Управляващите подготвят антиинфлационни мерки. Част от тях предвиждат увеличение на пенсиите, отстъпка от цената за 50 литра бензин или дизел. С въпроси дали всичко това ще доведе до справяне с високата инфлация, защо въобще се стигна дотук и какви реформи трябва да се направят в страната се обърнахме към финансиста Любомир Дацов.

- Г-н Дацов, правилна ли е политиката на правителството да се увеличават разходите в условията на сегашната висока инфлация?
- Не искам да давам оценки. Борбата с инфлацията е класическа. Няма много възможности, няма много теории какво се разбира под антиинфлационна политика. Извън бюджета, извън публичния сектор, има редица неща, които могат да бъдат направени от правителството. Но по отношение на бюджета тази политика се свежда до най-общо казано консолидация на бюджета. Тоест максимално спестяване на инфлационния данък, на инфлационните приходи, които идват в бюджета в резултат на доста по-високата инфлация. Майсторството е да балансираш, така че едновременно с това да не удариш, да не потиснеш прекалено икономическия растеж. Но той така или иначе ще бъде ударен вследствие на свиването на потреблението на хората от по-високите цени и инфлацията, която идва. Така че, кой знае какво няма какво да бъде направено. Свиването на бюджетния дефицит, в случая балансирането му, се постига с увеличаване на приходи плюс намаляване на разходи. Което ще рече, че много внимателно трябва да се процедира, ако се пипат данъци. Ако се пипа нещо в данъците, трябва да бъде това, което има директен ефект върху инфлацията, временно е и може да бъде контролирано. Странни са идеите да правиш антиинфлационна политика със свиване на ДДС, което да стимулира допълнително потреблението. Това противоречи на всякакъв разум. А разходната политика е резултативна величина. След като имаш допълнителни проходи и балансираш бюджета, тогава можеш да си позволиш да насочиш парите към подпомагане на бизнеса, което да се направи в случая, и компенсиране на най-слабите социални слоеве от обществото. Така звучи горе-долу политиката, която трябва да се прави антиинфлационно в краткосрочен аспект.

- А какво трябва да бъде направено в дългосрочен план?
- В дългосрочен аспект трябва да бъдат адресирани структурните проблеми, защото обикновено инфлацията се дължи на неразумна монетарна политика, която в случая е на централните банки. От една година имаме ясни признаци на инфлация и Европейската централна банка нищо не прави по въпроса. Това е част от политическата компенсация за предозираните политики през последните години. Но по-важното в случая е как се адресират структурните предизвикателства, какво се прави с бизнеса, каква структурна политика прави държавата, какво променят в регулативните политики. Но тъй като сме в Европейския съюз, част от регулативните политики са на европейско ниво. Така че правителството, ако има яснота и знае какво да направи, трябва да адресира проблемите с една по-дългосрочна визия. И това е нещо, което трябва много ясно да се каже, защото всъщност е дори по-важно от краткосрочните мерки. Дългосрочната визия дава стабилност на бюджета и ориентира хората какво да правят, тя им дава увереност. Което пък допълнително ще намали инфлацията, защото когато хората имат ясен хоризонт, и това е едно от важните неща, всъщност реагират по друг начин. Не помпат инфлацията, не се държат все едно, че няма утре. Така че, необходима е комбинация от специфични мерки, малко психология и внушение. Защото инфлацията е и социален феномен. Когато хората очакват да има по-голяма инфлация, това ще се случи. Това са базови уроци, които се учат във всеки университет. Така че, на тази база, всеки един може да прецени, като сложим това като една матрица, какви са мерките, колко ще бъдат ефективни и дали са адекватни и отговарят на това, което се заявява, че се цели да бъде решено, тоест проблемите с инфлацията.

