Основен риск за публичните финанси е приемането на бюджет за 2023 г.

Изхарчването на 6,5 млрд. лв. през 2022 г. ще струва на българските данъкоплатци почти 2 млрд. лв. през следващите 12 години

Ситуацията през 2023 г. ще бъде по-лоша

Често се излага тезата, че при нисък дял на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт държавата трябва да увеличи дълга си, за да финансира инвестиции, които да увеличат потенциала за икономически растеж и след това - когато икономиката се развие - изплащането на този дълг би било лесно. На пръв поглед има логика от подобно действие, тъй като то е честа практика и в частния сектор. Наличието на добра идея се финансира с привлечен капитал (поради липсата на собствен за предприемача) и в резултат от такава инвестиция се създава допълнителна стойност и полезност за всички.

Механичното пренасяне от частния в публичния сектор обаче не е коректно. В частния сектор и ползите, и разходите са за един субект (разбира се ползи има и за неговите контрагенти, но те няма да бъдат обхванати от тези размисли).

В публичния сектор обаче разходите се разпределят сред нетните данъкоплатци, които са голям брой и нямат единен представител, който да защитава интересите им. Те са представени от политическите партии, но това не означава, че интересът на всички е защитен и то в еднаква степен. Ползите обикновено също не се отнасят до цялото общество, а до определени групи от него, дори когато става въпрос за обекти с национално значение. Самият процес на изграждане също е свързан с получаване на ползи за определени бизнеси спрямо конкурентите им. В крайна сметка в резултат от такава инвестиция разходите се понасят от едни субекти, а ползите могат да бъдат за съвсем различни. От това следва обаче, че държавният дълг за едните носи разходи, докато за другите - ползи. По този начин той съвсем не е неутрална политика, както изглежда на пръв поглед.

Друг много съществен проблем с дълговото финансиране е неговата цена. Да вземем за пример реализираните заеми от страна на българските правителства от началото на 2022 г. до 5 октомври включително. Тоест всъщност не са обхванати всички заеми, тъй като до края на годината ще бъдат взети допълнителни. Става въпрос за общо 7 емисии на вътрешния пазар и една емисия от 2 транша на международните капиталови пазари. Общата набрана сума до посочената дата по този начин леко превишава 6,5 млрд. лв. Среднопретеглената доходност за инвеститорите (цена на финансиране) по всички емисии е приблизително 3,5% годишно. Наглед това не е висок процент, но всъщност общите разходи за обслужване на дълга, емитиран само през 2022 г., са огромни. Причината за това е, че става въпрос за емисии с различен срок до падежа, като най-дългият от тях е 12 години.

Разходите за обслужване на тези задължения в рамките на посочения 12-годишен период възлизат на над 1 921 млн. лв.! Тук се включват както разходите за лихвените плащания, така и разликата между номиналната стойност на облигациите и действително полученото от държавата финансиране. Тоест получаването и изхарчването на 6,5 млрд. лв. през 2022 г. ще струва на българските данъкоплатци почти 2 млрд. лв. през следващите 12 години. (Интересно е ако данъкоплатците са наясно с тези данни дали биха подкрепили подобна политика. Твърде често се оказва, че дори хора, които професионално се занимават с тази тематика, не си дават сметка какви мащаби на разходите се достигат и колко средства биха могли да се спестят или да се насочат към други цели при по-благоразумна политика).

Това е сметката, която ще плати българският народ само за 1 година безотговорна фискална политика. За съжаление обаче ситуацията през следващата година (и а тези след нея, ако не се вземат адекватни мерки) ще бъде още по-лоша. Тоест сметката за 2023 г. далеч ще надхвърли тези 2 млрд. лв., защото от една страна ще бъде необходимо значително по-голямо финансиране (повече заеми) заради очаквания по-голям дефицит, при по-високи лихвени проценти заради затягането на паричната политика от всички големи централни банки и повишения суверенен риск на българската държава.

Проблемът се усложнява допълнително, когато текущи разходи се финансират с дългосрочни заеми. Това означава, че бюджетни разходи, които се правят в рамките на годината и нямат никакъв ефект за дългосрочния икономически растеж на страната след това трябва да се изплащат години наред. Нагледен пример за това е политиката на четворната коалиция, която увеличи социалните разходи, субсидиите, бюджетните заплати и текущата издръжка.

Текущо изпълнение

Министерството на финансите обяви данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към края на август. Все още е налице временно превишение на приходите над разходите с приблизително 1,7 млрд. лв. Без да е налична такава информация, след оповестяването на очакванията за огромните дефицити през настоящата и през следващите 3 години, остава надеждата, че са предприети мерки за ограничаване на разходите, където това е възможно, и за повишаване на събираемостта на данъчните приходи.

