Финансистът Любомир Дацов пред „Труд“: Кризата показа кой от бизнеса няма принос към държавата

Снимка: Ивелин Солаков

Колкото и да е парадоксално, поради липсата на инвестиции, отражението на кризата е значително по-малко, в сравнение с други европейски държави

През март месец ще се навърши една година, откакто и България влезе в кошмара на пандемичното торнадо. Само за дни цели сектори спряха да функционират, отношенията на хората се промениха, хиляди загинаха, светът е различен, България - също. Все пак нашата страна по тинейджърски обърна гръб на практиките на сериозните здравни системи по света и не последва техния пример за брутални ограничения и жестоки карантини. У нас на практика всичко е възможно. И все пак, последствията са жестоки. Как се справя икономиката ни и какво следва? Добра тема за добър икономист, какъвто е нашият гост - Любомир Дацов.

- Изглежда България има най-либералния антиепидемичен режим в Европа и няма кой знае каква разлика в последиците в чисто здравен аспект. Как обаче се справя страната ни чисто икономически в тази ситуация, господин Дацов?
- Всичко зависи от гледната точка и как мерите икономиката, с какво я сравнявате. От гледна точка на „простия“ Брутен вътрешен продукт (БВП), данните действително са малко по-добри, отколкото на други държави. Но това, което се наблюдава, особено покрай примера с ваксините, е една картина, която представлява странна амалгама от абсурдни противоречия и нелогични взаимоотношения между нереформирана държава, странно работеща администрация и свободолюбив народ, от която България е между първите пет справящи се с икономиката държави. Поне от гледна точка на спада. Но това са особености на икономиката на всяка европейска държава. Има две страни, които имат така наречения double-digit, каквато е Испания. В случая разликите между страните до голяма степен се дължи на структурата на икономиките, а не толкова на политики на правителствата. Така че в случая можем да кажем, че числата са за статистиката, а стеченията на обстоятелствата са работили в наша полза.

- А ако погледнем извън статистиката, каква картина се очертава?
- Ако погледнем тази картина извън тези оптимистични цифри, това е една от най-острите кризи, която сме изпитвали досега. Много е важно е да се знае откъде идва този икономически шок и какво е общото състояние на страните около нас. През 2009-а около 20% от БВП, под формата на външни инвестиции, се „изпариха“ за една нощ и тогава последиците върху бюджета бяха значително по-остри, защото цялото външно търсене и предлагане изчезна за една нощ, плюс инвестициите, които бяха в основата на финансирането на икономиката. Колкото и да е парадоксално, днес поради липсата на инвестиции, отражението на кризата е значително по-малко.

- Може ли да се каже, че заради липсата на инвестиции, няма и шок?
- Може, но няма да е изцяло истина. Да, това е едно от обясненията, но освен липсата на инвестиции, имаме цели сектори, които са обърнати към себе си, ние нямаме големи предприятия. А по-малките предприятия ги прави по-гъвкави и лесно се адаптират към промените. Ако погледнете цялата икономика на България, водещите фирми - независимо дали са десет или двайсет - са фирми, които работят или за бюджета, тоест бизнесът им е свързан с обществените поръчки, или имат бизнес, който е свързан с лиценз и контрол от държавата.

- Кои са те?
- Говоря за всичко, което е на лиценз, на разрешителен режим и така нататък. Третият вид фирми, които са сред най-големите работодатели, и това са най-големите чужди инвестиции, са големи хранителни вериги, които доминират на пазара. Това е много интересна структура, от гледна точка на бизнеса. Може би това, че гръбнакът на икономиката са фирми, които правят бизнес от десет до сто милиона, които попадат в класификацията на предприятия от средно до малък бизнес, в тази ситуация позволи да имаме достатъчна гъвкавост в икономиката и относителна адаптивност.

- За какво друго ни отвори очите тази криза?
- За много неща. Видя се например, че туризмът, който е много, много важен, но понеже през годините не си е плащал данъците и видимо стои в сивия сектор, огромният спад и почти затварянето му, не даде кой знае колко отражение върху данните нито за бюджета, нито за икономиката. Това е една голяма въпросителна, когато говорим за успехите на държавата. Кризата показа много неща и едно от тях е, че продължават да функционират бизнеси и хора, които най-общо казано нямат принос към държавата. И това дали те работят или не, дали страдат или не, това не се отразява на официалните данни, защото те не се отчитат.

- Има ли други сектори, които се открояват в сиво?
- Има и те са известни. Търговията, особено на дребно - в голяма степен, селското стопанство - в известна степен. Оборотите там не са много ясни и не е ясен какъв точно е приносът им към бюджета. Видяхте, че ресторантите затвориха, но чисто статистически това не се отрази на резултата на държавата. А би трябвало да е обратното. Поради естеството и структурата на икономиката, тези сектори би трябвало да имат значително влияние върху общия резултат. Например поне едни десет процента, поне. Общата картина изглежда добра, но ако се вгледаме в детайлите, въпросите става много повече от отговорите.

- Кой е най-щекотливият въпрос, който вие бихте задали?
- Интересно. Ако трябва да свържем този въпрос с изборите...

- Редно е.
- ... Редно е. Първо, искам да кажа, че за разлика от повечето хора, аз смятам, че политиците са по-добрата част от обществото. Харесвани или не харесвани, политиците са много точна снимка на състоянието на обществото и на хората - как изглеждат. Само че са по-добре облечени и по-добре образовани.

