджет в представения вид, особено в капиталовата програма, дори може да е повече икономическият ръст. Импулсът, който минава през бюджета заради увеличението на разходите, добавя приблизително поне 2,3-2,5 процента икономически растеж. Само публичните инвестиции, ако се реализират, ще генерират около 15-20 хиляди нови работни места. От друга страна високата инфлация, ниските чужди инвестиции, поне през тази година, може да доведе до значителна промяна в нагласите на домакинствата и да промени тренда на потребление, да го забави. Така че от една страна, ако се реализира макроикономическият сценарий на правителството, отговорът е „да“, това е реалистично, въпрос на дали хората ще повярват в това което се предлага.