Бившият зам.-енергиен министър от ИТН Пламен Данаилов предупреди, че държавата ни се намира в ситуация, в която трябва да се оптимизират разходи. Лошата фискална политика през последните 2 години може да доведе до повишаване на данъците, отбелязва финансистът. Разговаряме с него за предизвикателствата, които стоят пред България през 2023 година и може ли страната ни да спре да тегли нови и нови дългове.

- Инфлацията става постоянна тема за финансистите, господин Данаилов, но в същото време парламентът ще сложи таван на цената за бизнеса от 200 лв./MWh и това поставя въпроса няма ли мярката да допринесе към инфлацията?
- Всяка държавна намеса в икономиката, особено свързана с ценова регулация, повишава риска от инфлация. Това е просто икономическо правило, което се учи още в първи курс в икономическите университети. Много е важно да се проследи първо мярката, която беше 250/100 и не доведе до никаква енергийна ефективност, не доведе до това самите компании да проявяват загриженост относно начина, по който харчат електроенергията и да се стремят към енергийна независимост. Особено за големите компании, мярката, която беше приета за изграждането на фотоволтаични централи за собствени нужди, без тежката административна процедура, не доведе до желания ефект, защото всички се успокоиха, че ще получават тази компенсация. Това е проблем, а от друга страна - много е важно откъде ще бъдат осигурени парите за тази мярка, защото 200 лв./MWh е много под себестойността, която Българският енергиен холдинг (БЕХ) произвежда в целия си микс от предприятия, свързани с производството на електроенергия. Цената, която дружествата плащат общо в БЕХ, за да произведат и продадат 1 MWh електроенергия, е много над 200 лева. И БЕХ това не може да си го позволи да го плаща.

- Откъде ще дойдат тогава парите за „плащане на сметката“?
- Tова е важно да се разбере, защото Европейската комисия задължи страните членки да облагат приходите над 180 евро/MWh. А до 200 лева/MWh? Това значи да се плаща от държавния бюджет, ако не се осигури от другаде, но не виждам откъде.

- С нови заеми?
- Към момента - да, с нови заеми. Или да не се изпълняват капиталовите разходи, което пък е изключително грешно. Капиталовите разходи, които правителството трябва да прави са именно тези, които създават за частния сектор условия за развитие. Това са големите инфраструктурни проекти, провеждането на реформи в самата администрация, капиталовите разходи са насочени към подобряване на цялостното ни благосъстояние. А ние пестим точно от тези разходи, за да не излиза голям дефицит в бюджета. Но това е грешна политика. За да получиш, първо трябва да дадеш.

- И още един пример, но по отношение на газа - големи клиенти на „Булгаргаз“ изказаха притеснения от предложения им нов договор за 2023 година. В него премията на дружеството се повишава в пъти - от 40 стотинки на 12,70 лева. Какво ще е отражението върху крайните цени на продукция, която въпросните компании произвеждат?
- Освен тази промяна, в договорите има други нови клаузи, като take or pay - вземи или плати. Това също създава допълнителна несигурност и разбира се, всеки един предприемач прехвърля тази несигурност в допълнителни цени върху продукта си, а и върху крайните продукти за нас, хората.

- Разминахме ли се с газов дефицит или „ценовите фойерверки” предстоят?
- Освен азерският газ, който е с прогнозируема цена и количества, за останалата част все още нямаме сигурност как и откъде ще бъдат доставени количествата, както и на какви цени ще бъдат доставени. Надявам се колегите от „Булгаргаз“ и от Министерството на енергетиката да полагат усилия в тази посока, за да може да се успокои бизнесът, а от там и обществото - откъде ще има газ и на каква цена ще бъде. В момента цената е ниска поради две причини - поради топлия октомври и поради топлото начало на ноември. Газ за отопление в Европа не се използва. От друга страна намаля и консумацията на газ за индустриалното производство, а освен това и газовите хранилища в ЕС са запълнени средно на 95 процента и цената към момента това е причината за намалението на цената. Един друг международен фактор е намаленото потребление на LNG в Китай. През зимата ще се увеличи консумацията на природен газ за отопление. В Китай вероятно ще увеличат производството си и това ще доведе до увеличаване на цената на природния газ. Освен това основните количества природен газ, които се нагнетяваха през летните месеци, бяха на високите цени от май, юни и юли. Когато този газ започне да се черпи от хранилищата и да се използва, той сам по себе си ще повиши крайната цена за потребителите. Това повишение ще го наблюдаваме през следващите месеци и според мен още през декември тенденцията ще се обърне.