Най-важният фактор за повишаване на приходите в бюджета е високият темп на инфлация, подпомаган от положителния реален темп на икономически растеж. Той влияе както върху броя и размера на сделките, така и върху трудовите възнаграждения и печалбите. Особено силна е инфлацията при промишленото производство за вътрешния пазар, където заради енергийните цени повишението през август е 68,2% според данните на Националния статистически институт.

Данъчните приходи се повишават с 14,8% на годишна база през август, а неданъчните - с 31,4%. Основен принос имат приходите от ДДС от внос, които се увеличават с над 1,8 млрд. лв. (63,2%) спрямо съответния период на миналата година. Нарастването е най-силно при вноса на горива, промишлени доставки, потребителски стоки, храни и транспортно оборудване. Според МФ влияние оказват цените на суровия петрол, на металите, курсът на щатския долар спрямо еврото и възможността за отложено начисляване на ДДС при внос на стоки от трети страни.

Повишението на постъпленията от преки данъци е около 900 млн. лв., като по-големият дял от тях са от корпоративните данъци. Всъщност от началото на годината нарастването на работните заплати изостава от инфлацията. Така през първото тримесечие инфлацията е била 10,5%, а растежът на заплатите е 9,8%, докато през второто инфлацията вече е 15,6% при повишение на заплатите с 13,4%. Това означава, че средно за наетите лица загубата на покупателна способност се увеличава.

Въпреки нарастването изпълнението на приходите изостава спрямо планираните. Така според данните на МФ към края на август са изпълнени 64,1% от заложените приходи от ДДС и 57,5% от корпоративни данъци, докато изпълнението на данъчните приходи е 64,6%. За сравнение през 2021 г. изпълнението на приходите от ДДС е било 68,5%, от корпоративни данъци - 59,7%, а данъчните приходи общо - 66,9%. Трябва да се отбележи, че това изоставане е наследство от правителството на четворната коалиция. Факторите за него биха могли да са влошаване на събираемостта или залагането на нереалистично високи очаквания за приходи.

До края на август по консолидираната фискална програма разходите без вноската в общия бюджет на Европейския съюз нарастват с почти 4,9 млрд. лв. (15,4%). Съществен принос за това имат текущи разходи - за субсидии, социалните разходи, издръжката и възнагражденията на персонала. При разходите за субсидии е необходимо уточнението, че от юли нататък при тях се отчитат компенсациите за небитовите потребители на електроенергия извън регулирания пазар. От страна на приходите те се покриват от вноски от публичните предприятия във фонд “Сигурност на електроенергийната система” и поради това не са допълнителен фактор за бюджетен дефицит.

Изпълнението на разходите също изостава спрямо плана, като това е най-ясно забележимо при капиталовите, но забавяне е налице и при текущите. Към края на август изпълнението на общите разходи по държавния бюджет е едва 54,7% от плана (при 57,1% през 2021 г.) и това е една от основните причини за отчитането на временното превишение на приходите над разходите. (То от своя страна има задържащ ефект върху инфлацията в страната). Бързото нарастване на разходите в края на годината ще промени рязко ситуацията като генерира дефицит. Най-вероятното средство за ограничаването му ще е неизпълнението на капиталовата програма.

Рискове

Основен риск пред стабилността на публичните финанси е приемането на бюджет за 2023 г. без наличие на правителство, което да поеме отговорност да го изпълнява след това. Приемането на някакъв бюджет, без да има съставено правителство, би означавало безкрайно наддаване от страна на всички парламентарни групи в посока увеличаване на разходите. Подобна ситуация имаше в края на мандата на предходното редовно правителство, когато беше ясно, че то няма повече да бъде на власт заради вота на недоверие и въпреки това беше предложена и приета актуализация на бюджета. В резултат от нея обаче дефицитът за настоящата и следващите години рязко се повишиха. Тази ситуация не бива да се повтаря.

Друг възможен риск е съставянето на безпринципна коалиция, която да продължи политиката на четворната коалиция. Лидерът на спечелилата изборите партия вече заяви, че ако условие от страна на “Продължаваме промяната” за участие в евентуална коалиция е увеличаването на социалните разходи, той би се съгласил. Точно това е основната причина обаче за нарастването на бюджетните дефицити за настоящата и следващите години. Тази фискална разюзданост вече дава резултати чрез рязкото повишаване на лихвите по държавния дълг и все по-големите затруднения при осигуряване на финансирането от вътрешния пазар. Задълбочаването на ситуацията не би имало друг изход освен сериозна криза на публичните финанси, която ще засегне цялата икономика и ще застраши основната котва на стабилност през последните години - валутния борд и фиксирания курс на лева.

Възприемането на благоразумна фискална политика за овладяване на дефицитите чрез контрол върху разходната част от бюджета и мерки за повишаване на събираемостта на данъците би следвало да бъдат сред най-важните приоритети на следващото правителство. Всяка друга политика би била изключително опасна.