- Оказва се, че планираното увеличение на пенсиите само допълнително ще напомпа инфлацията?
- Ако не бъде търсено балансиране на бюджетния дефицит, естествено че това ще се случи. Не може да увеличиш дела на пенсиите в брутния вътрешен продукт на страната, да вкараш допълнителен ресурс за харчене и да очакваш да има положителен резултат. За съжаление инфлацията е като горски пожар и той трябва да вземе своето. Това, което можеш да направиш като пламне гората, е да ограничиш периметъра. Всеки, който се е занимавал с това, знае как се прави. При инфлацията е абсолютно същото. На труден горски терен нищо не можеш да направиш, освен да ограничиш щетите. И за съжаление, ако взимаш адекватни мерки, ще минимизираш щетите. Но не можеш да ги избегнеш. Всеки, който се опитва да прави нещо обратно на това нещо, всъщност ще добави щети. И негативите ще бъдат по-дълги и по-големи.

- Това означава ли, че актуализацията на бюджета още повече ще напомпа инфлацията, защото на всеки три месеца се правят промени и не се знае какво следва?
- От добрите практики в бюджетирането в такива условия се знае, че актуализациите не трябва да бъдат автоматични и трябва да бъдат отложени във времето. Ако погледнем заявените намерения на управляващите, те не отговарят и на тези принципи. Видимо е, че няма готовност със структурни мерки, с програми, които да променят и реализират обещаното. Видимо е, че няма готовност. Нито е обсъждано, нито в обществото има някаква подготовка за някакви реформи. След като няма да се правят такива реформи, трудно виждам смисъл в това да има актуализация на бюджета. Ако правителството беше изпълнило обещанията и са готови със структурни реформи и с програмата си за управление, тогава може би щяхме да намерим някакъв смисъл. Макар че щеше да бъде странно защо не може да се изчака три месеца и есента да бъде внесен редовният бюджет и с него да започне реализацията на реформите. Най-малкото ще трябва да се отдели един резерв за тези реформи, да се сметне стойността им, защото обикновено правенето на реформи, оптимизацията на администрацията, подобряването на системите, също изисква разходи. Но аз силно се съмнявам, че има някаква готовност в тази сфера или поне нито едно министерство не е седнало и не е заявило такава готовност и не е излъчило някакви сигнали. Така че, аз лично не очаквам нищо повече освен някакви количествени мерки като опит за показване, че се реагира на предизвикателствата, които съществуват в икономиката. Но всичко това няма да реши проблема с инфлацията. Няма да реши и другите по-важни проблеми, защото едно от важните неща е икономическият растеж. Много хора се опитват да кажат, че инфлация е имало и преди, през 2007-2008 година. Но първо не беше такава и второ, произходът на онази инфлация беше заради големите чужди инвестиции, които влизаха в държавата. Тогава имаше много висок икономически растеж. Растежът беше почти аналогичен на инфлацията, дори много често я превишаваше. Само през 2007 и 2008 година инфлацията беше по-висока от растежа, който пак беше 6-7 процента. А през предишните години растежът беше значително по-висок от инфлацията. Тогава съвпаднаха няколко неща, горивата поскъпнаха, петролът отиде по-високо от сегашните цени. Но в България имаше прегряване на икономиката, защото за първи път имаше толкова огромни инвестиции в държавата вследствие на направените реформи преди това. Така че ситуацията не е аналогична с тогава. Сегашната инфлация идва не вследствие на неща, които са се случили в България, но и българските власти реагират, според мен, по неподходящия начин.