- Защо смятате така?
- Защото, ако погледнете как израстват политиците, ще откриете много закономерности и логика. През Народното събрание през годините са минали не повече от 4-5 хиляди души, повечето от които имат качества и образование, за да са там.

Във всяка една община има по няколко водещи фамилии. Ще видите, че всички локални лидери са били ухажвани през годините от не една или две политически партии и са били на позиции на регионално или национално ниво и накрая влизат в парламента. Няма как тези хора, които са били уважавани професионалисти, уважавани хора в обществото, след като станат депутати изведнъж да станат лоши.

- Парламентът е сред най-неодобряваните институции у нас.
- Според мен - незаслужено. Състоянието на парламента и нефункционирането му до голяма степен е функция на други процеси, а не директно на него. В крайна сметка представителството там е било най-доброто възможно с оглед на снимката в България. Ако погледнете политическите партии доста точно напипват пулсацията на времето, интересите, онова което се търси и онова, което трябва да бъде предоставено. Ако направите един анализ на политически програми, на изказвания, на пиар-подходи и поведение, ще видите, че българският политик - независимо дали е харесван или не - е рационален. Той дава това, което се търси от народа.

Големият проблем на тези избори е свързан с базовите ценности - каква държава искаме да имаме и накъде ще вървим. А това са политически критерии. Другото е по-маловажно. Когато я нямаш стабилна основа, насока, посока, която да следваш, надстройката няма как да е стабилна и добра.

- Кое не функционира?
- Тази криза например показа, че здравеопазването е в тотален разгром. Нищо не е на мястото си, нищо не работи както трябва. Дори, ако щете, фактът, че повечето от водещите лекари се изживяват като икономисти и статистици, а не като лекари е достатъчен. В двайсет и първи век е неприемливо всичките мерки на правителството да са насочени да пазят капацитета на системата, вместо да пазят хората. Системата, независимо дали става дума за здравна или друга система, трябва да е направена така, че да функционира стабилно, когато има нужда от нея, а това обикновено са кризите, като днешната. Ако ти стоиш като човек, който си плаща данъците за определени услуги и си на втора линия, защото някой трябва пази капацитета на системата, тогава си задаваш въпроси като „За какво ти е министър, за какво ти е система, за какво са ти болници, ако ти не можеш да ги ползваш, ако те не могат да ти помогнат?“. По време на криза, се виждат много ясно слабите места и проблемите на системите. Видя се какво е качеството на публичните услуги.

Ние като държава нямаме нормални социални услуги, които биха ни спасили в такива времена, за да няма натиск върху бюджета. Ако погледнете, в момента основният натиск върху бюджета идва точно от социалния сектор. В България масата от хора е оставена сама да се справя с живота, защото трудно срещат адекватна подкрепа.

- Това не са ли двустранни отношения - хора-държава?
- Да, ако отношението на хората към държавата беше различно, щяхме да имаме и различна държава. В крайна сметка политиците са тези, които се адаптират към общественото мнение, а не обратното. Много често страхът от негативна реакция спира толкова важни реформи в публичния сектор.

- Какво не е направено в държавата конкретно?
- България до 2007-а беше различна. Тя имаше цел - пълноправно членство в Европейския съюз и поради това имаше енергия и воля за реформи, имаше дух. След 2007-а духовете се успокоиха и почти няма реформа, която да е довършена. Имаме претопляне на манджата. Много неща, които са заложени още преди 2007-а днес се представят като откритие на днешната власт.

- Например?
- Например програмното бюджетиране... понеже е в моята сфера.

- Какво представлява то?
- Най-общо казано да знаеш какво правиш или за какво плащаш пари. В Министерство на финансите имахме един любим пример как трябва да бъде променено мисленето. Примерът е от Холандия, която днес вече е Нидерландия. Те имаха една програма, която се наричаше „Сухи крака“.

- Звучи интересно.
- Да, но още по-интересно е в детайлите и изводите. Нещата, които се правят в тази програма и те са комплексни. Поради климата, поради ландшафта и много други обстоятелства, на хората трябва да им бъдат осигурени условия, за да могат краката им да бъдат сухи. Което като погледнете в детайли означава много неща. За целта са нужни хубави и качествени тротоари, хубави спирки за публичния транспорт. Означава, че трябва да имаш стандарт на живот, който ти позволява да си купуваш качествени обувки. Означава околна среда, означава изграждане на диги (в техния случай), означава отводняване, означава грижа за домакинствата, за дома, инфраструктурата, която ги обслужва. Разликата е огромна, тя е културна. Ето това е програмно бюджетиране.

- Вие, като заместник министър на финансите в продължение на осем години, не сте ли опитвали да направите това нещо?
- Да. Преди години се надскочих в мечтите си, дърпах и ръководих този процес на програмно бюджетиране. Полезното за държавата е да направиш нещо, което е съобразено с времето, а не да го надскочиш. Надявам се някои неща, бавно започнати, да продължат да се развиват и да бъде подпомагани и насърчавани. Макар че моето желание е те да се случват по-бързо, защото изглежда времето много бързо минава и човек оценява, колко пагубно е едно забавяне за него и за всички около него.

Нашият гост
Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е „Планиране и прогнозиране на икономическите системи“ в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите „Сакскобургготски“ и „Станишев“. В момента е член на фискалния съвет към парламента - независим орган, който следи подготовката и изпълнението на бюджета, като е коректив на Министерството на финансите и изпълнителната власт.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта