Актуализацията на бюджета трябва да бъде внесена с проекта на Закон за бюджета за следващата година. Това казва пред „Труд“ финансистът Любомир Дацов, който е и бивш заместник-министър на финансите. „Когато ние бяхме в Министерството на финансите, винаги сме избягвали да правим актуализация до последна възможност, защото това не говори добре първо за бюджета, дава лоши сигнали, и второ - не говори добре за уменията на едно правителство да управлява“, обяснява Дацов. Според него в обществото се генерират големи очаквания, което се дължи на говоренето на политиците. Но някой трябва да си носи отговорността за това, че е говорил и е породил очаквания, а пък реалностите са в друга посока, категоричен е финансистът.

- Г-н Дацов, служебното правителство казва, че е необходима спешна актуализация на бюджета. Какво е вашето мнение?
- Въпросът е малко по-комплексен. Моят съвет е тази актуализация да бъде внесена с проекта на Закон за бюджета за следващата година. Друг е въпросът, че министърът на финансите най-добре знае къде го стискат нещата. От гледна точка на пари в бюджета - има достатъчно средства. Дали законът позволява да има гъвкавост на прехвърляне и преструктуриране, ако зададете така въпросът, отговорът е да. Никой до момента не предрече промените в макрорамката у нас - имам предвид икономистите, които правим такива прогнози. Всички, които оценявахме икономическата ситуация, бяхме консервативни. Това, което наблюдаваме, е коренно променена ситуация от преди 4-5 месеца, когато бяха последните макроикономически прогнози. Очакванията за икономически растеж бяха за анемично възстановяване през тази година. А виждаме, че в момента за второто тримесечие сме имали растеж от 10%.

- На какво се дължи той?
- Нещо което е традиционно - когато има много голям спад и стагниране на икономиката и на обществения живот, както беше през миналата година заради ковид, при едно възстановяване - растежът се случва много бързо. Това е принципът на махалото, когато го натегнете много на едната страна, то се връща с много голяма сила в обратната посока. В случая много важен е и психологическият момент, за пръв път имаме пандемия, на която трябва да реагираме. Хората се радват на свободата и момента без да мислят какво се случва. Това възстановяване е естествено, а размерът на ръста на икономиката се дължи на оценката на затваряне при модела на поведение. Както виждаме голяма част от този ръст се дължи на увеличение на потреблението - хората в следствие на затварянето потребяват много повече, чувствайки се на свобода.

- Това значи ли, че има пари в бюджета, за да не е нужна неговата актуализация?
- Ако погледнете данните, виждате, че приходите в бюджета абсолютно съответстват на този сценарий. Възстановяването на приходите започна още през март. Както казват икономистите - моделът на възстановяване на икономиката е благоприятен за данъчните приходи, т. нар. богат модел на възстановяването, когато то е следствие на потреблението на домакинствата, каквото е в момента. Тогава приходите, които постъпват, са дори с по-голям процент отколкото ръста на БВП. Другият модел е, когато ръстът е базиран на износ и на инвестиции. Това е по-лошият вариант за бюджета, в кавички естествено, защото всеки един вариант, базиран на приход, е благоприятен за икономиката.

- В свое изказване посочвате, че първо трябва да се направи оптимизация на държавните разходи.
- Актуализацията, освен базирана на икономически или други причини, е и въпрос на политическа целесъобразност. Ние не знаем точно министърът на финансите или премиерът къде го стиска. Когато ние бяхме в Министерството на финансите винаги сме избягвали да правим актуализация до последна възможност, защото това не говори добре първо за бюджета, дава лоши сигнали и второ - не говори добре за уменията на едно правителство да управлява. От моя гледна точка има големи възможности за преструктуриране на разходите - има резерви в заплатите, в управлението, а огромните са в капиталовите разходи, макар че нещата там трябва да бъдат погледнати по-задълбочено. Под една трета е усвояването на инвестиционните проекти. Ако приемем, че до края на годината средствата, които ще се похарчат, ще са две трети, то показва, че ще има големи спестявания в капиталовите разходи. Според мен депутатите в Народното събрание трябва да поискат задължително оценка на капиталовата програма, за да се види докъде са стигнали проектите. По моя оценка близо 1 милиард лева има само в тази позиция за спестяване. Аз не бих залагал на този сценарий, че няма да има пари за здравеопазването или за подпомагане на бизнеса. Средствата, нужни за двата компонента, са под 600 -700 млн. лева. Само около 2 млрд. лева са гласувани в този бюджет за гъвкавост.