- В началото на годината имаше доста амбициозен план за капиталови разходи, за инвестиции в пътища, а вече мина почти половината от годината. Изпълняват ли се тези планове?
- Като се погледне изпълнението на бюджета лесно може да се види какво е направено. Има две съществени неща, които трябва да бъдат направени и са в градината на Министерството на финансите, в тяхната собствена къща. Първо политиката на устойчивост на бюджета беше нарушена. От много години това, което държеше икономиката на повърхността, независимо колко ефективни и неефективни бяха действията на властите, беше, че бюджетът беше котва. Ние за първи път имаме заявена политика, нищо че изпълнението е малко различно от заявената политика, която обръща тази тенденция – експанзия на разходите, помпане на отделни сфери. Това никога не е работило. Но ни лишава и от единствената котва, която работеше. Още по-голямо предизвикателство, след като няма стабилна котва на макроикономическо ниво, е да се опиташ да направиш нещо на микро ниво, което ще рече да рестартираш реформите по отношение на ефективността на разходите. Програмното бюджетиране е голямото предизвикателство. Необходима е реформа на капиталовото бюджетиране, въвеждането на нови модели, нови практики. Ако беше внесен бюджетът с капиталов списък с проекти, тоест не беше само една сума, записана на хартия, а зад нея стоеше нещо реално, сега щеше да е много по-лесно. Защото всеки журналист можеше да хване този списък и да каже, господин министър, който отговаря за съответните проекти, дайте да видим какво сте направили за изминалите месеци, докъде сте стигнали, какво е изпълнението. А в момента, след като нямаш представа каква е капиталовата програма, трудно е да очакваш нещо различно или по-ново. 

- От страна на управляващите имаше много обещания за подобряване на средата за правене на бизнес, за намаляване на регулаторните режими. Реално има ли някаква промяна?
- Това е едно от нещата, които трябва да бъдат прегледани, ако знаеш какво искаш. Част от регулаторните режими са част от общи практики на европейско ниво. Факт е, че след кризата през 2009 г. във финансовия сектор влязоха страшно много регулации. Нормално е някой, който отговаря за това, предполагам че министерството на иновациите и растежа или пък министерството на икономиката, трябва да е отговорно да стартира такава процедура за намаляване на административната тежест. Има стъпки, които да проучиш, да видиш тежестта, да предложиш мерки. Част от регулаторните режими са на европейски ниво, но останалите са на национално. Трябва да се види какво да се направи, къде най-много стяга „чепика“. Факт е например, че България има едно от най-добрите данъчни законодателства, но едновременно с това една от най-големите административни тежести върху бизнеса, малкия и средния преди всичко, не става въпрос за големия. Процедурите са такива, че изискват наемане на допълнителни хора, плащане на различни такси, подаването на една справка отнема не знам колко си време, проверяват те не знам колко си пъти за едно и също различни институции. Ето тези неща трябва да бъдат проверени и променени, за да не бъдат България заедно с Чехия двете държави с най-висока административна тежест върху малкия и средния бизнес. Правило е, че през първата година едно правителство прави реформи, след това влиза в поредица от избори и никъде нищо не пипа. Така че, часовникът тиктака още някой и друг ден и всъщност едва ли след това ще можем да очакваме нещо реално да се случи като структурна реформа, като реформа, която засяга интереси и предизвиква напрежение. Нека да видим какво ще се случи, дано в скоро време да ни изненадат управляващите.

- Тази несигурност каква ще бъде цената на тока, цената на газа, как се отразява на чуждите инвестиции?
- Цената на тока и на горивата е общоевропейски проблем. Както на останалите държави в Европа, така се отразява и на нас. Ние сме в много странна ситуация. Самата война в Украйна има своето въздействие, но големите проблеми са от реакцията на правителствата на държавите. Някой трябва да се замисли, че някои неща преминават в степен на наказване на гражданите в собствената държава заради това, че има война между Русия и Украйна. Защото отражението на повечето мерки е обърнато и срещу хората в европейските държави. Тоест, добре е да има солидарност, но трябва да се започне да се търси баланс и правителствата, включително и Европейската комисия, ще трябва да предлагат решения, които да решават тези проблеми. Ясно е на какво са инструмент решенията на европейско ниво и санкциите срещу Русия, но когато това нещо няма развитие или очакваме ефектите в светлото бъдеще, това започва да кара много хора да са скептични, защото европейците губят доходите си, губят стандарта на живота си. Не става въпрос само за България. Това е европейски проблем и този проблем трябва да бъде адресиран, той не може да стои така, независимо от огромните неизвестности. 

Нашият гост
Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”. В момента е член на Фискалния съвет към парламента - независим орган, който следи подготовката и изпълнението на бюджета, като е коректив на Министерството на финансите и изпълнителната власт.