- Влиза ли България в дългова спирала и защо правителството на „Промяната“, от което бяхте част и Вие, позволи с лека ръка да се трупат дефицити? Още през 2021 г. имаше сигнали, че след коронакризата икономиката на ЕС е нестабилна, а Федералният резерв на САЩ индикираше, че ще има промяна в лихвите?
- Замислих се, че минаха три години от първия случай на COVID-19, обявен в Китай. Оттогава условията за икономиката в света и в България драстично се промениха. Такива рекордни стимули за икономиката не са се случвали никога, дори след Втората световна война. Говоря като съпоставими, а не в абсолютно стойност и числа. Да, ИТН беше част от отва правителство, но една от причините ИТН да се оттегли беше именно начинът, по който се управляваха финансите на държавата. Ако се продължи по този начин - с популистки решения, защото слушам как ще се увеличават парите за всякакви плащания, по-вероятно е да влезем в дългова спирала. Надявам се разумът да наддаелее да се върнем към финансовата стабилност, каквато имаше в България в предходни години. Важно е да се знае, че ако до преди няколко години нищо не струваше да вземеш дълг, защото лихвата по държавните заеми беше много под 1 процент, то в момента не е така. Само за сравнение, последният път, когато държавата взе дълг, лихвата беше 5,5 процента. Малко преди това, когато се яви на международните пазари, за да вземе 2,5 млрд. евро, лихвата беше над 3,5 процента. Ако за следващата година ни предстои нов дълг от 15 млрд. лева, а за следващите 3 години още около 50 млрд. лева нов дълг, то с тези нови лихви ще ни струва по 2,5 - 3 млрд. лева за година под формата на лихвени плащания. Това за България са изключително много пари. Ако влезем в риториката на „Продължаваме промяната“, с тези средства може да се строят по половин магистрала на година.

- От министерството на финансите отказват да внесат проект за бюджет за 2023 година, за да не се случи предизборно наддаване. Толкова ли са недисциплинирани партиите в парламента, че се налага служебен министър да им казва „без повече заигравки“ с финансите на държавата?
- Ако партиите не сформират ясно мнозинство с приоритети, то тезата на служебния министър на финансите е правилна. Ако отиваме към избори през февруари-март догодина, то партиите ще използват момента да се надцакват. Умишлено използвам точно тази дума, защото политиците ще искат да се покажат в бяло на своите избиратели, колко много са направили за тях. А в крайна сметка тези пари ще ги платим всички, включително и нашите деца, защото нали разбирате, че само 50 млрд. лева нови дългове ще ги плащаме няколко поколения. Най-накрая бюджетът на държавата е основния закон на държавата, който показва каква ще е политиката през следващите години. А служебно правителство няма пред себе си хоризонт за действие 2-3 години напред, за да задава развитието на държавата. Тук искам да припомня, че точно Корнелия Нинова предупреждаваше преди два-три месеца служебното правителство да не вкарва бюджет, а сега настоява точно обратното.

- Председателят на бюджетната комисия в 48-ото НС доц. Петър Чобанов наскоро призова да се откажем от „икономиката на разхищението“. Как финансистите виждате подобни стъпки, когато не сте пред включени камери, когато не сте с партийни значки на реверите?
- Ние трябва да се върнем към фискалната дисциплина и стабилност. Не трябва да харчим много повече, отколкото изкарваме. Това е като при нас, хората - ако харчим повече, отколкото изкарваме, ще трябва да вземаме заеми от приятели, колеги, от банки. Затова и правителството не трябва да го прави, защото ако тази икономика на разхищението продължи, то правителството има един много интересен и крайно неприятен начин да финансира тези разхитителни мерки и това се нарича повишаване на данъци. За да не стигнем до момента, в който правителството ще трябва да вкарва в Народното събрание закони за повишаване към данъците, ще трябва да се върнем към дисциплината, която имаше в управлението на финансите.

- Ако влезем в сценарий за повишаване на данъци, откъде ще се започне според Вас - с повишение на преките, или с повишението на косвените данъци?
- Едно от предимствата на данъчната система в България беше, че тя е сравнително проста за разбиране и за администриране. За съжаление през последните две години данъчната система започна да се усложнява откъм косвените данъци, за да могат да се прилагат различни диференцирани ставки по ДДС. Косвените данъци са данъци за потреблението. Като се повишат, те би трябвало да намалят потреблението, а теоретично биха могли да намалят и инфлацията. Но ако сме в предизборна обстановка, никой няма да предприеме подобна стъпка. Повишаването на преките данъци крие рискове те да бъдат крити и фирмите да тръгнат към счетоводни маневри, а при повишаване на преките данъци за гражданите има опасност от негативен ефект. Затова ми се струва, че никой не иска да влиза в този сценарий, но ако се наложи, то първо ще се работи с повишаване на косвените данъци, а след това и с преките.

- Какво следва? Как разчитате работния анализ на БНБ за еврото, който от „Възраждане“ и БСП огласиха и определиха като знак за риск от влизането ни в еврозоната през 2024 г.? Ако трябва сега Вие да решавате датата 1 януари 2024 година за замяна на лева с евро, ще сложите ли подписа си под такова решение? 
- Самото влизане в еврозоната не крие рискове. Крие рискове влизането в момента заради тежките бюрократични решения и бавния начин на вземането им в Европейската централна банка (ЕЦБ) и в самия Европейски съюз. Начинът, по който те функционират в момента не предполага да стимулират стопанската инициатива и икономически ръст. Това е рискът. И ако допълнително има проблеми в самата еврозона, то те ще засегнат и България. Рисковете са в начина, по който се управлява. Друг момент, на който трябва да се даде ясен отговор е, какво се случва с резервите, които са значителни и които са натрупани в БНБ. Каква част от тях ще отидат в ЕЦБ и как те ще бъдат управлявани, каква част от тях ще бъдат на разположение на правителството и как то ще ги управлява. Следващият важен въпрос е гуверньорът на БНБ, който и да е той, колко ще се чува неговата дума в ЕЦБ. Каква позиция той ще може да защитава и доколко ще бъде силен неговия глас. Ние трябва да получим отговор на тези въпроси преди да се вземе рационално решение. Затова е важен и анализът, който БНБ трябва да представи, но не в работен, а в завършен, цялостен вариант. Що се отнася до датата 1 януари 2024 година, към момента това решение изглежда емоционално, тоест политическо, а не рационално. Обикновено, когато едно решение е емоционално, то не води до добри резултати. За да е рационално решение, трябва включително да получим отговор на въпроса защо Полша, Унгария, Чехия и Румъния не бързат с приемането на еврото и от друга страна защо Балтийските държави и Хърватска бързаха с въвеждането му. Как се е отразило приемането на еврото в прибайтийските страни, какъв е анализът за Хърватска, защо в Загреб бързат с въвеждането на еврото от 1 януари 2023 година и какъв е анализът на Вишеградската четворка и Румъния от друга страна.

- Продължавате ли с ИТН? Продължавате ли с политиката?
- Аз съм член на ИТН. По отношение на политиката - винаги съм се интересувал от политика и вярвам, че дори човек да не се интересува от политика, политиката се интересува от него. А под каква форма ще участвам, това зависи от много събития. Със сигурност мога да кажа, че ще продължа да следя отблизо икономическите процеси и да имам мнение по тях.

Нашият гост
Пламен Данаилов е роден на 22 април 1980 година в София. Завършил е УНСС с магистърска степен по финанси и счетоводство. Има над 20 г. опит на висши управленски длъжности в големи международни компании. Бил е народен представител от “Има такъв народ”. В последното редовно правителство е зам.-министър на енергетиката. Владее английски език. Семеен с три деца.