- Какво ще се случи с бюджета до края на годината, ако се приемат предлаганите промени?
- Голямото предизвикателство пред бюджета и тази актуализация са ефектите, които оказват върху бюджета през следващите 2-3 години. Независимо, че в момента ЕК има дерогация на фискалните правила, които ще важат през следващата година, никой не е отменил разумният тип поведение. Икономиката в момента, ако се приемат новите прогнози, показват, че бюджетът трябва вече да не бъде на дефицит, а на превишение - на излишък. Ако сложим разходите, които са еднократни заради кризата, се получава, че бюджетът трябва да бъде в балансирана ситуация. Тоест трябва да е близо до нулата, хайде приемаме концепцията за широко балансиран бюджет. Тази година, за да няма значителни сътресения, все пак повече от 1% дефицит не трябва да има. За следващата година важи същото. Въпросът за създаване на публични буфери е актуален и сега. За следващата година фискалната цел пак ще изисква 1% или 2% дефицит. Пак трябва да има предвидени средства за реакция, но няма как да продължим да бъдем на голям дефицит, както досега се говореше. Следващата година една голяма част от допълнителните приходи ще трябва да бъдат спестени и задържани, с оглед намаляването на дефицита. 2023 г. фискалните правила ще важат и ако ние не направим бавно и постепенно необходимите изменения и структурни промени в бюджета, ще имаме един проблем - свиването на разходите или увеличаването на приходите трябва да бъде в много голям размер. Такъв импулс в икономиката е практически невъзможен. Тоест трябва да се мисли в по-дълъг хоризонт, извън текущата политическа нестабилност и пристрастия. В крайна сметка бюджетът е една голяма машина и си има собствена логика и не го интересува вълненията, които съществуват в едно общество.

- Да, но има определени очаквания от обществото.
- В обществото се генерират големи очаквания, което се дължи на говоренето на политиците. Ясно е, че някой трябва да си носи отговорността за това, че е говорил и е породил очаквания, а пък реалностите са в друга посока. И друго нещо пропускаме - влизат новите оперативни програми за средствата от ЕС, така дискутираният план за развитие и възстановяване. Само че той има фискално отражение. Не малко поради огромните средства, които теоретично могат да дойдат, защото между възможността да вземеш едно нещо и да го направиш разликата е огромна. Това обаче означава, че ние ще имаме постоянен натиск за увеличаване на публичния сектор, експанзия на държавните разходи в тази посока. Служебното правителство не би трябвало да внася този план, това трябва да направи редовно правителство. Първо защото служебното правителство няма политическа оторизация - то е назначено от президента временно. Ангажиментите за реформи са политически ангажименти и за тях трябва партия, за която да се гласува на изборите. Още повече, че ако не изпълняваш тези ангажименти, една голяма част от средствата могат да бъдат спрени. И например неспазването на фискалните правила, може да доведе до спирането на тези средствата. Тоест, ако България 2023 година не мисли как да влезе във фискалните рамки, които тогава ще се налагат, може да стане така, че европейските пари да се окажат нещо нереално и без принос за икономиката.

