Бюджетът за 2021 г. вече е внесен в парламента и предстои окончателното му гласуване. В него са заложени редица мерки, които правителството смята да предприеме за смекчаване на удара на Covid и възстановяване на икономиката. С въпроси добри ли са планираните мерки и какво още може да бъде направено, се обърнахме към финансиста Румен Гълъбинов.

- Предстои приемането на бюджета за 2021 г. в парламента. Правилна ли е според Вас политиката за увеличаване на социалните разходи - за пенсии, безработица, за помощи за всички деца, без значение какъв е доходът на родителите и т. н.?
- Бюджетът за 2021 г. е бюджет на една много трудна година за всички, в която обаче се залага да започне възстановяване на БВП. Имайте предвид, че всяко планиране на бюджет`2021 е предпоследно и може да се наложи актуализация във всеки един момент. Смятам, че е правилна политиката за увеличаване на минималната пенсия с 50 лв., тъй като пенсионерите са една много голяма и важна група, която може да допринесе за увеличаване на вътрешното потребление. Предстои увеличението и на минималната заплата с 40 лв. Това също е положителна социална политика, но е добре да върви заедно с въвеждането на необлагаем минимум. България е единствената държава в ЕС, която няма необлагаем минимум в подоходното облагане. В бюджета трябва да се предвиди запазване на плоския данък от 10%, но да се въведе и необлагаем минимум, който да е около минималната заплата. По този начин хората с ниски доходи ще получат допълнителна сума от около 80-100 лв., които ще отидат за потребление.

- Предприемат ли подобни мерки за увеличаване на социалните разходи страните от Западна Европа и САЩ? 
- Правителствата по целия свят усилват действията си по отношение справянето с икономическата ситуация в техните страни. Европа и държавите членски работят заедно за укрепване на своите социални системи, но и насочват своите действия към смекчаване на социално-икономическите последици и подпомагане на работната ръка. В САЩ приеха спасителен план за 2 трлн. долара с цел намаляване на щетите и подпомагане на икономиката. Например повечето американци получават месечна помощ в размер на 1200 долара. Парично обезщетение получават малкият, средният и големият бизнес, както и всички хора, загубили работата си през последните месеци. Финансова помощ получават и болниците. В този ред на мисли мерките са сходни, тъй като приоритетите на всички държави са еднотипни, а именно съхранение на икономиката.

- Мярката 60/40 помогна на много фирми през настоящата година. Според Вас трябва ли да бъде продължено прилагането u през 2021 г.?
- Това е изключително важна програма за бизнеса, която трябва да продължи и през следващата година, както и да се разшири нейният обхват, за да могат повече фирми да се възползват. По този начин ще предотвратим фалити на много компании в различни сектори. Добре е мярката да се продължи до средата на 2021 г., с възможност да бъде разширена в различни по-засегнати сектори до 70/30, 80/20. Очаквам икономиката на България да се свие през следващите месеци и трябва отговорно да помислим по какъв начин да спасим голяма част от засегнатите бизнеси. Много работници, заети по програмите за летния туризъм, бяха освободени наскоро. В други години те си намираха работа в хотелите и заведенията на зимните курорти. В момента върху тях също тегне неизвестност. Очаквам да се отворят още разходи по линия на социални програми, за компенсиране на бизнеса и запазване на работни места. Решение е да си подсигурим финансиране от фондовете на ЕС.

- Намалението на ДДС за ресторантите правилен подход ли е за подкрепа на бранша в настоящата криза? 
- Възобновяването на случаите на Covid-19 и последващото забавяне на бизнес дейностите вече започнаха. А невъзможността за удържане на вируса подчертава ясната възможност за вторични трусове. Отново развлекателната индустрия и ресторантите ще бъдат засегнати и поради тази причина са необходими данъчни стимули и финансова подкрепа за бизнеса. Намаляването на ДДС е една добра мярка за първите най-засегнати сектори в началото на Covid кризата, а именно ресторантите. Тук е добре да отбележим, че е необходимо това намаление на ДДС на 9% да бъде приложено и за храните в магазините. Смятам дори, че това трябваше да бъде първата стъпка. Разбира се, очаквам впоследствие тази мярка да даде добри резултати.

- Последните официални прогнози на всички международни финансови институции са за ръст на икономиката през последното тримесечие на настоящата и през 2021 г. Тези прогнози трябва ли да бъда ревизирани на фона на новите мерки срещу разпространението на Covid-19? 
- Напоследък Covid-19 бързо се разпространи в България, като повлече след себе си неочаквани и непредвидими икономически и социални последствия. Прогнозите на ЕК и БНБ за свиване на българската икономика с повече от 5% за 2020 г. отразяват факта, че пандемията все още не е под контрол. Упоритостта на Covid кризата е една от причините за понижените прогнози. Хората ще трябва да продължат със социалното дистанциране за по-дълго, а допълнителните разходи за компаниите ще са по-високи заради новите практики за безопасност и хигиена. Ако прогнозите излязат верни, то вероятно ще има нужда от още повече финансова помощ през бюджета. Ние вече сме ударени с втората вълна през тази есен, а в исторически план втората вълна на пандемия често е по-лоша от първата. Оптимизмът по отношение на ваксината е висок, но вероятно ваксина няма да е налице масово поне до средата на 2021 г., което неминуемо ще доведе до неблагоприятни икономически последици. Има два сценария за икономиката ни през следващите шест месеца, като БВП може отново да се свлече през четвъртото тримесечие на 2020 г. Пазарът на труда е първото място, на което трябва да се обърне внимание за индикатор в реално време за бъдеща рецесия или двойна рецесия.