- Едно от оправданията за исканата актуализация от служебното правителство е повишаването на пенсиите от 1 октомври. Нужно ли е да се прави това сега?
- Това не е икономически въпрос. Спрямо 2019 г. номинално пенсиите са нараснали с близо 36%. Това са данните, ако сравните средната пенсия, която се получава от предстоящата актуализация, спрямо средната за 2019 г. В същото време икономиката с благоприятната оценка да кажем приблизително 9-10% е изменението на БВП спрямо миналата година. Натрупаното изменение спрямо 2019 г. ще е от порядъка на 7-8%. Поради продължаващата политика на правителството за по-бърза актуализация на пенсиите, се получава, че ние имаме силно изпреварващ ръст на тези доходи. Тук говорим като икономисти, не като политици. Не говорим за справедливост - това са понятия, които са абсолютно различни от темата. Защото не трябва да бъдат смесвани. От друга гледна тока нищо не налага актуализацията на пенсиите - да те са безобразно ниски, но те са ниски по друга причина и натягането на ситуацията и създаването на риск за пенсионния фонд, особено в ситуацията в момента, според мен е ненужно. Още, когато ГЕРБ въведе добавката от 50 лева, беше ясно, че това представлява риск за пенсионната системата и няма да се намери политик, който да отмени добавката.

- Казахте риск за пенсионната система - тоест да се увеличи дефицитът в НОИ?
- По принцип, не трябва да има откъсване на едни доходи от това, което се произвежда. Защото пенсиите са най-обикновена математика. Има известни възможности за маневриране, но в края на краищата това не променя коренно ситуацията. А тя е свързана с демографията. При изплащането на пенсиите при този тип система, която е в България, когато трима работещи издържат един пенсионер, тогава съотношението заплата/пенсия може да стигне до 75%. Когато имаме двама работещи, които издържат един пенсионер, съотношението е 50-60%. В нашия случай, когато един работещ издържа един пенсионер, това съотношение не може да бъде повече от 40% и отивайки нагоре, то става неустойчиво, защото единственият начин да промениш това съотношение е като преразпределяш - взимаш от данъците и вкарваш в пенсионния фонд. Затова казвам, че голямата математика не може да се промени, ако не се промени броят на работещите хора, тоест демографията. Играта със социалните очаквания не е продуктивна. Още повече, че развитието на икономиката не говори за такава нужда от актуализация.

- А има ли нужда от подпомагане на бизнесите. Здравните власти говорят за четвърта вълна на коронавирус, как ще се отрази на икономиката?
- Според мен такива вълни може да има теоретично още няколко. Затварянето и отварянето на бизнеси е въпрос на политика. Видя се, че намирането на тънкия баланс между мерки и работеща икономика е по-добрият вариант. Смятам, че трябва да се избягва прекаленото затваряне- така или иначе имаме и нова ситуация - ваксинацията, която трябва да доведе до малко ограничения за икономиката, а от там и до по-малко компенсации. Така или иначе вече втора година сме в такива условия. Системата за компенсации работи, когато е краткосрочна. Тоест целта u е да направи мост между два момента. Това вече се превръща не в момента ситуация, а в постоянно действаща. Когато нещо стане постоянно, няма как държавата постоянно да изважда и да компенсира някого заради това, че има пандемия. Ние вече имаме структурни проб­леми в икономиката, променен тип икономика, нови условия за правене на бизнес и той в крайна сметка трябва да се пригоди. В целия свят кризата изгори ненужните депа, обикновено кризите затова се появяват. Така този бизнес, който не става, той си заминава. Смятам, че държавата трябва да придвижи и моделира процеса към нов тип икономика. Това, че има ковид стимулира въвеждането на определени процеси - нов тип технологии, нов тип модели на управление на системите. И който умее да се възползва повече от това, той ще е големият печеливш.

- Каква е вашата прогноза за икономическия растеж за тази година?
- Засега нещата изглеждат обещаващи. За тази година прогнозата ми е за растеж над 4,5%, което ще бъде на-добрият растеж от последните 10-12 години. Това предполага и различен тип политика.

Нашият гост
Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”. В момента е член на фискалния съвет към парламента - независим орган, който следи подготовката и изпълнението на бюджета, като е коректив на Министерството на финансите и изпълнителната власт.