Нарастването на равнището на безработица може да сигнализира, че темпът на икономически растеж отслабва. В момента страната ни изпитва икономически загуби от намаления износ и ниското ниво на инвестиции. В глобален мащаб инвестиционната среда се различава драстично в сравнение с минали периоди. При наличие на свободен паричен ресурс се наблюдава процес на въздържане от поемане на инвеститорски риск, предвид неизвестността от развитие на коронавирусната криза. Към третото тримесечие на тази година се отчита спад от 65% на средствата, които изпращат българите, работещи в чужбина, в сравнение със същия период на миналата година, а тези пари съставляват съществен дял за поддържане нивото на потребление. За да се минимизират негативните последици от втората вълна на кризата, предизвикана от корона вируса, трябва да продължим с мерките за подкрепа на икономиката и на гражданите. В заключение, икономическият растеж ще се определи от фискалната политика в България през следващите няколко години.

- Ако възстановяването на икономиката е във W-образна форма колко време ще бъди нужно, за да достигнем състоянието отпреди пандемията?
- Считам, че кризата в България все още не е проявила пълните си последици и не може да се изключи възможността за повторен спад, като например вторична рецесия, особено с оглед на равнището на безработицата. Не бихме могли да бъдем категорични за времеви диапазон за възстановяване на икономиката, тъй като когато икономиката излезе от рецесия и икономическият растеж започне възходящо, но скоро отново изпада във фаза на рецесия, тя преминава през двойна рецесия. Нарича се W-образна рецесия, тъй като графиката на растеж на икономиката, преминава през двойно потапяне. Показател за двойна рецесия е, когато растежът на брутния вътрешен продукт отново се понижи до отрицателен след кратък положителен растеж. Публичните ни финанси също са засегнати сериозно от рецесията, като се очаква бюджетният дефицит да се повиши през тази и следващата година. Сегашната рецесия с двойно потапяне е причинена от влошаването на ситуацията с Covid-19 и ще включва продължителна безработица и нисък БВП. Ниските лихвени проценти могат да помогнат на икономиката да избегне двойната рецесия, но е малко вероятно да насърчат пълно възстановяване. Възможно е продължително забавяне на производството на стоки и услуги, което води до подновени съкращения на работни места и съкращения на инвестициите от предишния спад. Двойното потапяне е много лош сценарий за икономиката и може да доведе до трайна депресия. Едва от следващата година ще е възможно възстановяване, но в рамките само на следващите две години ние може би няма да успеем да възстановим нивата на икономически растеж от 2019 г. Възможен е лек икономически растеж през 2021 г., който до голяма степен ще се определя от фискалната политика в България. Тъй като ограниченията, свързани с Covid-19, се засилват, очаквам икономиката на България да се свие отново през последното тримесечие на 2020 г. Поради кризата инвестиционната среда се различава значително и положението вече се влошава с оглед на предвижданото второ задълбочаване. Връзката между случаите на Covid-19 и ефективността на икономиката е много важна и пътят на икономиката ни ще зависи значително от хода на вируса.

- Има ли полза от отрицателните лихви на Европейската централна банка? Според мен те стимулират предимно предлагането на пазара и самите капиталови пазари, а реално в момента има криза на търсенето.
- Фискалните стимули са от първостепенно значение за подпомагане на икономическото ни възстановяване. Само ниски лихви не са достатъчни, ако икономиката ни не успее да се възстанови от пандемията, или ако са необходими повече стимули. Дискусионен е въпросът дали крайният резултат ще генерира ползи за възстановяването ни. Повечето банки са против ново намаление на лихвите от ЕЦБ. Допълнително намаляване на лихвите от страна на ЕЦБ рискува да доведе до сериозни странични ефекти, като същевременно би имало спорно позитивно влияние за икономиките на Еврозоната. Намираме се в ситуация на тестване и очаквам всички мерки, които се взимат в Европа и света от правителства и финансови институции, да дадат резултат през следващите години. Дали те са донесли позитиви или повече загуби ще разберем в последствие.

- Какви други мерки е добре да предприеме правителството за справяне с кризата?
- Правителството е поставено пред изключително големи предизвикателства, с които е необходимо да се справи през следващите месеци. Според мен, има три направления върху които трябва да бъде съсредоточен фокусът на управляващите. Първото е съкращаване на разходите за държавна администрация. Не е тайна, че държавната администрация в България е голяма и много от услугите могат да бъдат извършвани онлайн, чрез дигитализация, което би спестило бюрокрация, загуба на време за гражданите, както и финансов ресурс за заплати. Второто направление е намаляване на данъците. Например чрез намаление на подоходния данък за едноличните търговци от 15% на 10%, да се продължи реформата в посока намаляване и диференциране на ДДС за храни в магазина, а не само в заведенията, както и за лекарства. Също така увеличение на прага за регистрация по ДДС от 50 хил. на 100 хил. лв. годишен оборот и възможност за плащане на патентен данък вместо ДДС. Фокус трябва да бъде и увеличаването на събирането на данъци от сивата икономика. Третото направление е намаляване на равнището на безработица. Необходимо е да се изготви стратегически план с бързи мерки по социално икономическото възстановяване и задържане на работната сила в страната. Биха могли да се изготвят по-конкретни програми за борба с бедността и социалните неравенства. Обезпечаване на доходите, градящи се върху осигуряването на основен финансов минимум за всички (минимална часова ставка, минимална надница, минимална заплата). Да се наблегне на равенството между половете, което е водещ принцип в социалните държави. Процентът на женската заетост на трудовия пазар е висок, поради което повечето семейства са с по два дохода.

Нашият гост
Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.- председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в Управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.